Докато той разпитвал Кой е това другите му казали: „Иисус Назорей.“ Той знаел, че те не Го наричали така от любов и оставил онова, което се отнася за враговете, и разбрал онова, което се отнася за приятели. „Сине Давидов, помилуй ме!“ Те се опитвали да го възпрат, страхувайки се, че очите му могли да бъдат отворени и фарисейте да го видят и да бъдат раздразнени…
Светлината дошла в света, за да даде зрение на незрящите и вяра на онези, които нямали. Когато Той [Христос] се приближил към слепецът той извикал: „Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!“ Ръката на просяка била протегната, за да получи монета от човеци, а той получил дар от Бога! „Сине Давидов, помилуй ме!“ Той правилно разбрал, че Иисус е Сина на Давид, Давид, който пощадил слепи и хроми иевусейци (2 Цар. 5). Какво му отговорил тогава Той? „Прогледай! твоята вяра те спаси.“ Това Той отговорил, за да покаже, че вярата първо му дарила живота, а чак после телесно зрение.
Св. Ефрем Сирин, Коментар на Четириевангелито на Татиан 15.22, ECTD 241
