От невъобразима злоба този мъж идва, за да подложи Господа на изпитание. Защото когато те видели Садукейте посрамени и Господа възхваляван за Неговата мъдрост се приближили, за да видят дали ще добави нещо към първата заповед, та да имат възможност да Го обвинят, че е иноватор, Който коригира закона. Но Господ разкрива тяхната злоумисъл и, защото те не дошли да учат, а вместо това лишени от любов да покажат своята завист и омраза, Той им разкрива неимоверно огромната любов, изразена в заповедите. И Той учи, че не трябва да обичаме Бога от част, а изцяло да Му се отдадем. Защото ние виждаме тези три различни форми в човешката душа: вегетативната, животинската и разумната. Когато душата расте и бива хранена и ражда онова, което подобава тя наподобява растенията; когато тя изпитва гняв или желание тя е като животните; когато разбира, тя е наречена разумна. Вижте, тогава, как тези три измерения са посочени тук.
„Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце“ – това е животинската част на човека; „с всичката си душа (или живот)“ – това е вегетативната част на човека, защото растенията са живи; „и с всичкия си разум“ – това е разумната. Следователно всеки трябва да обича Бога с цялата си душа, тоест, да внимава в Него с всички части и сили на своята душа. Това е първата и най-голяма заповед, която ни учи на благочестие. Втората е подобна на нея, призовавайки ни да правим на всички останали онова, което е праведно и правилно. Защото има две неща, които водят до порицание – зло и неправилно учение, и покварен живот. За да не изпадаме в нечестиви учения трябва да обичаме Бога; за да не водим покварен живот трябва да обичаме ближния си. Защото който обича ближния си изпълнява всички заповеди, а който изпълнява всички заповеди обича Бога. Така едни чрез други тези две заповеди са споени заедно и обединени, съдържайки в себе си всички други. Нима има някой, който обича Бога и ближния си, но също краде, завижда или извършва прелюбодейство? Този законник в началото дошъл да Го изпитва, но тогава, чувайки отговора на Христос, изправил своя път. Когато Господа го похвалил, както Марк казва, Христос го погледнал с любов, и казал: „Не си далеч от Царството Небесно.“
Блаж. Теофилакт Охридски
