Още една притча Той им даде, показвайки, въпреки че са били счетени за достойни да получат неизмерима грижа за тяхното състояние, те не са се подобрили. „Човекът, домакин” е Господ, Който в любовта Си към човека нарича Себе Си Човек. Лозето е еврейският народ, посаден от Бог в обетованата земя. Защото Той казва: „Въведи ги и ги насади в светата Си планина” (Изход 15:17). Оградата е законът, който им попречи да се смесят с езичниците; или това са светите ангели, които пазят Израил. Лина за вино е олтарът; кулата – храмът. Земеделците са учителите на народа, фарисеите и книжниците. Домакинът, Бог, отиде в далечна страна, когато вече не им говори в облачен стълб. Или заминаването на Бога в далечна страна е Неговото дълготърпение; защото когато Той е дълготърпелив и не преследва грешниците, изисквайки сметка, Той изглежда като заспал или отсъстващ на далечно пътуване.
„Времето за гроздобер“ е през годините на пророците. Защото слугите, които бяха изпратени, са пророците, които са били измъчвани по различни начини от земеделците, тоест лъжепророците и лъжеучителите от онези времена. Един те биха, както направиха с Михей, когато Седек го удари по челюстта (1 Царе, 22:24); друг убиха, както направиха със Захария [бащата на Йоан Предтеча] между храма и олтара; друг убиха с камъни, както направиха Захария, син на първосвещеника Йодай (II Летописи 24:21). По-късно беше изпратен Божият Син и Той се яви в плът. Той каза: „Те ще почитат Сина Ми,” без да знаят, че ще Го убият, но означавайки това, което трябва да бъде. Защото, казва Той, те трябва да почитат достойнството на Сина дори и да са убили слугите. Но земеделците Го видяха и казаха: Това е наследникът; елате да Го убием. Евреите също казаха: „Това е Христос“ и Го разпнаха. Те Го изхвърлиха от лозето, защото Господ беше убит извън града. Но тъй като бихме казали също, че лозето са хората, Христос беше убит от фарисеите, злите земеделци, извън лозето, тоест извън и извън волята на невинните хора.
