Любещият Господа, преди това възлюби своя брат. Защото второто е показание за първото; Любещият ближния, никога не ще търпи клеветниците, като ги отбягва повече от огън; Който казва, че обича Господа и се гневи на своя брат, е подобен на този, който в сън мисли, че тича; Силата на любовта е надеждата. Заради нея очакваме наградата на любовта; Надеждата е обогатяване с неведомо богатство. Надеждата е несъмнено притежаване на съкровище преди съкровището. Тя е покой в трудовете. Тя е врата на любовта. Тя убива отчаянието. Тя е образ на несъществуващото тук. Оскъдяването на надеждата е изчезване на любовта. С него са свързани болестите. На него се дължат нашите трудности. Надеждата окръжава милостта; Обнадежденият инок е заколител на унинието. С ножа на надеждата, той го побеждава; Надеждата ражда дара Господен за вкусилите я. Невкусилите пък пребивават не без съмнение; Надеждата разорява гневливостта, защото надеждата не посрамва (Рим. 5:5). Гневлив мъж пък е неблагообразен (Притч. 11:25 – слав. превод); Любовта е подателка на пророчеството. Любовта е ходатайка за чудеса. Любовта е бездна на осиянието (озарението). Любовта е източник на огъня, който изтича толкова много, че разпалва жадуващия. Любовта е ангелско служение. Любовта е изобилие на вечните;
из Стъпало 30, Лествица
