Новини от православна България

Във връзка с интронизацията на Българския патриарх в ПКСХП „Св. Александър Невски“ свеждаме до знанието на православните християни, които заявиха своето желание да съучастват молитвено в духовното тържество на Българската православна църква – Българска патриаршия, че могат да получат своите входни карти в Канцеларията на Св. Синод – София, ул. „Оборище“, № 4 („Архива“ служител: дякон Ангел Воденичаров и Филип Цветанов), в утрешния ден – 28 юни, петък.

Часове за взимане на входните карти: 

От 8:30 до 9:30 часа

От 13:00 до 15:00 часа

28.06.2024_15:49 | Източник: Българска патриаршия 27.06.2024 |
Автор: Българска патриаршия

По покана на кмета на Община Тунджа г-н Станчо Ставрев в сградата на общината се проведе работна среща между кметове, кметски наместници на населени места в общината, директори на общински детски градини и училища със Сливенския митрополит Арсений.

Поводът за работната среща бе опазването и възстановяването на храмове и довършването на новопостроените на територията на Община Тунджа. Както и належащите ремонтни дейности в храмовете в с. Болярско и с. Златари. Друга тема на разговорите бе сформирането на групи по предмет религия в училищата. На работната среща присъстваха кметът на Община Тунджа, г-н Станчо Ставрев, зам.- кметът г-н Стоян Петков, архим. Димитрий -протосингел на Сливенска св. Митрополия, прот. Панайот Сотиров – духовен надзорник, и г-н Иван Млечков, секретар на митрополията.

Срещата бе ползотворна и за двете страни, митрополитът изрази готовност за съдействие и подкрепа по необходимост за довършването на строежа на няколкото храма, както и за въвеждането на предмет по религия в няколко населени места по желание на директорите, които изразиха готовност да се сформират групи за новата учебна година.

28.06.2024_15:43 | Източник: Българска патриаршия 27.06.2024 |
Автор: Сливенска митрополия

В първия ден след Петдесетница Светата Църква почита третото Лице на Единия Бог в Троица – Бог Дух Свети. По случай празника Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений възглави архиерейската света Литургия в храм „Св. Троица“ в гр. Ямбол.

В съслужение с Владиката бяха: архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска света митрополия и духовен надзорник на Ямболска духовна околия, ставрофорен свещеноиконом Николай Клюнков – архиерейски наместник на Тополовградска духовна околия, ик. Янко Янков, прот. Жельо Иванов – председател на храма, и свещ. Атанас Чулаков.

Благочестиви миряни изпълниха храма в този празничен ден и се събраха от целия град, за да поздравят новия Митрополит. На богослужбата присъстваха също кметът на Община Ямбол г-н Валентин Ревански, областният управител г-жа Биляна Кавалджиева, кметове на близките общини и села.

Владиката се обърна с пастирско слово към богомолците, в което изтъкна огромното значение на Бог Свети Дух в живота ни.

Митрополит Арсений отличи с офикия „свещеноиконом“ председателя на храма отец Жельо Иванов. „Достоин!“ отекна силно и радостно в храма.

28.06.2024_15:36 | Източник: Българска патриаршия 27.06.2024 |
Автор: Сливенска митрополия

qw

На Осмата нeделя подир Пасха светата Православна църква отбелязва своя рожден ден, денят на св. Троица.

В едноименния манастир по повод празника Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений възглави Божествената света Литургия в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска света митрополия, ставрофорен свещеноиконом Николай Клюнков – архиерейски наместник на Тополовградска духовна околия, ставрофорен свещеноиконом Николай Димитров – старши епархийски съветник, ик. Йордан Димитров и прот. Тихон Димитров.

След светата Литургия бе отслужена и празнична вечерня, по време на която при запяването на Великия прокимен “Кто Бог ве́лий” митрополит Арсений разхвърли из храма орехова шума – символ на Светия Дух, слязъл във вид на огнени езици върху светите апостоли, и прочете първата коленопреклонна молитва.

