Когато нашият Господ бил предаден на волята на жестоките Си врагове те, подигравайки се на царственото Му достойнство, Го накарали Сам да носи инструмента на собственото си Мъчение. Това се случило, за да се изпълни пророчеството на Исаия: „Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му.“ (Исая 9:6)
За лукавите гледката на Господа, Който носел Кръста Си е била наистина окаяна; но на вярващите велика тайна е била разкрита, защото Кръста е бил определен да стане жезъла на Неговата Сила. Това е било величественият спектакъл на славен завоевател, който сломявал вражеските сили на дявола и благородно носел трофея на своята победа. На раменете на своето непобедимо търпение Той носил знакът на спасение, за да може всички земни царства да го почитат, сякаш на този ден Той укрепил всичките си бъдещи ученици, чрез символа на своята работа, казвайки им: „Който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.” (Мат. 10:38)
…
О, величествена сила на Кръста, слава на Страданието! Никой език не може да го опише напълно. В него виждаме съдилището на Господа, (2 Кор. 5:10) на него е изречена присъдата над света и тук всемогъществото и вседържителството на Разпнатия е разкрито!
