Новини от православна България

На 20 юни православната Църква празнува паметта на преподобния св. Наум Охридски. По повод летния празник на светеца множество миряни се стекоха в столичния храм „Св. Наум Охридски“, кв. „Дружба“, който отбелязва този ден като свой втори храмов празник.

Светата Литургия бе възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Заедно с него съслужиха архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, иконом Владимир Дойчев, протойерей Владимир Гълъбов от храмовото духовенство, протойерей Илия Манолов, свещеник Ромил Георгиев от Сливенска епархията, йеродякон Вартоломей и дякон Филип Стойчев.

За молитвеното настроение на богомолците допринесоха прекрасните изпълнения на двете певници. На дясната бе застанал храмовият хор „Св. Наум Охридски“, ръководен от д-р Андрей Касабов, а на лявата жени, които усвоили невмената нотация, изпълниха умилително църковните песнопения.

След празничното богослужение епископ Поликарп произнесе проповед, като говори за живота и служението на свети Наум Охридски.

„Отново Бог ни събра, като едно голямо семейство в този храм да прославим Господа Иисуса Христа и лика на Неговите светии и да споменем в умиление и радост този на когото храмът е посветен – св. Наум Охридски. Два пъти отбелязваме неговата памет в годината, и в тези църковни събрания възхваляме този, който е просиял в святост. Ние трябва не само да му се молим при нужда, но да се опитваме да му подражаваме, да черпим от неговия пример и да се стараем с талантите, които Бог ни е дал, да послужим на ближните и Църквата“ – каза в словото си владиката и подчерта важни моменти от неговия живот.

„Нека св. Наум да ни дава всичко потребно за спасение и вечен живот. Да знаем, че всяко нещо, което Бог ни дава е изпълнение на нашата молитва. Господ ни дава ситуация, с която да изградим и постигнем това, което просим. Църквата винаги ни призовава да бъдем мъдри и бдителни, за да разпознаваме знаците, които ни се дават и времената, които трябва да преживеем.” – каза още епископ Поликарп и пожела на присъстващите, ползвайки се с примера на св. Наум, от неговия живот и благочестие, да възрастваме във вяра, надежда и любов. Викарият благодари на всички, които са се потрудили за изграждането на тази енория – свещенослужители, настоятелите, певци и богомолен народ, и най-вече на отец Христо Пудин, който като добрия пастир събира Христовото стадо.

Приветствени думи към епископа и народа поднесе предстоятеля на храма. Той благодари на викария за гостуването и за радостта, която е създал на енорията и му поднесе красив букет цветя.

Текст и снмики: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

21.06.2024_23:39 | Източник: Българска патриаршия 21.06.2024 11:41 |
Автор: Софийска митрополия

На 19 юни честваме паметта на преп. Паисий Хилендарски и преп. Паисий Велики. По този повод бе отслужена архиерейска св. Литургия в самоковския храм „Св. Николай Мирликийски“, където се намира предпологаемия гроб на преподобния български книжовник.

Тържествената богослужба бе възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Заедно с него край св.Трапеза застанаха архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Михаил Колев, архиерейски наместник на Самоковска духовна околия, протойерей Емилиян Дамянов, предстоятел на храма-домакин, свещенослужители от София и Самоков. Църковните песнопения на певницата изпълниха певци от София, ръководени от д-р Андрей Касабов.

Празникът бе уважен от д-р инж. Ангел Джоргов, кмет на община Самоков, общински и кметски служители, сестрите от Самоковската света обител – игумения Максима и монахиня Ирина, както и от местни християни. В края на богослужбата бе осветено благоукрасено коливо и питка, приготвени в чест на бележития учител, проповедник и книжовник.

„Почитайки днес паметта на свети Паисий Хилендарски, ние си припомняме неговото скромно, но велико житие. Имаме малко сведения за неговия живот и малко запазени исторически бележки. Но макар и малко, те казват достатъчно, за да разберем какъв великан на духа е бил свети Паисий, какъв стожер на свободата, какъв подстрекател към духовен живот, и какъв приносител към всяка християнска душа, за да разцъфти като роза, в красота и благоухание в име Господне.

…Той беше канонизиран и причислен към лика на светиите от нашата родна църква преди 62 години за своето благоугодно дело. За това, че се бореше срещу угнетения османски народ, разобличаваше ги, като показваше светостта на онези, които бяха мъчени и избивани, и показваше вяра, която всеки от нас трябва да има в сърцето си.