Манастирът бе изпълнен с боголюбиви християни, дошли да се помолят на св. Троица и да поздравят новия си Архипастир.

Празничните песнопения изпълниха свещ. Атанас Чулаков, Иван Млечков – секретар на Сливенската митрополия, и Владо Рогачев.

В края на службата митрополит Арсений произнесе празнично слово за празника и връчи нагръден кръст на архиерейския наместник отец Николай Клюнков за достойната му служба, и в знак на признателност за грижите, които полага за манастира. Архиереят възложи нагръден кръст и на игуменката на манастира монахиня Серафима в израз на благодарност за нейния  монашески труд и за възраждането на Светата обител.

28.06.2024_15:31 | Източник: Българска патриаршия 27.06.2024 |
Автор: Сливенска митрополия

Паметта на светите безсребърници (т.е. лечители-християни, които безплатно лекували болните) Кир и Йоан се чества на 31 януари, на който ден в 392 г. те пострадали заради вярата си в Иисус Христос. Това се случило в египетския град Каноп по време на гонението при император Диоклетиан. А днес си спомняме за откриването и пренасянето на техните мощи, станало в първата половина на V век.

За да ограничи езическия култ на египеската богиня Изида в Каноп, родното място на мъченика свети Кир, Александрийският архиепископ свети Кирил пренесъл светите мощи на Кир и Йоан в построената още от предшественика му Теофил Александрийски църква в Каноп. Оттогава славата на великите безсребърници и чудотворци се разнесла по света и привличала безбройни поклонници в техния храм, където продължавали да стават изцеления.

Свети Сергий бил родом от областта на град Амастрида (днес Амастра на черноморския бряг в Турция) и живял през VIII-IX век. Произхождал от род на благородници и заемал висока длъжност в двореца в Цариград, издигнал се до степен магистър. Сергий бил сродник на императрица Теодора, съпруга на император Теофил и защитница на иконопочитанието. Бил образован и усърден християнин, а благодарение на високия пост той много допринесъл за преодоляването на иконоборческата ерес, особено по време на свикания в Цариград събор през февруари 843 г. (когато е обявено тържеството на православието в първата нeделя на Великия пост, наричана оттогава Православна нeделя).

В същата година по време на военни действия на остров Крит срещу арабите мюсюлмани свети Сергий бил убит в битка и го погребали в манастир, който нарекли „манастира на магистъра“. По-късно мощите му били пренесени в основан от него самия манастир край град Никомидия, Мала Азия.

28.06.2024_14:50 | Източник: БТА 28.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 26 юни Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи молебен и откри заключителния семинар „Социална свързаност и подкрепа“ в хотел „Санкт Петербург“ в Пловдив. Форумът, на който домакин бе Пловдивска Света Митрополия, имаше за цел да повиши информираността относно социалните услуги и предоставянето им от страна на Църквата.

На конференцията присъстваха Техни Високопреосвещенства митрополитите Западно- и Средноевропейски Антоний и Доростолски Яков, Смолянският епископ Висарион – викарий на Пловдивския митрополит, архимандрит Максим – епархийски духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом д-р Добромир Костов – ректор на ПДСиА „Свв. Кирил и Методий“, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, свещеник Ангел Ангелов – духовен надзорник, архиерейски наместници и свещеници от Пловдивска епархия, митрополитският протодякон Илиян Александров.

От страна на светската власт гости на събитието бяха: зам.-министърът на труда и социалната политика г-н Лазар Лазаров, кметът на Пловдив г-н Костадин Димитров, областният управител на Пловдивска област инж. д-р Илия Зюмбилев, областният управител на Пазарджишка област г-жа Валентина Кайтазова, архонтът на Пловдивска Митрополия  г-н  Георги Гергов, кметът на Община Ивайловград г-жа Диана Овчарова, г-н Радомир Чолаков, г-н Микеле Санторели – ктитор на храмове, кметове на населени места, държавни и общински служители, директори и служители на социални и образователни институции.

