Слепците се обърнаха към Бога с думите „Помилуй ни“, но като към човек „Сине Давидов“. Защото сред евреите беше добре известно, че Месията ще дойде от потомството на Давид. Той поведе слепите чак до къщата, за да покаже непоклатимата им вяра и по този начин да осъди евреите. Той ги попита дали вярват, показвайки, че вярата може да постигне всичко. Той лекуваше в къщата и насаме, за да ни покаже как да избягваме тщеславието. Във всичко, което правеше, Той учеше на смирение. Виждате ли смирението на Христос? Те разпространиха славата Му в знак на благодарност, а не от непокорство. Но ако на друго място Христос казва: „
върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог“ (Лк. 8:39), в това няма нищо противоречиво. Защото Той иска те да не казват нищо за Него, но да говорят за Божията слава. Болестта не беше естествена, а от демона. Ето защо други го изведоха напред. Самият той не можеше да призове Иисус, тъй като демонът беше вързал езика му. Затова Иисус не изиска вяра от него, но веднага го изцелява, като изгонва демона, който му е попречил да говори. И множествата се чудеха, казвайки: Никога не е имало такова нещо в Израил. Множеството се чудеше, поставяйки Христос дори над пророците и патриарсите. Защото Той лекуваше с власт, за разлика от онези, които първо трябваше да се молят. Но нека видим какво казаха фарисеите.
Тези думи са върха на глупостта. Защото никой демон не изгонва други демони. Но да предположим, че Той изгонва демони като някой, който служи на княза на демоните, тоест като магьосник. Как тогава Той лекува болести, прощава грехове и проповядва царството? Защото демонът прави точно обратното: той носи болести и отделя човека от Бога. Като човеколюбец Той не ги чакаше да дойдат при Него, а Сам отиде навсякъде. Затова не можеха да кажат като оправдание, че „никой не ни е учил“. Той ги привлича към Себе Си чрез слово и дело, поучавайки и правейки чудеса.
Блаж. Теофилакт Охридски, Тълкувание върху Мат. 9:27-35
