„Човек в багреница и висон“
Не е случайно, че Господ тук е показал богат човек, който след като изтощил удоволствията на този свят, е бил оставен в ада в непрестанен глад (и не е напразно, че виждаме и петте му братя, тоест петте сетива на тялото, обединени в братството на природата, които горяли със страсти безмерни и безкрайни). От друга страна Той установил Лазар в лоното авраамово като в тихо пристанище и ненарушимо убежище, за да не би, изкушавани от настоящите удоволствия, да останем в пороците или превъзмогнати от умора, да престанем да се трудим. Та нека е Лазар, беден в света, но богат пред Бога или според апостола, който е сиромах Бог избира за богат във вяра (Як. 2:5 „Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра„) … Но не всяка бедност е свята, нито всяко богатство достойно за порицание, но разврата опорочава богаството, а светостта препоръчва бедността – то нека апостолските мъже (т.е. вярващите) да бягат от диадемата на фалшивите думи, от украшенията на умуването, от пищните дрехи на фарисейте и да получат своята награда с усърдие.
…
Нека погледнем от различни страни, като Лазаря. Намирам прилика с онзи, който няколко пъти бичуван от евреите (2 Кор. 11:24 „Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един„), за да утвърди вярващите в търпението и да привика езичниците предложил, така да се каже, струпеите на тялото си, да бъдат близани от кучетата, защото е писано „нека вият като псета и ходят около града“ (Пс. 58:15). Хананейката също разпознала това тайнство и на нея ѝ е казано: „не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата“ (Мат. 15:26). Тя разпознала, че този хляб е не видимият хляб, но другият и отговорила: „да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им“ (Мат. 15:27). Тези трохи идват от хляба, а след като хлябът е Словото, то и вяра в Словото прави трохите догматите на вярата.
О, благословени струпеи, които предотвратяват вечно страдание! О, преизобилни трохи, които утвърждавате безкрайното бдение, които давате вечна храна на бедните, които ви събират. Главата на синагогата ви е отхвърлил от своята маса, книжниците са ви отхвърлили, но Павел ви е събирал с усъдрие над усърдие, привличайки хората със собственото си страдание … Щастливи кучета, на които тези струпеи изпълват сърцата и укрепват устните им, защото те се учат да пазят дома, да съхраняват стадото и да водят вълците…
Св. Амвросий Медиолански, Тълкувание на Лука 16:19-31