Нека Бог да ни дава сили да вървим достойно пътя, изпълнявайки заветите на свети Паисий, и да бъдем горди, че сме синове и дъщери на такива велики, знатни и достойни духовни люде. Та и утре, чрез нас, идните поколения да се радват, че техните предци са устояли на изпитанията на времето, изпълнявайки заветите на тези преди тях.“ – каза в словото си владиката в края на богослужбата. Той разказа известните данни за живота на българския светител като подчерта, че най-голямото му дело е написването на „История Славянобългарска“, която достига до цялата поробена българска земя.

Викарият благослови духовенството, певците и изпълнението на храма. Той поздрави самоковските жители с празника на св. Паисий, изрази желание да продължи създалата се традиция да се чества този празник в Самоков, като място където се е упокоил преподобни Паисий, и благопожела здраве, дългоденствие на града, а на християните винаги да помнят светеца, който закриля техния град и българския род.

След благолепната служба в храма, с литийно шествие богомолният народ, начело с епископ Поликарп се отправи към гробното място на св. Паисий Хилендарски, където беше прочетена молитва за здраве, благословение и духовно въздигане на българския народ. Кметът инж. Ангел Джоргов поднесе цветя в знак на почит и признателност пред личността и подвига на светеца. След това на гроба на св. Доситей – последният Самоковски митрополит, бе прочетена заупокойна молитва.

Текст и снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

21.06.2024_23:33 | Източник: Българска патриаршия 21.06.2024 11:37 |
Автор: Софийска митрополия

На 20 юни, четвъртък, 2024 г., в Синодната палата започна процедурата по избор на тримата кандидати за патриаршеския престол в присъствието на 14 от 14 синодални архиереи. Гласуването се проведе в 42 тура. На първи тур с 11 гласа бе избран Врачанският митрополит Григорий. Гласуването продължи като за достоизбираеми кандидати за патриаршеския престол бяха излъчени Видинският митрополит Даниил с 9 гласа (на тридесет и втори тур) и Ловчанският митрополит Гавриил с 9 гласа (на четиридесет и втори тур).

Предлагаме ви биографиите на тримата митрополити кандидати за патриаршеския престол.

Врачански митрополит Григорий

Видински митрополит Даниил

Ловчански митрополит Гавриил

21.06.2024_11:57 | Източник: Българска патриаршия 21.06.2024 10:47 |
Автор: a.karadakov

Днес, 20 юни 2024 г., св. преп. Наум Охридски, св. свщмчк Методий, епископ Патарски, св. Калист, патр. Константинополски,  Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия в пълен състав – прот. № 11, пристъпи, съгласно чл. 45 от Устава на БПЦ – БП, съобразявайки се с изискванията на чл. 40 от същия Устав, към избор, с тайно гласоподаване, за трима епархийски митрополити, като достойни кандидати да заемат Патриаршеския престол.

След проверка на подадените бюлетини се установи, че с гласовете на 2/3  (9) от архиереите – членове на Св. Синод, са избрани:

1. Врачанският митрополит Григорий           11 гласа
2. Видинският митрополит Даниил                9 гласа
3. Ловчанският митрополит Гавриил             9 гласа

В този избор нямаха право да бъдат избираеми Високопреосвещените епархийски митрополити – синодални архиереи: Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Неврокопският митрополит  Серафим, Старозагорски митрополит Киприан и поради това, че нямат определената в чл. 40, ал. 2 от  УБПЦ – БП изискуема възраст. Доростолският митрополит Яков, заради постановеното в чл. 40, ал. 3 от УБПЦ – БП, необходимо 5-годишно служение като епархийски митрополит, както и Сливенския митрополит Арсений заради горните две основания.

Имената на избраните, съгласно чл. 45 и чл. 47 от УБПЦ – БП, получили изискуемите  9 – 2/3 от гласовете на синодалните архиереи, трима епархийски митрополити като достойни за Патриаршеския престол Св. Синод предлага на Патриаршеския избирателен църковен събор.

21.06.2024_11:47 | Източник: Българска патриаршия 20.06.2024 17:58 |
Автор: Софийска митрополия

Днес, 20 юни 2024 г., в Синодната палата започна процедурата по избор на тримата кандидати за патриаршеския престол в присъствието на 14 от 14 синодални архиереи и при изборно бюро в състав: Негово Високопреосвещенство Врачански митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и наместник на овдовелия Софийски епархийски престол, Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Даниил и Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Арсений.

