С богатството си човек изкупва живота си (Прит. 13:8). Този глупав човек не е притежавал такова богатство. Очевидно, че той не е изкупвал душата си, като давал облекчение на бедните. Той се презапасявал с нетрайни и загиващи [житни] класове. Повтарям, той се е презапасявал със загиващи класове, докато самият той е на косъм от собственото си загиване, защото не бе дал нищо на Господа, пред Когото е щял да застане. Как да знае на къде да погледне, когато се изправи пред Него, като чуе димите „гладен бях, и не Ми дадохте да ям“ (Мат. 25:42). Богатия замислял да насити душата си с ненужни и прекомерни празненства и горделиво пренебрегвал празните стомаси на бедните. Той не разбирал, че стомасите на бедните са много по-сигурни хранилища от житниците му. Това, което той дъжал в тези житници може би е било крадено от крадци. Но ако той го беше сложил в стомасите на бедните, на земята би било изядено и загубено, но на небето то би било запазено още по-сигурно. „С богатството си човек изкупва живота си.“ (Прит. 13:8)
Блаж. Августин, WSA 3 2:180, Проповед 36.9