Порядъка на това чудо се запазва навсякъде. Първо раните биват изцелявани чрез опрощението на грехове. След това храната от небесната трапеза е преизобилна, въпреки че мнозинството не беше все още подкрепено с по-здрава храна, нито пък онези, чиито сърца искат по-здрава вяра ядат Тялото и Кръвта Христови. Той казва „С мляко ви нахраних, а не с твърда храна, защото не бяхте в сила да я приемете, па и сега още не сте“ (1 Кор. 3:2). Петте хляба са като мляко, но по-здравата храна [бук. месо] е Тялото на Христа, а по-здравото питие – Кръвта на Господа. Не изначално приемаме всички храни, нито пък пием всички питиета. „Първо пийте това“, казва той. Така има първо и второ нещо, което пиете. Има също и първо и второ нещо, което ядете, а после и трето. Първо са петте хляба, после седемте. Третото е истинското Тяло Христово. Тогава нека никога да не изоставяме такъв Господар. Той благоволи да ни дарява с храна, според силата на всеки. Нека нито силната храна да подтиска слабите, нито слабата храна, да бъде недостатъчна за силните.
Св. Амвросий Медиолански, EHG 227
Но какво е последствието от чудото?
То е нахранването на мнозинството. Имало е пет хиляди мъже, освен жените и децата… Но това чудо не приключва с това. Събрали са също и дванайсет пълни коша с къшеи.
Какво разбираме от всичко това?
Просто потвърждение, че гостоприемството получава изобилна отплата от Бога. Учениците принесли пет хляба. След като толкова голямо мнозинство е било нахранено на всеки един от тях останал по един пълен кош с къшеи.
Нека нищо да не спира онези, които искат да приемат чужденци, независимо какво би могло да притъпи волята и готовността на хората. Нека никой не казва „Нямам необходимото. Онова, което притежавам е незначително и изцяло недостатъчно за много хора.“
Приемайте чужденците, възлюбени. Превъзмогвайте неохотата, която не печели никаква награда. Спасителя ще преумножи малкото, което имате многократно, отвъд очакванията. Въпреки че принасяте съвсем малко, много ще получите. Защото онзи, който сее благословии и благодеяния също и ще пожъне.
св. Кирил Александрийски, CGSL 215