Гласуването се проведе в 42 тура. На първи тур с 11 гласа бе избран Врачанският митрополит Григорий. Гласуването продължи като за достоизбираеми кандидати за патриаршеския престол бяха излъчени Видинският митрополит Даниил с 9 гласа (на тридесет и втори тур) и Ловчанският митрополит Гавриил с 9 гласа (на четиридесет и втори тур).

21.06.2024_11:41 | Източник: Българска патриаршия 20.06.2024 17:45 |
Автор: Софийска митрополия

Свети Юлиан бил родом от област Киликия, Мала Азия, затова се нарича и Киликийски. Баща му бил езичник, но майка му приела християнската вяра и в нея възпитала сина си. Когато мъжът й починал, тя се преселила в град Тарс със сина си Юлиан.

Той станал предан християнин и не криел вярата си, участвал дейно в живота на местната църква, помагал на бедни и страдащи. Но времената били трудни и постоянно имало гонения срещу вярващите в Иисус Христос. На 18-годишна възраст и Юлиан бил заловен от властта, и изправен на съд. Младежът смело изповядал вярата си пред управителя Маркиан, като знаел, че го очакват жестоки мъчения. Наистина управителят заповядал да го бият безмилостно, а след това го хвърлили в тъмница.

Маркиан извикал майката на Юлиан да убеди сина си да се отрече от Христос. Но добрата християнка направила точно обратното. Тя насърчила Юлиан да бъде твърд и да издържи всички мъчения. И когато управителят отново повикал Юлиан, той още по-твърдо заявил, че е готов да умре за вярата си в Христос, но няма да се откаже от нея. „Аз съм примерен гражданин, казал той, почитам царя и спазвам законите му. Но душата ми принадлежи на небесния Цар Христос и нищо не може да ме отдели от Него!“. Разгневен от тези думи, Маркиан заповядал да завържат Юлиан в чувал с отровни змии и да го хвърлят в морето.

Така младият мъченик предал душата си на Бог. Това станало по времето на император Галерий в началото на IV век. Християни успели да приберат останките на мъченика и ги погребали. Скоро след това край Антиохия в Сирия бил построен храм в негова чест. Във втората половина на века свети Йоан Златоуст, тогава свещеник в Антиохия, произнесъл слово за мъченик Юлиан, запазено и до днес. Храмът в чест на свети Юлиан бил опожарен при персийското нашествие в 537 г.

21.06.2024_11:14 | Източник: БТА 21.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Паметта на преподобния Наум Охридски се чества и на 23 декември, в който ден е починал през 910 г. А понеже тогава е предпразненство на Рождество Христово, паметта на този български просветител се чества повторно и на 20 юни.

Той бил сред учениците на светите братя Константин-Кирил и Методий. Участвал в тяхната Моравска мисия, бил в Рим, където в 869 г. починал свети Кирил, после продължил да помага на свети Методий, а след смъртта му заедно с другите ученици бил прогонен от Великоморавия. Пристигнали в България в 886 г., където свети княз Борис-Михаил ги приел с радост и с благодарност към Бог, че ще може и българският народ да бъде просветен в истините на християнската вяра на свой, роден език.

След няколко години свети Климент бил изпратен в югозападната част на България, а свети Наум останал в столицата и основал там книжовна школа за превод на християнски книги и подготовка на духовенство на Българската църква, което да служи на български и да просвещава всички.

Свети Наум работил и в новата столица Преслав при цар Симеон Велики. А след ръкополагането на свети Климент за Охриски архиепископ Наум поел книжовната и образователната дейност в Охрид и околните земи. Построил и манастир на южния бряг на Охридското езеро, където работил заедно с други монаси, свои ученици. Упокоил се от трудовете си в 910 г. и бил погребан в същата обител, където и сега се пази гробът му.

Свети Калист живял през XIV век. Бил високообразован клирик, последовател на богослова Григорий Палама и на исихаста Григорий Синаит, при когото се запознал с българина преподобния Теодосий Търновски (после написал житието му). В 1350 г. Калист бил избран за Цариградски патриарх. Положил много усилия за опазване на православната вяра. Починал в 1364 г.

20.06.2024_09:24 | Източник: БТА 20.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Съобщение до медиите във връзка с предстоящия Патриаршески избирателен църковен събор и Интронизацията на новоизбрания Български патриарх, които ще се състоят на 30 юни, канцеларията на Светия Синод ще извърши акредитация на представителите на медиите, отразяващи историческото събитие.

