Все още остава възможност за неверие, когато е казано „прощават ти се греховете!“, защото хората не могат да видят прощаването на греховете с очите на тялото. За разлика от това изцеляването на болестта, ставането и отиването у дома на разслабения носи ясното свидетелство за божествената власт. Иисус добавя „стани, вземи си постелката и върви у дома си“. И той се върнал у дома си, изцелен от немощта, която толкова го мъчила. Това показва, че Синът Човешки има власт на земята да прощава грехове. Но, когато Той казва това за кого се отнася то? Дали само за Него или и за нас? И едното и другото е вярно, защото Той прощава грехове като Въплътения Бог, Господа на закона, а и ние сме получили от Него тази чудесна и достойна за почит благодат. Той е увенчал човешката природа със толкова велика чест, когато казал на светите Апостоли „Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето“ (Мат. 18:18). И също „На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат“ (Йн. 20:23).
Но кога Той им казва тези неща на тях? Това се случва след като стъпкал силата на смъртта и възкръснал от гроба, когато духна и им каза „приемете Духа Светаго“ (Йн. 20:22).
След като ги направил причастници на Неговата природа и дарил обитаването на Светия Дух, Той също ги направил да споделят Неговата слава, като им дал власт да прощават и да задържат грехове. И както на самите нас е възложено да вършим точно това, колко повече Той може да прощава грехове, след като е възложил на други да вършат това.
Св. Кирил Александрийски, Тълкувание на Йоановото Евангелие.