В началото архипастирят на Пловдивска епархия се обърна към всички с вдъхновено слово (словото публикуваме отделно), в което призова държавните институции и Църквата заедно да работят в богоугодното и народополезно дело за изграждането на eдна цялостна стабилна система за предоставяне на качествени социални услуги.

След това приветствия към участниците отправиха кметът на Пловдив г-н Костадин Димитров, областният управител г-н Илия Зюмбилев, зам.-министър Лазаров и г-н Микеле Санторели.

Първият доклад бе изнесен от ставрофорен свещеноиконом Серафим Янев – игумен на Кремиковския манастир, който представи опита си като организатор на първите социалните услуги в църквата.

Управителят на Църковния център за социална рехабилитация и интеграция „Св. Йоан Рилски“ в Горна Малина г-жа Евелина Славкова пък отчете дейността на центъра през 10-те години от основаването му.

Проф. Албена Чавдарова направи презентация на магистърската програма „Църковно-социално дело“ в СУ „Св. Климент Охридски“, за създаването на която са обединили сили Богословският факултет и Факултетът по педагогика.

В своя доклад преподавателят от катедра „Систематическо богословие“ доц. д-р Костадин Нушев пък засегна темата за традициите и съвременните предизвикателства пред социалната мисия на БПЦ.

Доц. Божидара Кривирадева от СУ „Св. Климент Охридски“ очерта конкретните видове  социални дейности и наблегна върху изграждането на мостове между духовното и социалната ангажираност.

Пълната готовност на държавните институции и искрено желание за сътрудничество със Светата църква бяха основен акцент в изказванията на изпълнителния директор на Фонд „Социална закрила“ г-жа Марина Сарадинова, изпълнителния директор на АКСУ г-жа Виктория Тахова и председателя на ДАЗД  д-р Теодора Иванова.

Директорът на дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“ в АКСУ г-жа Диана Петрова разясни различните процедури за кандидатстване и лицензиране на доставчиците на социални услуги.

В последния доклад директорът на дирекция „Социални политика“ в Пловдив г-жа Веселина Ботева представи богатата палитра от социални услуги, които предоставя общината.

Накрая ръководителят на Центъра за социална рехабилитация и интеграция „Таланти и иновации“ в град Елин Пелин г-жа Ели Цветанова благодари на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай за отличната организация на семинара и изрази надежда за бъдещо плодотворно сътрудничество.

Проектът „Социална свързаност и подкрепа“ е финансиран от Фонд „Социална закрила“ към Министерството на труда и социалната политика и се изпълнява от Сдружение „Света Богородица“, първият доставчик на социални услуги към БПЦ.

Снимки

27.06.2024_09:02 | Източник: Българска патриаршия 26.06.2024 |
Автор: Пловдивска митрополия

Благолепният храм, посветен на варненския покровител пострадал мъченически за Христа през XIX век, беше изпълнен от множество духовници и християни, дошли да съучастват в празничната богослужба, възглавена от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.

В съслужение с Архиерея бяха председателят на храма иконом Георги Великов, председатели на варненските храмове, духовници от морската столица и дякон Благой Иванов. Бoгослужението беше песенно украсено от сборна група от клиросни певци под диригентството на Тодор Тодоров.

Сред присъстващите бяха областният управител на Област Варна проф. Андрияна Андреева, кметът на Община Варна г-н Благомир Коцев, вицеадмирал Митко Петев и Началникът на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ флотилен адмирал професор д.в.н. Боян Медникаров.

Преди да започне светата Литургия за четци, певци и свещоносци бяха постригани Васил, Тодор и малкият Борис.

Митрополит Йоан поздрави всички с празника, както и всички именници, сред които архимандрит Прокопий, игумен на Ботевския манастир „Св. Марина“. Той припомни важни моменти от житието на обичания от варненци преподобномъченик и благопожела всеки да се старае да бъде по-добър към ближните си.

