Случи се в онези дни едно дете – св. Потит, който се роди и прекарадетството си
в град Сердика, да се изпълни с Дух Свети. Баща му, който се каз-ваше Хилас, се опита да го принуди да принесе жертва на идолите и на лъжливи те богове, на които всички принасяха жертви. Но св. Потит отказа и твърдо муотговори: „Напразно си хабиш думите, татко, като ме каниш да принеса жертвана демоните”. … Св. Потит сусмивка му отговори: „Татко, нелепи думи говориш: Нашият Господ Иисус Христос,Който е изкупител на душите ни, той Сам ще даде необходимите сили на Свояслуга. Не знаеш ли, че в името Господне Давид се изправи срещу Голиат с камък, а със собствения му меч отсече главата му? Затова, татко,повярвай в Господа Иисус Христа и ще се спасиш. Защото вашите богове санищо и никой от тях никога не е спасявал, нито е побеждавал. Твоите богове щегорят във вечния огън и той няма да отстъпи от тях. Защото (напразно) някой
обича статуи от бронз и мрамор, които, като паднат на земята, не могат да сеизправят, но се разпадат като прах; нито говорят, защото са неми като змии.Който страда в името Господне, лъв и змей ще тъпче (Пс. 90:13)”. Баща му Хилас с възхита гледаше
сина си и като падна по лице на земята, въз-кликна: „Наистина, Бог е с моя син Потит! И тежко на мене, грешния! Нека дакажат, че синът ми е по-мъдър от мен”.Веднага след това св. Потит беше взет на облак в небето и оставен на място,наречо Епир. Тогава св. Потит, като падна на колене, започна да се моли: „Божена ангелите и архангелите, Боже мой, чуй ме, чуй грешния Твой слуга …
понеже греховете ми се преумножиха. Дай на моя баща разум, за даразбере, че Ти единствен си Господ, че не трябва да отдава слава на дявола, ноизпрати над него Своя Дух Свети, за да признае Тебе и никога да не се разделя смен, защото той е мой родител”. И веднага на св. Потит се яви ангел Господени му каза: „Твоята молитва беше чута: Бог е с теб и когато и да Го призовеш,Господ е готов да помогне. Но знай, че дяволът, който е съблазнител на душите,е готов да се сражава с теб и да те убеди с много измамни думи, като твърди,че е самият Христос. Затова не му се покланяй, а кажи: „Ако наистина си Христос, коленичи с мен и се моли”. И ще видиш, че петите му не могат да докоснатземята”. Като каза това, ангелът го напусна. Тогава св. Потит, като се молеше,каза: „Помилуй ме, Боже, и се смили, защото душата ми се уповава на Тебе”. Ието, дяволът застана пред него и му каза: „Ето ме, дойдох Потите, защо мъчишдушата си? Отиди в бащиния си дом и пирувай”. Свети Потит му отвърна:„Няма да съблазниш раба Христов”. А дяволът каза: „Не виждаш ли, че аз съмХристос, смилих се над сълзите ти и дойдох при тебе?”. Св. Потит отвърна:
„Ако си Христос, нека се помолим”. Но като погледна петите му, видя, чене докосват земята. Тогава св. Потит се смири в молитвата си и каза: „ГосподиИисусе Христе, премахни това беззаконие от мене, да не би да възтържествуваи да се подиграе с Твоя раб”. Тогава дяволът, като разбра, че не може да съ-блазни светеца, се озлоби още повече. Св. Потит, като видя, че дяволът губиувереност, му каза: „Отстъпи, враже, защото няма да убедиш раба Христов. Нокакто Господ ти заповяда: отстъпи и се поклони на Господа, Твоя Бог, защототи бе наредено да служиш само на Него”. И веднага дяволът промени лика си иприе формата на разярен бик, дишащ огън, и изкрещя и удари срещу Христовиявоин. Тогава св. Потит се осени с кръстния знак, който дяволът не можеше дапонесе. Дяволът се разяри още повече, като викаше: „О, св. Потите, пусни ме;защо ме върза? Изгарям”. Св. Потит му отвърна: „Закълни се в кръста, който тесвърза, че никога няма да притесняваш християните, и аз ще те пусна”. Дяволътпросъска: „Кълна ти се в този кръст, с който съм свързан, че вече няма да сесражавам с теб”. И освободен, посрамен си отиде, като каза: „Ох, едно дете мепобеди! Колко срамно! … “
Превод: Венцислав Каравълчев; Източник
