Човекът бил съвсем невярващ и грешен, отказващ правите пътеки, пропускащ целта и лутащ се извън правите пътища. Христос не иска да бъде с онези, които мислят по този начин и които са паднали в своето лукавство. Ако някой говори по човешки ще каже, че Христос е уморен и изтощен от тях. Той ни научава на това, като казва: „Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?“
Бащата казва, че учениците, които получили по Христово желание силата да изгонват духове, били неспособни да изгонят злия дух. Той упреква самата благодат, вместо онези, които я носят. Това е било зло богохулство, защото, ако благодатта е безсилна, вината и грешката е в онези, които са я получили, а не в самата нея. Всеки, който иска може да види, че наистина благодатта, която действала в тях, е била Христовата благодат. …
Тайната на Страстите може да бъде видяна и на още едно място. Според мойсеевия закон два козела са били принасяни. Те си приличали и не били различни нито по размер, нито по външен вид. Единият от тях бил наричан „Господен“, а другия – „за отпущение“ (Лев. 16:7-8). Когато жребия паднал върху единия от двата, той бил определян за Господа и принасян в жертва, а другия бил пускан и наричан „за отпущение.“ Кой е бил ознаменуван по този начин?
Словото, въпреки че бил Бог, бил и подобен на нас, приел образа на нас грешните, доколкото говорим за природата на плътта. Козела и козата били принасяни в жертва за грях. Смъртта беше нашата пустиня, защото бяхме паднали под божественото проклятие заради греха. Когато Спасителя на всички приел отговорността, Той пренесъл върху Себе Си онова, което е било нашия дълг и положил живота си, за да може да бъдем откъснати от смъртта и разрухата.
Св. Кирил Александрийски, CGLS 230 – 234
