В притчата за талантите Господарят поверил пари на своите слуги, а след това тръгнал на път. Това е казано, за да разберем колко е търпелив, но и според мен, защото тази история привиква на ум и Възкресението. Тук въпросът не е за лозе и лозари, но за всички работници. Господарят се обръща към всички – не само към управляващите или към юдеите. Онези, които му носят своята печалба честно признават какво е тяхно и какво е на Господаря им. Един казва: „господарю, ти ми даде пет таланта; друг казва: даде ми два“, разпознавайки, че те са получили от него средствата, с които да направят печалба. Те са благодарни и отдават целия си успех на него. Какво им казва Господарят след това? „хубаво, добри и верни рабе!“ (защото добротата се проявява в грижата за ближния). „В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.“ Но един от слугите има различен отговор. Той казва: „господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.“ Какво казва Господарят на това? „лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва„. Под „лихва“ той има предвид добрите дела, които са плод на слушането на словото. Господарят сякаш казва „лесното е очакваното от вас, оставайки по-трудното за мен“ Тъй като слугата не успял да направи това Господарят му казал: „вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има.“ Какво значи това? Онзи, които е получил за благото на другите способността да проповядва и учи, а не я използва ще загуби тази способност, а ревностно изпълняващият ще получи още по-голямо умение, докато отказващият се ще загуби и малкото дадено.
Св. Йоан Златоуст, Проповеди върху Евангелието според Матей
