„Извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него.“ Кои са тези две монети? Вероятно двата завета, носейки върху си лика на вечния Отец, и с цената на които нашите рани бяха излекувани. Защото сме изкупени с драгоценната кръв (1 Петр. 1:19), за да можем да избегнем струпеите на последната смърт. Така тези две монети – дори и да ги мислим за тези четири книги (т.е. Евангелията), което е допустимо – домакинът ги приел. Кой е той? Може би онзи, който казал, че „всичко считам за смет, за да придобия Христа“ (Фил. 3:8), за да се погрижи за ранения. Той е онзи, който казал „Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам“ (1 Кор. 1:17). Съдържателите на страноприемницата са онези, на които е казано „идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.“ и „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен“ (Марк 16:16).
Да, спасен от смъртта, спасен от раните на разбойниците. Щастлив е онзи съдържател, който може да лекува раните на другите! Благословен онзи, на когото Христос казва „ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.“ (Лк. 10:35). Добрият Павел, чийто речи и послания са като повечето, от онова, което той получил! Той изпълнил поръчението на Господа с почти неумерено душевно и телесно трудене, за да облекчи много хора от тяхното тежко заболяване чрез Неговото слово. Добрият съдържател е онзи, чийто осел разпознава яслите на господаря си (Ис. 1:3) и онзи, в чийто кошари са прибрани стадата агнета, за да не би грабителите вълци, които ръмжат, да се доближат до тях.
Той обещава да върне похарченото. Кога, Господи, ще се върнеш, освен в деня на съда? Защото макар и винаги да си навсякъде, стоящ сред нас, без да бъдеш виждан, ще има момент, когато всяка плът ще види завръщането Ти! Ще върнеш онова, което дължиш.
Щастливи онези, на които Бог е длъжник! Нека и ние да бъде достойни заематели. Нека да можем да се молим за онова, което сме получили, без свещениците да ни подсещат!
Как ще си отидеш, Господи Христе? Добре си обещал, че в рая добрите ще имат изоблина награда. Но ще дадеш и отново, когато казваш „хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си“ (Мат. 25:21).
Тогава никой не ни е ближен повече, от Онзи, който е излекувал раните ни, нека Него обичаме като Господ, нека да Го обичаме и като ближен: защото нищо не е така близо, като главата до членовете. Нека обичаме онзи, който имитира Христос; нека обичаме онзи, който симпатизира и помага на другите в единството на тялото. Не е родството онова, което прави хората ближни, а милостта; защото милостта е в съзвучие и съгласие с природата: няма нищо толко естествено, колкото това да помогнеш на някой, който участва в нашата природа.
Св. Амвросий Медиолански, PL15:276
