Иван Димитров
При системните си действия за възстановяване на православните църковни общини, унищожени при масовото прогонване на християнското население от Турция през 1922-1923 г., Цариградският патриарх Вартоломей подбира млади, дейни епископи, както и зрели, опитни митрополити. Така в Измир (Смирна) беше поставен роденият през 1972 г. митр. Вартоломей (Самарас), а в Анкара – вече 85-годишният митр. Йеремия (Калигьоргис). Десетилетия наред служил като митрополит в Париж, а после и в Женева, същевременно заемайки постта на президент на Kонференцията на европейските църкви (КEЦ), този митрополит има необходимите умения и опит, за да се утвърди в столицата на Ердоган. Подобен е случаят и с Писидийския митр. Сотирий (вече на 91 г.), бивш Корейски митрополит на патриаршията, който от 12 години обгрижва православните християни в Южна Турция. Наистина, някогашните православни храмове са разрушени или са превърнати в сгради за светски нужди, но архиереите полагат усилия да откупят и възстановят тези сгради за нуждите на макар и епизодични богослужения, тъй като липсват както свещеници, така и най-важното: постоянни православни богомолци.
Във възстановяваните стари православни общини в европейската и азиатската част на Турция, извън Истанбул, досега патриаршията изпращаше предимно по-млади духовници. Сега като „призован в последния час“ за новата евангелизация на Мала Азия е ръкоположен на 75-годишна възраст изтъкнатият астрофизик и член на Атинската академия на науките проф. Емануил Сарис. Той беше ръкоположен за дякон на 25 януари 2020 г. в метох на атонския манастир „Симонопетра“ в Атика, а ръкоположението за свещеник стана на следващия ден в манастира „Пендели“ на едноименната мраморна планина, североизточно от Атина.
Ръкоположенията бяха извършени от Вриулския митр. Пантелеймон (някогашният град Вриула, сега Урла, е на почти 40 км западно от Измир, Мала Азия) и сръбския епископ д-р Атанасий (Йевтич). Те са пожелали така да подчертаят междуправославния характер на рехристиянизацията на онези места в Турция, които някога са били цветущи християнски центрове. Защото особено в районите с развита промишленост и туризъм днес живеят много православни християни от бившия „Източен блок“. Те не са турски граждани, но живеят и работят много години вече по тези места. А през 20-те години на миналия век християните насила са били прогонени извън пределите на Турция.
Друга християнска група, за която о. Емануил (Сарис) говори в първата си проповед след ръкоположението и заяви своето желание да се погрижи за тях, са турскоезичните православни, някои от които все още се намират в района на Коня (Икония) и Кайсери (Кесария) в Кападокия. Според някои историци това са предосмански турци, преминали от ислям в християнство и запазили доднес своята християнска вяра. Наричат се караманлии по името на гр. Караман. За тях са правени преводи на турски език на християнска книжнина, включително и на Св. Писание, отпечатвани през 19 в. с гръцки букви. Любопитен факт е, че когато християните са били изгонени преди почти 100 години от тяхната област Кападокия, канонизираният наскоро новомъченик Иконийски митр. Прокопий (Лазаридис; 1859-1923 г.) напразно се е опитвал да убеди Кемал Ататюрк да освободи тези християнски турци от така наречената „размяна на населението“ с Гърция. Някои в крайна сметка останали, но живеели като тайни християни.
Отец проф. Емануил (Сарис) сега иска да се грижи за тези доскоро тайни християни. Те досега не са имали епископ на място, само титлата „Иконийски“ се носи от митрополита на Вселенската патриаршия Теолипт (Фенерлис). Самата титла е възстановена още през 1950 г. в лицето на тогавашния преподавател и после ректор на Халкинската богословска школа (затворена от властите в Анкара през 1971 г.) Яков. Самият Иконийски митр. Яков (Стефанидис) е по произход караманлия. Той умира млад и само е имал титлата без да упражнява някакви епархийски функции, както впрочем и сега митр. Теолипт.
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,69213/view,article/