Заявленията за акредитация, с трите имена, ЕГН и длъжността на лицата от екипите, да се изпращат до 25 юни на електронна поща: sinodpress@abv.bg. Допълнителна информация, свързана с процеса на акредитация, можете да получите на телефон: 0879510165.

Пропуските ще се получават в сградата на Светия Синод, София, ул. Оборище – 4.

19.06.2024_12:35 | Източник: Българска патриаршия 18.06.2024 10:48 |
Автор: Българска патриаршия

Свети апостол Юда, един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос, носел още имената Левей и Тадей, а за разлика от предателя Юда го наричали „Неискариот“. След Петдесетница той проповядвал Христовото благовестие първо в Палестина, сетне в Месопотамия, където в град Едеса умрял мъченически, разпънат на кръст.

Свети Зосим е родом от град Созопол и живял през I-II век. По времето на император Траян служил в римската войска и пострадал за вярата си в Иисус Христос в малоазийския град Антиохия, област Писидия. В Созопол има храм, посветен на него.

Свети Паисий е сред великите подвижници на IV век. Роден в Египет, от малък останал сирак от баща. Майка му възпитала седемте си деца в християнската вяра. Когато пораснал, Паисий отишъл в Нитрийската пустиня (в падината Уади Натрун) и станал ученик на прочутия с добродетелите си авва Памво. Под неговото духовно ръководство Паисий станал мъдър и опитен във вярата и молитвата подвижник. След смъртта на стареца си той се оттеглил в една пещера, но при него започнали да се събират много ученици и така той създал своя манастир (действащ и сега манастир на Коптската църква). Много хора отивали при него за съвет и да чуят душеполезни слова. Посетил го и свети Ефрем Сириец. Когато го питали коя е висшата добродетел, той отговарял: „Добродетелта, която се извършва тайно“. Преподобният Паисий се упокоил в дълбока старост.

Преподобният Паисий Хилендарски, родом от град Банско, живял през XVIII век. Станал монах в Атон и усърдно се подвизавал в пост и молитва. При служебните си обиколки по метосите в българските земи Паисий установил, че народът ни има нужда от просвета и пробуда. Затова събрал много сведения и написал прочутата си „История славянобългарска“. Упокоил се в 1773 г.

19.06.2024_12:11 | Източник: БТА 19.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 14 юни в салона на Софийска митрополия се е провела свещеническа конференция на столичното духовенство. Основната тема е била подготовката на интронизацията на новия патриарх. На конференцията са присъствали Врачански митрополит Григорий, в качеството му на наместник на Софийска епархия, Старозагорски митрополит Киприан, като председател на една от комисиите по организацията на избора и интронизацията на патриарх, Белоградчишки епископ Поликарп и архим. Дионисий, който е възстановен в сан и отговаря за ритуала по възкачване на престола.

Свещеници, присъствали на събитието, описват поведението на Дионисий като арогантно. „Отношението му към нас варираше от такова към слуги до такова към роби…“, описва един от тях. Присъстващите висши клирици мълчали, а Дионисий говорил два часа. С явно презрение към свещенството, „нареченият за епископ“ карал някои да стават и да се завъртат пред всички, за да подбере подходящи по височина и дължина на брадата свещеници, които да бъдат включени в съставените от него ритуали. Столичните свещеници са били принудени да слушат обиди по свой адрес, споделят, че са се почувствали унижени от архимандрита пред очите на своите епископи. В социалните мрежи се разпространяват шокиращи свидетелства за тази среща в Софийска митрополия. „Ако отношението му към свещениците е такова още сега, то какво може да се очаква, ако стане епископ…“, с огорчение пита един от присъстващите. И още: „Колко може още да бъде унижавано българското свещенство? То има ли въобще достойнство? След като може да бъде събрано на конференция и в очите да му се каже че е потно и нечистоплътно и да не може да се защити, нито пък да има кой да го защити от преките му ръководители. Просто така обиждат свещениците и те трябва да преглътнат достойнството си. С това преглътнато достойнство трябва да проповядват Евангелието…“.

За какво свидетелства завръщането на Дионисий с такова арогантно поведение в живота на нашата Църква, предстои да видим.

Снимката е от архива на Двери

18.06.2024_12:30 | Източник: Двери на Православието 17.06.2024 |
Автор: Двери на Православието