Последва лития около храма с иконата на свети Прокопий, водена от Представителния духов оркестър на Военноморските сили на Република България. След това на множеството присъстващи беше раздадено благословено ястие. С благословението на Архиерея архимандрит Прокопий раздаде нафората и беше поздравен за именния му ден.

Цялото богослужение и проповед на Негово Високопреосвещенство може да проследите на официалната страница на Варненска и Великопреславска света митрополия във Facebook: https://www.facebook.com/varnenska.mitropolia/videos/1068184654746568/.

27.06.2024_08:55 | Източник: Българска патриаршия 26.06.2024 |
Автор: Варненска и Великопреславска митрополия

Ваши Високопреосвещенства,

Ваше Преосвещенство,

Уважаеми г-н зам.-министър на труда и социалната политика,

Уважаеми г-н градоначалник на гр. Пловдив,

Уважаеми г-н областен управител на Пловдивска област,

Уважаеми представители на държавната и общинска власт,  

Боголюбиви отци, братя и сестри,

радваме се, че Пловдивската света митрополия е избрана да бъде домакин на заключителния семинар „Социална свързаност и подкрепа”, който има за цел да ни информира за възможностите Българската православна църква чрез своите поделения да организира предоставянето на социални услуги за уязвими групи граждани с подкрепата на държавата. Радостно е, че макар и с известно закъснение нашата държава започна да разбира значението на църквата не само за интегритета на нацията, но и в различни конкретни области.

В православната доктрина понятието „симфония” има едно много конкретно и ясно значение и то е синергия между светската и духовната власт, като взаимодействие между тяло и дух. Както човешкото тяло не може без душа, така и държавното тяло не може без дух, чийто носител в България, по Божи промисъл, е Българската православна църква. Няма да навлизаме сега в дебрите на православната доктрина за взаимодействие между държавната власт и църквата, но ще кажа, че сме благодарни, че в периода 2010–2020 година българската държава направи редица жестове, с които показа, че оценява Българската православна църква като значим фактор и я подпомогна сериозно в ремонта на съществуващите и строителството на нови храмове, осигури възнаграждения на свещенослужителите, които поне според първоначалния замисъл трябваше да са равни на учителските, и с редица други свои действия подпомогна Църквата в материално отношение, с което й позволи спокойно да се отдава на своята основна мисия, която е грижата за душата. Радваме се, че сега българската държава се е заела да привлече Църквата в изпълнението и на някои социални дейности.

Едва ли ще кажа нещо изненадващо, ако подчертая, че в исторически план организираното социално дело, като такова, е създадено от Църквата. Чрез социалното дело Църквата, още в ранните векове, е изпълнявала завета на Нашия Спасител да се грижим за бедните, слабите и онеправданите. Първите болници, първите сиропиталища, първите кухни за бедни, първите старчески домове са създадени от Църквата и това е ноторно известен факт. Да не говорим за училищното дело, което от ранното средновековие е било задача само и единствено на Църквата.

Знаете също така, че с началото на секуларизма светската държава методично и планомерно започва да изземва образователното дело и социалните дейности от църквата и да ги упражнява самостоятелно. В България този процес на секуларизация тръгва по-бавно, още от началото на Третата българска държава, но приключва радикално бързо със Закона за вероизповеданията от 1949 г., който директно забранява на църквата да се занимава с възпитанието и организирането на децата и младежите, а всички материални условия за извършването на социални дейности са й отнети и национализирани, с което извършването на социални дейности също де факто й е забранено. Сега наши съвременници често повдигат въпроса защо църквата не осъществява социална дейност, имайки пред очи социалните и образователни дейности на църковните организации в някои от страните на Западна Европа. Тук трябва да се имат предвид два момента, които много ясно отговарят на този въпрос.

