Онзи, Който като Бог е отвъд страданието, страдá в плътта Си като човешко същество. Когато Той стана плът, а едновременно Бог, по никакъв начин не спря да бъде Бог. Като влезе в Творението Той остана над Творението. Той остана Онзи, Който е дал закона, когато дойде да служи и „се подчини на закона“ (Гал. 4:4). Той задържа неизменчивата божествена слава именно като „прие образ на раб“ (Фил. 2:7). Именно като Единородният Син той стана „първороден между многото братя“ (Рим. 8:29), като остана същевременно Единородния.
Защо, тогава, да изглежда толкова странно, че Той страдá в плътта, според своята човешка природа, а същевременно стоящ над страданието, според своята божествена природа (Фил. 2:6)?
Точно така проницателния Павел казва, че Словото, Който Сам Е „образ Божий“ и равен на Бог Отец „смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.“ (Фил. 2:7-8)
Св. Кирил Александрийски, Писмо 55, До Анастасий и монаситe
