Преподобни Теодор се родил през шестия век в малоазийската област Галатия
, с. Сикеа, от което е получил и името си Сикеот. При благочестивите му родители живеела и престарялата му баба по майка, и сестрата на майка му, Деспина. Баща му бил на военна служба в гвардията на император Юстиниан. Взаимна любов свързвала членовете на това семейство. Раждането на детето доставило голяма радост на всички и допълнило щастието на семейството. На младенеца дали името Теодор, което значи Божи дар, понеже всички преценили раждането му като особена проява на Божията милост към тях.
Когато Теодор навършил шест години, родителите му искали да го обрекат да служи във войската. Майка му приготвила богато украсена дреха и златен пояс и се готвели да заминат за Цариград, за да го запишат в императорската гвардия. Но веднъж й се явил св. великомъченик Георги и й казал:
– Не се труди напразно, защото Небесният Цар иска сина ти.
Като се събудила, майката много плакала, защото разбрала тези думи в смисъл, че детето скоро ще умре. Поради това тя не изпълнила своето намерение да го обрече на военна служба. А момчето растяло и заяквало. На осемгодишна възраст Теодор започнал да посещава училище и учудвал другарите и учителите си със своето прилежание, добри успехи и примерно поведение. При детските игри бил сдържан, не произнасял неприлични думи, примирявал скаралите се.
В дома на Теодоровото семейство живеел и един благочестив старец, на име Стефан. Той прекарвал живота си в пост и постоянно се молел. Малкият Теодор обикнал стареца, започнал често да дохожда и да беседва с него и се стараел да подражава на делата му. Понякога отказвал да обядва, следвайки постническия пример на стареца. През свободното от училище време отивал в църквата “Св. великомъченик Георги”, която се намирала на един хълм близо до селото, и там се молел със Стефана. Майка му мислела, че Теодор употребява всичкото си време за подготовка на уроците си и се страхувала да не би това да повреди здравето му, защото го виждала, че започва да слабее. Затова помолила учителя му да го пуска по-рано от училище. Но Теодор и сега от училището отивал направо в църквата, а след това в определения час отново се връщал в училище с другите деца. След известно време Теодор започнал да ходи на молитва в храма и през нощта. Като се безпокояла за здравето му, майка му му забранила да излиза нощем от къщи. Понеже съветите на помогнали, тя започнала да го наказва, а най-после се видяла принудена да го привързва за кревата. Но отново й се явил насън св. Георги и й казал да не отклонява сина си от Бога. Когато запитали Теодора, не се ли страхува да отива през нощта до църквата, където могат да го нападнат вълци или други зверове, той отговорил, че не ходи сам. За молитва го събуждал един светъл юноша, водел го за ръка и го предпазвал от всякаква опасност. Тогава всички разбрали, че св. великомъченик Георги пази момчето и вече не му пречели да отива нощем в храма.
Когато станал на дванадесет години, Теодор започнал още по-усърдно да се моли и по-прилежно да чете Свещеното Писание. Той имал малка сестра, Влата. Тя започнала да подражава на неговия чист и добродетелен живот. Двамата ходели на църква и усърдно се молели.
Недалеч от селото живеел един отшелник, на име Гликерий. Като чул за него, Теодор започнал често да го посещава, и двамата прекарвали дълго време в духовна беседа. Теодор открил на духовника желанието си да отиде в манастир. Гликерий му казал, че след време това му желание ще се изпълни, но сега той трябва да се върне и още известно време да поживее в семейството.
Когато бил на четиринадесет години, Теодор си изкопал една пещера на хълма близо до църквата “Св. великомъченик Георги” и се установил да живее там. Повече от времето си прекарвал в молитва било в храма, било в пещарата.Баба му Елпидия често го посещавала и му донасяла хляб и плодове, но тази храна той раздавал на бедните и на случайни пътници. Тези монашески подвизи Теодор преценил като недостатъчни. Той искал да подражава на св. Йоан Кръстител и на пророк Илия и като тях да живее в пустиня. Затова напуснал това място и отишъл в далечна планина, където хора рядко минавали. Там намерил една пещера, влязъл в нея и помолил един познат дякон да зазида входа, като остави само малък отвор, през който понякога да му подава малко хляб и вода. Той го заклел в името на Бога да не казва никому за това място. Цели две години прекарал Теодор в тази пещера и никой не научил къде се подвизава той. Като не получила дълго време известие за него, майка му помислила, че той или е умрял, или е убит, или пък е изяден от зверове. Тя дълго оплаквала своя син. Благочестивият дякон, като виждал мъката и дълго слушал риданията на майката, най-после й казал, къде се намира нейният син. Теодор трябвало да отстъпи на молбите на роднините си и отново се върнал на предишното място.