Първо, Българската православна църква не просто е била лишена от всички материални условия за извършване на това, което вие наричате „предоставяне на социални услуги”, но и изцяло е бил разрушен изгражданият в продължение на столетия човешки потенциал за извършването на тези дейности, това, което вие наричате „административен капацитет”, тоест, обучени хора.

И второ, във всички държави, в които религиозни организации извършват мащабни по обем социални дейности, те имат сериозната финансова подкрепа на съответните държави. С две думи, църквата никъде не може да осъществява социални дейности без тясно взаимодействие с държавата. Доскоро такова взаимодействие при нас не беше законово регламентирано. Радваме се, че сега това вече е променено и новите възможности, за които ще научим повече днес, са едно чудесно начало за възстановяване на сътрудничеството между държавата и църквата в сферата на социалното дело.

Защо църквата е естествен съюзник и помощник на държавата в извършването на такива дейности е въпрос, чийто отговор е очевиден, но ще ми позволите да откроя само два момента:

– Първо, защото всяка социална дейност има в основата си принципите на състраданието, солидарността и човеколюбието. Няма нужда да казвам, че за църквата, за която човекът е Божий образ и Божие подобие, тези принципи са основополагащи, въплътени са в базовото образование на всеки наш свещенослужител и и не подлежат на ревизия или дори на коментар. Ние, хората в църквата, имаме убеждението, че трябва да се грижим за нашите ближни, не защото сме сключили договор за предоставяне на социална услуга, а защото сме християни. Тоест, ако на държавата са й необходими почтени партньори, които разбират дълбокия смисъл на тези дейности, то тя по-почтен партньор от църквата няма да намери.

– Второ, защото ако на държавата в изпълнението на такива дейности са й необходими устойчиви партньори, то ви моля да обърнете внимание, че църквата е устойчива от 2000 години насам и в този смисъл е най-устойчивата организация, създавана някога.

Тоест, в лицето на Църквата вие имате партньор, който изпълнява по най-добрия възможен начин най-важните условия за изпълняването на такива дейности – любов към хората, като основна част от православния догмат, което значи – гарантирана почтеност и доказана във времето устойчивост. В интерес на коректността държа да кажа, че специално ние в Пловдивска епархия, не бихме искали да се втурваме презглава да участваме в такива проекти, само защото би имало такава възможност. За нас изграждането на капацитет за извършване на социални дейности не може да бъде „проект”, който да бъде отчетен след като приключи „проектния срок” и после да бъде забравен.

Започнем ли веднъж, трябва да можем да гарантираме, че тези дейности ще бъдат изпълнявани устойчиво, независимо от наличието или липсата на държавно финансиране. По-важното за нас в момента е именно да започнем да възстановяваме капацитета на църквата за изпълнение на такива дейности, което означава да започнем да създаваме материални условия и още по-важното – да подготвим хора, които да могат да ги извършват, които от своя страна да привличат и обучават други бъдещи съработници, така, че да може да се изгради една цялостна стабилна система за предоставяне на качествени социални услуги.

Надявам се, че в хода на днешната конференция ще се родят конкретни идеи, които ще бъдат доразработени в бъдещи наши срещи. Това, което искам да знаят гостите ни от държавните институции и, което моите верни съработници – свещенослужители, знаят, е, че когато в Пловдивска епархия започнем нещо, искаме то да е дълготрайно, за да служи за доброто на Църквата и за спасението на душите. От това, което току-що казах имплицитно следва, че добро за Църквата е това, което служи на спасението на душите, защото Църквата е тук, за да се грижи именно за спасението на душите и цялата нейна дейност е подчинена на тази свещена мисия. Ако на държавните институции са им необходими партньори, които разсъждават по този начин, то ние сме насреща.

Пожелавам успех на конференцията и наистина се надявам, че в нейния ход ще се родят полезни и добри идеи, като насърчавам нашите свещеници да задават въпроси и да се ангажират с реализиране на възможностите, които институциите на държавата така щедро ни предоставят.

