Погледни, зли царю, зрелището на пиршеството си! Протегни ръката си и виж потоците от свещена кръв, които се стичат между пръстите ти. Нищо не липсва в твоята жестокост. Гладът за такава нечувана жестокост не би могъл да се насити с пиршества, нито жаждата да с бокали. И като пиеш кръвта, извираща от още пълните вени на отрязаната глава подгледни тези очи. Дори и в смъртта тези очи са свидетели на твоето престъпление. Поглеждайки към деликатесите на твоето пиршество тези очи се затварят, но не толкова заради смъртта, а защото са отвратени от излишъка.
Безкръвната златна уста, на чиито думи ти не успя да устоиш, е млъкнала, а пак е страшна. А езика, въпреки смъртта, продължава да осъжда кръвосмешението ти!
– св. Амвросий Медиоулански, De Virginibus, 3.6.30