Епископът на главния град в областта научил за благочестивия и свят живот на Теодор и го ръкоположил за свещеник. Теодор започнал с усърдие да изпълнява новите си задължения и благоговейно да принася безкръвната жертва. Тогава той бил на осемнадесет години. По това време той посетил Палестина и се поклонил на светите места. Като се върнал в родината си, той – както и по-рано – останал да живее при църквата “Св. великомъченик Георги”, предаден изцяло на молитва и благочестиви подвизи. Като се научили за неговия свят живот, мнозина започнали да идват при него. Той мъдро ги поучавал и със силата на молитвата изцерявал болестите им. Баба му Елпидия, леля му Деспина и малката Валта се поселили близо до него. Те подражавали на неговия свят живот, непрекъснато се молели и работели, а получените от работата пари раздавали на бедните.
След известно време Деспина се поминала. Влата отишла в девически манастир, но след няколко години и ту се преселила при Господа. Престарялата Елпидия поживяла още малко при своя внук и след това отишла в манастир, където продължила своите благочестиви подвизи. Преподобни Теодор изпращал при нея довежданите при него за ицзеряване девици, а тя ги учела да живеят добродетелен живот. Тя обърнала много жени от греховния им път и ги научила да вървят по пътя Господен.
Дълго време преподобни Теодор живял сам. След това дошли при него двама негови ученици, които той постригал в монашество. Под негово ръководство те се молели и се трудели, като помнели думите на Спасителя “Където са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях”.
Чрез трудни подвизи и много лишения преподобният изтощавал тялото си. Благочестивата му баба Елпидия се поминала, а скоро след нейното погребение съобщили на преподобния и за смъртта на майка му, като го викали да получи голямо наследство. Той се помолил за успокоение душата на майка си и отказал да получи оставеното от нея богатство.
Бог дал на преподобни Теодор чудотворна и целебна сила. Мнозина от изцерените пожелавали да живеят при него, за да слушат неговите поучения и да следват неговия живот. Така около него се събрали много подвижници и бил основан Сикеотският манастир. Преподобни Теодор написал устав и станал ръководител на братята. Църквата “Св. великомъченик Георги” станала вече тясна за многобройното манастирско братство. Затова те построили нова църква на името на Архистратиг Михаил. От многобройните ученици на преподобни Теодор мнозина по-късно се прославили със своя свят живот.
Слухът за подвизите и за чудесата, които извършил преподобни Теодор, се разнесъл надалеч. Той притежавал не само чудотворна сила, но имал и пророчески дар. Когато пълководецът Маврикий се връщал с войските си от Персийската война и минавал през Галатия, преподобни Теодор му предсказал, че скоро ще стане император. Предсказанието се сбъднало. Тогава младият император написал писмо на Теодор, в което молел да го благослови и да се моли за него. Същевременно му предложил да иска от него каквото пожелае. Преподобният не поискал нищо за себе си. Помолил го само да отпуска всяка година жито за бедните и странниците, които идвали в Сикеотския манастир.
Когато се поминал епископът в главния град на областта, анкрийският митрополит Павел ръкоположил преподобни Теодор на негово място. С тъга напуснал св. Теодор своя манастир и после често го посещавал, като съжалявал за предишния тих живот. След няколко години преподобният за втори път посетил Йерусалим, като не казвал никому, че е епископ, а пътувал като обикновен монах. Той осъждал себе си, че заради епископския сан оставил монашеския живот и затова решил да не се връща в родината си, а да остане в някой от Палестинските манастири. Отишъл в манастира “Св. Сава” и в определената му килия стоял в безмълвие от Рождество Христово до Пасха. Тогава насън му се явил св. великомъченик Георги и му забранил да напуска епархията си, на която бил необходим. Против желанието си преподобният се покорил и се върнал в своята епископия. Цели единадесет години управлявал той епархията си. В това време го посетил преподобни Антиох от гр. Синофрин, на границата на Византия откъм Индия, изпратен при византийския император Маврикий да моли, по-добре да се охранява градът им срещу варварите. Св. Антиох тогава бил на 100 години; 60 години не вкусил вино и елей, а 30 години не ял нищо минаващо през огън – ни хляб, ни вариво, а само сурово. Той посъветвал св. Теодор да си даде оставката от епископията и да се прибере в манастира си, като продължи своето подвижничество там. След това той свикал клира и народа и помолил да изберат на негово място друг епископ, а него да освободят, за да се върне в Сикеотския манастир. Като не искали да се лишат от любимия си пастир, клирът и народът дълго време не искали да изпълнят неговата молба, но като виждали неговия стремеж към монашески живот, най-после склонили.