С Божията помощ на добър час и благословен успех!

гр. Пловдив 

26 юни 2024 г.

27.06.2024_08:45 | Източник: Българска патриаршия 26.06.2024 |
Автор: Пловдивска митрополия

Свети Сампсон живял през V-VI век. Бил родом от Рим и като син на знатни и заможни родители получил добро образование и християнско възпитание. От любов към ближните той изучил лекарското изкуство и започнал да помага на страдащите, като даром лекувал всички. Затова Бог му помагал в благотворителната дейност и го дарил с чудотворна сила да изцерява телесни и душевни недъзи. След смъртта на родителите си Сампсон употребил всички наследени средства в полза на ближните. Пуснал на свобода всички свои роби, раздавал щедро милостиня, подслонявал и хранел сиромаси и странници.

Преселил се в Цариград и там построил странноприемница – дом, в който приемал бедни, болни и странници. Сам лекувал болните и с Божия сила вършел много чудеса. От смирение той скривал тия прояви на особената Божия милост към него. Но неговият свят живот станал известен и патриархът го ръкоположил за свещеник. А когато се случило да излекува и самия император Юстиниан Велики, владетелят предложил да му даде награда, каквато Сампсон пожелае. Тогава светецът отвърнал: „Богатство не ми е нужно. Ако искаш да ми окажеш голяма милост, заповядай да построят дом за болните и бедните!“

Юстиниан изпълнил желанието на Сампсон и дал нужните средства да се построи просторна болница и странноприемница, където Сампсон продължил да работи – лекувал и утешавал болен, скърбящи, бездомници. Вършел това в име Божие и напълно безплатно. Бил подпомаган от много други хора, които идвали да работят доброволно в странноприемницата на Сампсон в изпълнение на казаното от Иисус Христос за праведниците: „Гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях и Ме напоихте, странник бях и Ме прибрахте, гол бях и Ме облякохте, болен бях и Ме посетихте, в тъмница бях и Ме споходихте“.

Свети Сампсон се трудил до дълбока старост и се упокоил в 550 г.

27.06.2024_08:19 | Източник: БТА 27.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Преподобният Давид живял в Солун през V-VI век. Роден в Месопотамия в около 450 г., щом навършил пълнолетие той дошъл в Солун и постъпил в манастир край стените на града. В обителта Давид с усърдие се отдал на молитва, пост и изучаване на Свещеното Писание.

След смъртта на игумена, монасите го избрали за негов заместник, но той отказал и решил да се подвизава по източния образец на стълпниците, само че не на кула, а сред клоните на едно бадемово дърво край манастирския храм. Така живял три години в строг пост и усилена молитва, смирено понасял всички изпитания на лятната жега и зимния студ. Много хора идвали при него за духовни съвети и го молели да се застъпва за тях в своите горещи молитви към Бог.

Около 540 г. Солунският архиепископ Аристид го помолил да отиде в Цариград и да ходатайства пред император Юстиниан Велики за правата на Солунска архиепископия. Преподобният Давид се подчинил и заминал за столицата с двама други монаси. Славата на подвижника отдавна била стигнала и до Цариград, така че той успял да получи от владетеля благоприятен отговор на молбата на архиепископа. Но на връщане престарелият монах издъхнал на кораба малко преди да пристигнат в пристанището на Солун. Преподобният Давид бил погребан в обителта си. Мощите му се пазят сега в храма на манастира „Света Теодора“ в центъра на града.

Свети Давид Български бил брат на цар Самуил и най-голям от четиримата синове на комит Никола, които повели битка против Византия за отвоюване на източните предели на царството, завладени от византийците. При завръщане от поход към Солун в 976 г. Давид бил убит от разбойници между Костур и Преспа. Той е един от типичните образци за народна канонизация (обявяване на светец), призната после от Църквата. Негови изображения се срещат в десетки църкви от 19-и век.

26.06.2024_08:06 | Източник: БТА 26.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев