Слугата, след като бил пуснат и, след като целият му дълг бил опростен „като излезе, намери едного от другарите си“ и, предполагам, го хванал за гушата. Вижте в този момент точността на Писанието: как единият паднал и се поклонил[почитал], но другия паднал и не се поклонил, а молил. Царят, който се смилил, го пуснал и му простил дълговете, а слугата не искал дори да се смили над своя брат слуга. И този цар, преди да пусне първия слуга наредил да бъдат продадени той и всичко, което е негово, а слугата, но когото вече било простен хвърлил в тъмница другия.
Царя не го нарекъл „лукав“, защото загубил парите, но го запазил за начина, по който слугата се отнесъл с съ-слугата си. Забележете и умереността на царя: той не казва [като дели] „ти ми се поклони, а ти се молеше“; той вече не заповядал слугата да бъде продаден, заедно с принадлежащите му, а, което е по-лошо, го предал на мъчителите, заради лукавостта му.
Но в същото време имайте предвид, тъй като тази притча я използват и последователи на ересите, които обвиняват Твореца в пристрастност и страст, заради думите Му, които разкриват яростта му, че в тази притча той „се разгневи“ и предаде длъжника на мъчителите. Но също трябва да се питат и онези, които мислят, че Иисус не предава никого на мъчители, да ни кажат, добри господа, Кой е Царя, който предава лукавия слуга на мъчителите?
…
Краят на тази притча е пригоден и за по-простите хора, защото всеки един от нас, който е получил прошка за греховете си, а не е простил на братята и сестрите си, ще получи онова, което и лукавия раб, който бил простен, но не простил.
- Ориген Александрийски, Коментар на Евангелието според св. ап. Матей