С радост се завърнал преподобни Теодор в своя манастир и отново се предал на предишните си подвизи и трудове. По-късно два пъти посетил Цариград. При второто посещение предсказал близката смърт на патриарха и бъдещите бедствия на Църквата и държавата.
Преподобни Теодор живял до дълбока старост. Преди да умре му се явил св. великомъченик Георги, връчил му жезъл и му заповядал да върви след него на далечен път. Това било указание за близката му смърт. Поминал се след Великден. Неговият ученик Елевсий написал житието му.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Житие на преподобния наш отец Теодор Сикеот, епископ Анастасиополски
В Галатийската страна има селище, което се нарича Сикея, на 12 стадия от Анастасиопол, главния град на Анкирската област. В това селище се родил преподобният Теодор Сикеот, от майка Мария и известен мъж, на име Козма, който тогава служел при цар Юстиниан Велики като бързоходец. През нощта, когато бил заченат свети Теодор, майка му Мария имала насън чудно видение: тя видяла как в утробата й слязла голяма ярка звезда. Като се събудила, казала за това на майка си Елпидия и на сестра си Диспения, които живеели с нея, после отишла при един прозорлив старец, който се спасявал в отшелническо безмълвие, на 6 стадия от това селище, и му разказала своето странно видение. Старецът, като й дал духовни наставления за богоугоден живот, казал:
– Заченатото у теб дете наистина ще бъде велик мъж, не само сред хората, но и пред Бога, а светлата звезда е знамение за царска слава, както обясняват това мъдрите тълкуватели на сънища; но за теб видяното не трябва да означава царска власт на земята, понеже звездата, която си видяла, предвещава славата и добродетелите, и Божията благодат, с които Бог ще надари твоето чедо. Защото Господ обикновено освещава Своите раби още в майчината им утроба, преди да се родят.
Така предрекъл на Мария прозорливият старец и като й дал няколко съвета, отпуснал я с мир. Всичко това станало известно на Анастасиополския епископ Теодосий и той също разбрал по видението, че роден, младенецът ще бъде като светлина на света. Мария, като се върнала от стареца, последвала съвета му и заживяла богоугодно, в целомъдрие, заедно с майка си и сестра си. Когато дошло времето, Мария родила син и според християнския обичай той бил кръстен и наречен Теодор (което на гръцки означава „Божи дар“), със самото свое име означаващ, че отрокът ще бъде велик дар за света от Бога.
На осем години майка му го дала да се учи и с помощта на Божията благодат той се учел по-добре от останалите деца и бил обичан от всички заради добронравието си. Силният ум на Теодор се проявявал дори в детските игри: той се въздържал от клетви, от хули и предпазвал другите деца от всичко това, като усмирявал споровете и караниците им.
В дома на тези жени живеел един старец Стефан, богобоязлив и благочестив, когото обичали и почитали като баща заради добродетелния му живот. Момчето Теодор, като виждало, че през светата четиридесетница той пости до вечерта и вкусва само малко парче хляб с вода, се възпламенил от любов към Бога и започнал да подражава на неговия пост, като също тъй се въздържал до вечерта. Когато по обяд се връщал от училище вкъщи, майка му го канела да яде с тях, но той отказвал, и за да не го принуждават, престанал да се връща вкъщи в обичайното време, а се стараел да се прибере едва вечерта. И веднага отивал със Стефан в църквата за обичайната служба; с него се причастявал с Пречистите Тайни на Тялото и Кръвта на нашия Бог Христос, връщал се късно вкъщи и се подкрепял само с късче хляб и вода. Майка му и всички домашни се опитвали да го убедят да хапне варена и друга храна, но той не се съгласявал на това. Тя молела учителя да го пуска от училище по време на обяда, та поне по този начин да го накара да хапне нещо, тъй като от постоянния пост той бил станал много слаб телом. А пък Теодор, като го пускали от училище, не отивал вкъщи, а се качвал на близката планина, на върха на която имало храм в чест на великомъченика Георги, където светият мъченик му се явявал в образ на прекрасен юноша и го въвеждал в храма. Там младият Теодор се упражнявал в четене на книги и прекарвал цялото си обедно време; като излизал от църквата, сякаш от дома си, той пак се връщал в училище. На въпросите на майка си вечер, защо не си е дошъл на обяд, отговарял, че не бил научил един стих и затова го оставили. И майката пак отивала при учителя с молба да го пуска вкъщи, а учителят с клетва я уверявал, че пуска Теодор за обяд заедно с другите ученици. Веднъж тя го видяла, че не си отива вкъщи, а се качва на планината към църквата, и изпратила слугата да го доведе оттам със сила и с много заплахи го убеждавала да си идва за обяд, но той не я слушал и пазел обичайното въздържание.
