Христос предузнал тайнството, дори преди основаването на света. В последните дни на света Той Се издигнал, за жителите на света. Понасяйки греха на света Той го унищожил, а с него и смъртта, която е последствието на греха, чрез който той е хвърлена върху нас. Той казва съвсем просто: „Аз съм възкресението и животът“ и „който вярва в Мен има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.“ (Ин. 11:25; вж. Ин. 5:25). Ние ще видим това изпълнено на дела. Началникът на синагогата на юдеите дойде близо и, като прегърна нозете на Спасителя, Го молеше да освободи дъщеря му от оковите на смъртта. Вижте, тя вече е била толкова близко до това и в изключителна опасност. Спасителят Се съгласи и тръгна с него. Той дори бързал към дома на онзи, който Го поканил, като знаеше, че това е за доброто на много от онези, които Го следвали, а също и за Негова слава. По пътя Той спасил жената, която страдала от страшна и нелечима болест. Никой не можел да спре нейното кръвотечение, което съсипвало изкуството на лекарите. Веднага щом тя се допряла до края на дрехата Му с вяра била изцелена. Като толкова велико и славно чудо се проявило това дела, което било само, така да се каже, делото на пътуването на Христос.
Св. Кирил Александрийски, Коментар на Евангелието по Лука, Проповед 46, CGLS 200
