Неговият град е наречен Капернаум, защото Христос живял там. Той се родил във Витлеем, възпитавал се в Назарет, а в Капернаум било постоянното Му местожителство. Разслабеният не е съшият, за който говори Евангелист Йоан (5:5), защото онзи лежал при овчите врата в Йерусалим, а този бил в Капернаум. Онзи нямал човек, който да му помогне, а този бил носен от четворица, както казва Марко (2:3), и при това бил спуснат през покрива на къщата, за което впрочем Матей премълчава.
Нарича го чедо или като Създание Божие, или заради вярата му. А за да покаже, че главна причина за разслабването са били греховете, отначало ги прощава, а после изцелява от недъга и тялото.
С познаването на помислите им, Той показва, че е Бог. Защото никой друг не познава помислите. А като ги изобличава, сякаш казва така: вие Ме смятате за богохулник, защото Си присвоявам правото да прощавам греховете, което наистина е велико дело. Мислите, че прибягвам към това, за да не бъда изобличен в лъжа, но с изцелението на тялото Аз ще ви уверя и в изцелението на душата – това дело е най-леко, а вие го почитате за най-трудно; ще докажа и прощаването на греховете, което всъщност е по-важно и по-трудно и само на вас ни се струва леко, защото е невидимо.
Заповядал му да вземе постелката си, за да не би другите да сметнат случилото се за видение и наред с това чудото да бъде видяно от народа, който смятал Христа за обикновен човек, макар и най-голям от всички.
Из „Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие“, Зографски манастир, Св. Гора, Атон 2006 г.