На четиринадесетгодишна възраст решил окончателно да остави своя дом и да живее на планината при църквата на свети Георги, и молел майка си и всички домашни да не пречат на неговото намерение и да не идват да го смущават. Те не посмели да му забранят, защото знаели, че Бог е с него. Теодор си изкопал пещера под олтара на Църквата, която била в скалите, и живеел там, като постоянно ходел в църквата за молитва. Майка му изпращала бял хляб и различни варени и печени птици, но той слагал храната на камъните по пътя към църквата, за да я изядат птиците и животните, или да я вземат за себе си хората, които минават оттам, а самият той се хранел с просфорите, които донасяли в църквата, като изяждал по една вечер.
Теодор поискал да подражава на пустинния живот на свети Йоан Кръстител и на свети пророк Илия и се замислил къде ли би могъл да се скрие от хората. Затова се качил високо в планината и там намерил усамотено място, където съзрял голям камък, под който си изкопал пещера и след това помолил един от клириците, добродетелен дякон, да му носи в определено време по малко хляб и вода, заклевайки го в Божието име никому да не казва за него. Той взел от дякона груба власена дреха, а дотогава винаги носел меките дрехи, които му давала майка му, и се затворил в тази пещера. Клирикът по неговата молба засипал с пръст и входа, като оставил само малък отвор, за да може да му подава парче хляб и канче вода. Така свети Теодор прекарал две години живот в пълен затвор, като погребан мъртвец, и никой не знаел за това освен клирика.
Като изминали двете години, дяконът, подтикван отчасти от безутешните ридания на майката, отчасти като се страхувал, да не умре в пещерата, разказал за него. Тогава всички тръгнали забързани и радостни и като отворили пещерата, го извлекли оттам почти мъртъв. А той, като видял дневната светлина, онемял за много часове. На главата му имало струпеи и червеи и домашните му, като го гледали, плакали и го отвели в църквата на свети Георги. Майка му искала да го вземе при себе си у дома, за да го полекува, но той не се съгласил и останал както преди в църквата на мъченика, а главата му след няколко дена напълно оздравяла. Научил за това Анастасиополският епископ Теодосий и пристигнал в селището, за да види Божия раб Теодор, и като го видял, учудил се на неговото житие. Подбуждан от внушението на Светия Дух, той първо благословил Теодор в нисшите степени на клира, а после го посветил в сан презвитер, макар и да бил само на седемнадесет години.
Той продължил да живее при църквата на свети великомъченик Георги, като свято служел на Бога, сияейки като славния пророк Мойсей от Божията благодат, която изобилно пребивавала у него. С нейна помощ той изцелявал всякакви болести, които се случвали с хората, и понеже имал власт, изгонвал нечестите духове. Неговата баба, Елпидия, леля му Диспения и малката сестричка Влатта не се отделяли от него, но като гледали богоугодния му живот, според силите си се стараели да му подражават както в поста, така и в молитвата, и раздавали милостиня от труда на ръцете си.
Чрез дарената му Божия благодат той вършел чудеса, изцелявал различни болести и с дума прогонвал бесовете. Слухът за неговите чудеса се разнесъл навсякъде, мнозина се учудвали и умилявали, напускали домовете си и отивали при него за монашески подвиг. Също и мнозина от онези, които получили изцеление, не се разделяли с него, но оставали тук да служат на манастирските нужди, защото, когато се събрало множество братя, се създал голям манастир, в който Теодор бил архимандрит, но тъй като църквата на свети великомъченик Георги била твърде малка и не могла да побере всички, които идвали за обичайните песнопения, преподобният се погрижил да построи друга по-голяма църква, недалеч от първата, на името на свети архистратиг Михаил, и като създал там братство, изпратил ученика си Филумен при Анастасиополския епископ да приеме ръкоположение в сан презвитер и да го постави за игумен на този манастир; а самият той се предал на безмълвие.
