Той каза на Симон и учениците си да отплуват малко от брега и да спуснат мрежите си за улов. Но те отвърнаха, че цяла нощ са се мъчили и нищо не хванали, но в името Христово те спуснали мрежите и веднага те били изпълнени с риба. По видим знак и чуден образ те бяха напълно убедени, че труда им за разпръсването на мрежата на Евангелието ще бъде възнаградено и плодоносно. В тази мрежа със сигурност ще хванат душите на езичниците. Но забележете, че нито Симон, нито съработниците му не могли да изтеглят мрежата на сушата. Безмълвен от удивление и страх, тъй като учудването им ги направило неми, те махнали на своите другари, на онези, които споделяли труда с тях, да дойдат и да помогнат в грижата за улова. Защото много са участвали заедно със светите апостоли в техните трудове, и все още го правят, най-вече онези, които се чудят и мислят върху написаното в светите Евангелия. Но освен тях има и други: пастири и учители, и владетели на хора, които са силни в учението на истината. Защото мрежата все още е теглена, докато Христос я пълни и вика към обръщане онези, които, според думите на Писанието, са в морските дълбини, тоест, които живеят във вълните и бурното море на светските неща.
Св. Кирил Александрийски, Коментар на Евангелието по Лука, Проповед 12, CGSL 105.
