За силата на Божия Дух, чрез Когото Царството Божие се разкрива, Господа предсказал: “
Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си.“ (Мат. 16:28) Навсякъде и по всеки начин Царят ще присъства, навсякъде ще бъде Царството Му, тъй като пришествието на Царството Му не означава преминаването от едно място към друго, а по-скоро откровението на силата му в Божествения Дух. Затова е казано, че е „дошло в сила“ (1 Сол. 1:5). И тази сила не се проявява просто на обикновени хора, а на онези, които стоят с Господа, тоест, онези, които са потвърдили вярата си в Него както Петър, Яков и Йоан, а и най-вече онези, които са свободни от нашето естествена низост. Тогава, и именно затова, Бог разкрива Себе Си на планината, от една страна слизайки от висините, а от друга – издигайки ни от дълбочината на нашата низост, тъй като Стоящият отвъд всичко приема смъртна природа. Със сигурност такова разкритие надмогва най-крайните граници на способността на ума да разбере, но е разкрито в силата на Божествения Дух.
Така Светлината на Преображението на Господа не е нещо, което изведнъж започва да е, а после изчезва, нито е подчинена на сетивата, въпреки че е съзерцавана с телесни очи за кратко на върха на планината. Но посветените в Тайнството [учениците] на Господа в този момент преминали отвъд проста плът в дух, чрез преобразяването на сетивата, извършено вътре в тях от Духа, и по такъв начин те съзряли, доколкото Божествения Дух позволил, блаженството да видят неизказаната Светлина.
Онези, които не разбират това противоречат и настояват, че избраните между Апостолите видели Светлината на Преображението на Господа със плътски и тварни сетива, а с това се опитват да понижат до тварно естество не само тази Светлина, Царството и Слава Божия, но и Силата на Божествения Дух, чрез Когото е благо да се разкриват Божествените Тайни. По всяка вероятно такива хора не са чули думите на Апостол Павел: „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“. А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии (1 Кор. 2:9-10).
Дори и лицето на Мойсел било осветено от неговото общение с Бога. Нима не знаете, че Мойсей бил преобразен, когато се качил на планината, където видял Славата Божия? Но той не направил сам това, а по-скоро претърпял преображението. Нашия господ Иисус Христос, обаче, имал тази Светлина в Себе Си. Той всъщност нямал нужда молитва, за да свети плътта му с Божествената Светлина, но това е било, за да покаже откъде слиза тази Светлина на Божиите светии и как да бъде съзерцавана. Защото е писано, че дори светиите „ще блеснат като слънце в царството на Отца си“ (Maт. 13:43), тоест, че съвсем са пронизани от Божествена Светлина, докато съзерцават Христа, божествено и неописуемо просиявайки Неговата Светлина, произлизаща от Неговата Божествена природа. На Таворската Планина тя е била проявена също и в неговата Плът, заради ипостасното единство. Четвъртия Вселенски Събор в Халкидон определил единството на двете Христови природи, божествена и човешка, като “неслитно, неизменно, неразделно, неразлъчно.”
Ние вярваме, че при Преображението Той проявил не някаква друга светлина, а единствено онази, която била скрита под Неговата телесна външност. Тази Светлина била Светлината на Божествената Природа и, като такава, е била Нетварна и Божествена. По същия начин и в ученията на Отците, Иисус Христос бил преобразен на планината, не взимайки за Себе Си нещо ново, нито бивайки преобразен в нещо, което преди не Е бил. По-скоро е било, за да покаже на учениците Си това, което Той вече Е, разкривайки техните очи и извеждайки ги от слепота към прозрение. Защото нима не виждате, че очи, които виждат естествени неща са слепи за такава Светлина?
Така тази Светлина не е сетивна светлина и онези, които я съзерцават не правят това с телесните си очи, а по-скоро са изменени чрез силата на Божествения Дух. Те били преобразени и само по този начин видели да се случва Преображението посред самото убеждение за нашето тление, но вместо това с обóжението, чрез единението със Словото Божие вместо това тление.
-Св. Григорий Палама, Проповед 18