Като гледал от ден на ден увеличаващото се свое паство и множеството народ, който се стичал в неговия манастир за молитва и изцеление, той разградил църквата на свети великомъченик Георги, която била много малка, и построил по-голяма по чуден начин: заповядал на един огромен неподвижен камък да се премести и да отиде на друго място. А когато от близката местност Еварзия карали негасена вар за постройката на храма, внезапно ги настигнал дъждовен облак и работниците се страхували варта да не изгори колите и животните, преподобният с молитвата си разделил облака на две и дъжд валял от двете страни на пътя а върху варта и колите не паднала нито капка, докато всичко не било извозено до мястото на строежа на църквата и разтоварено от колите.
Когато постройката на църквата била близо до завършване, се преставил Анастасиополският епископ Тимотей, който бил след Теодосий, и гражданите изпратили при архиепископа на Анкирската митрополия Павел да го молят да постави в техния град за епископ преподобния Теодор, архимандрита на Сикеотската лавра. Архиепископът се зарадвал и изпратил за блажения Теодор, за да го доведат при него с чест. В това време преподобният, като се затворил в пещерата, пребивавал в безмълвие и усърдно вършел своите обичайни молитви. Когато Анастасиополските клирици и граждани пристигнали при него да го молят да се съгласи да стане техен епископ, той не искал и да чуе, но те със сила отворили килията му, извели преподобния, качили го на светителската колесница и го откарали в Анкира с радост и веселие. А когато братята му плачели и ридаели за своя отец, който се отделя от тях, той изпратил да им кажат:
– Недейте, братя, да скърбите, но вярвайте ми, че няма да ви оставя. На земята няма нищо, което би могло да ме отдели от вас.
И тъй, преподобният бил поставен за Анстасиополски архиепископ от Анкирския митрополит Павел, макар и да не желаел да приеме такъв сан.
Той често посещавал своята Сикеотска лавра и утешавал братята, а храмът на свети великомъченик Георги, създаден с неговото усърдие, осветил. Какви и колко чудеса извършил, докато бил епископ, да се разкаже подробно не е възможно; той носел усилени трудове, като прилежно се грижел за повереното му паство. Впрочем преподобният немалко скърбял, че било прекъснато неговото безмълвие, и винаги носел в душата си неизменното желание да остави епископството и отново да се върне в манастира на безмълвие.
Като изминали няколко години преподобният се върнал при своето паство и като пребивавал в обичайните пастирски трудове, не преставал да мисли за това, как да остави епископството.
Той взел от своя манастир архидякон Йоан и се отправил към Анкирския митрополит Павел с молба да постави на Анастасиопол друг епископ. Между тях възникнал голям спор: митрополитът за нищо на света не искал да освободи преподобни Теодор, защото – казвал той – не било възможно да се намери друг достоен за този сан мъж. Но Теодор усилено отричал и казвал, че това бреме е извънмерно и превишава силите му. Трябвало да се съобщи за това в Константинопол на светейшия патриарх Кириак и на благочестивия цар Маврикий. Те по Божие внушение написали на Анкирския митрополит да не притеснява повече Божия угодник, който се стреми към безмълвие, и да го пусне, както той моли.
Така преподобният, като се избавил от тежестта на епископството, се изпълнил с радост и като се видял свободен от многото задължения, отишъл в манастира си, пребивавал в безмълвие в килията си и водел живот в постнически подвизи.
Преди кончината си той на два пъти видял светия великомъченик Георги, който му се явил в сънно видение. Първия път му се явил, като му подавал жезъла и го викал със себе си на далечен път, после му се явил седнал на кон, като водел и друг, и казвал:
– Сядай, Теодоре, на този кон и ме следвай.
По това преподобни Теодор разбрал за скорошното си отшествие от земята, съобщил за него на учениците си с радост и предсказал своята кончина след Пасха. Така и станало. Когато той умирал, видял светите ангели, които идвали да го вземат и с радостно лице предал душата си в ръцете им.
Неговата кончина станала през третата година от царуването на Ираклий. Житието и чудесата му описал неговият ученик Елевсий, който получил от преподобния в монашество името Георгий. Той разказва за себе си, че родителите му дълго време били в съпружество и нямали деца и просили от преподобни Теодор по неговите молитви и благословение да станат родители на деца; преподобният, като взел техните пояси, благословил ги, и като им ги върнал, предсказал за разрешението на безплодието им; на тях наистина им се родил Елевсий, когото те като отгледали, довели при преподобния и го предали в служба на Бога. Той живял дванадесет години с преподобния и бил очевидец на дивни чудеса, които описал доста пространно, но ние почерпихме от него накратко и изложихме само някои, за наша душевна полза. Да прославим прославяния чрез Своите чудотворци дивен Бог, Отец и Син и Свети Дух, сега и винаги и във вечни времена. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.
