Какво да кажа? И как да ви опиша това Рождество? Това чудо ме изпълва с удивление! Старият по дни е станал младенец. Онзи, Който седи на небесния престол сега лежи в ясли. Онзи, Който не може да бъде докоснат, Който е несъставен, без части и безтелесен, сега остава подчинен на ръцете на хората. Онзи, Който е разкъсал оковите на грешниците сега е повит в повивки на новородено. Но Той е повелил позорът да стане достойнство, безчестието да бъде облечено в слава и пълното унижение да бъде мярката за Неговата доброта.
Защото затова Той прие тяло, за да може аз да бъда способен за Словото Му; приемайки моята плът, Той ми дава Неговия Дух; и по този начин, Той давайки, а аз приемайки, ме приготвя за съкровището на Живота. Той приема плътта Си, за да ме освети; Той ми дава Духа Си, за да ме спаси.
Дойдете, нека празнуваме Празника! Истински чуден е целият спомен за Рождеството. Защото на този ден древното робство е приключено, дяволът е посрамен, демоните – обърнати в бяг, силата на смъртта – унищожена, раят – отключен, проклятието – отнено, грехът – премахнат от нас, грешката – изпъдена, истината – върната обратно, разказа за добротата – разпръснат и продължава да се разпръсва на всички страни, небесният начин на живот – посят на земята, ангелите общуват с хората без страх, и хората вече разговарят с ангели.
Защо е всичко това? Защото Бог е сега на земята и човека – в небето; всички неща се смесват. Той стана Плът. Той не стана Бог. Той беше Бог. Той стана плът, за да може Онзи, Когото небето не може да побере, да бъде приет от ясли. Той бе положен в ясли, за да може Онзи, чрез Когото всичко се храни, да приеме храна за младенец от Своята Майка Дева. И така Отецът на Вековете, като новороден на гърдите, е сгушен в девствените ръце, за да може мъдреците да Го разпознаят. Защото на този ден и мъдреците са дошли, поставяки начало на въздържането от потисничеството, а небесата славословят и Господ е разкрит от звезда.
Св. Йоан Златоуст, Проповед за Рождество Христово, PG 56: 385-396
