Новини от православна България

Вечерта на 29 октомври, в навечерието на празника Успение на св. крал Стефан Милутин, в митрополитската катедрала „Св. вмчца Неделя“ бе отслужена празнична вечерня. С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил вечерното богослужение бе предстоявано от Негово Високопреосвещенство Иларион – архиепископ Румолиянско-Зайчарски и митрополит Тимочки от Сръбската православна църква.

Заедно с него съслужиха архимандрит Йоан – протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Василий – председател на митрополитската катедрала, йеромонах Натанаил и йеромонах Йосиф от Масачузетс, САЩ, както и храмовото духовенство.

Молитвено участие взеха Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил, Негово Високопреосвещенство Нишкият митрополит Арсений, Негово Преосвещенство Браницкият епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит и Негово Преосвещенство Знеполският епископ Мелетий – ректор на Софийската духовна семинария.

Църковните песнопения бяха изпълнени от хор „Св. Наум Охридски“ с диригент д-р Андрей Касабов.

В топлата октомврийска вечер десетки софиянци намериха пътя към празнуващия храм и се включиха в съборната църковна молитва към сръбския светец, който вече столетия се покои в митрополитската катедрала. По време на вечернята бе осветено петохлебие, парченце от което бе раздадено на всички присъстващи в края на богослужбата.

С пастирско слово патриарх Даниил се обърна към църковното изпълнение в края на богослужението. Той припомни пътя на мощите на св. Крал в нашата страна, като подчерта, че тогавашните християни ревностно са пазили съкровището, което Господ е дарувал чрез прославата на Своя светец, и че самото присъствие на нетленни св. мощи е Божие дарование, укрепване, помощ и благодат за всички православни християни.

„Толкова години св. крал Стефан събира всички ни – българи, сърби и хора от всякакви народности, които са живели тук и са имали православна вяра и са засвидетелствали своето единство в Христа. Бог да ни помага да преодоляваме всякакви трудности в днешното време на разделение, понеже лукавият всячески се стреми да ни отклони от пътя към Бога като всява вражди, раздори и омраза, но ние да не им се поддаваме… Днес отчуждението между човеците е много голямо. Отстъплението от вярата, изстиването на любовта е много голямо, но ето св. Крал, който преди толкова години е отходил от този земен живот, ни свидетелства къде е истината, къде е скрит нашия живот, към какво да се стремим, какво да пазим и какво да отстояваме“, каза в словото си Светейшият владика и благопожела:

„Да се стремим да пазим православната вяра, която ни учи да живеем благочестиво и братолюбиво! Да ценим и пазим единството помежду ни, защото само така ще можем да устоим на всякакви дяволски козни и опити, които целят да ни разделят и разбият църковното единство“.

От името на църковната делегация на Сръбската православна църква, митрополит Иларион благодари на патриарх Даниил за поканата да участват в празника на св. крал Стефан Милутин в София и предаде искрените и братски поздрави на Сръбския патриарх Порфирий, като отбеляза, че св. Крал е обединител на всички хора, които искат да живеят според Христовото Евангелие и в единство в Христа.

Текст и снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

01.11.2024_08:18 | Източник: Българска патриаршия 31.10.2024 |
Автор: Софийска митрополия

Темата за Рилския светец преп. Йоан Чудотворец е основната в новоизлезлия брой 20 на „Църковен вестник”. Как беше отбелязан празникът Пренасяне мощите на всебългарския покровител от Рилската св. обител в Средец (София) през Х в. на 19 октомври в основания от подвижника Рилски манастир, в Софийската духовна семинария, носеща неговото име, както и в основаната преди година и половина Българска църковна община в Дубай, четете на стр. 1 – 2.

За първа година БПЦ – БП отбеляза и празника Прославление на св. мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски след тържественото им прославление през 2023 г. За събитието можете да прочете на стр. 3.

Под рубриката „Светци на нашето време” сме избрали писма, написани от нашия съвременник – Стареца Евмений Саридакис, който бе канонизиран от Константинополската патриаршия през 2022 г. Тези духовни поучения, в превод от гръцки на Анна Паралингова, ще откриете на стр. 4 – 5.

На същите страници публикуваме и поучението към многобройните му пасоми на друг наш съвременник – нинездравстващия Струмишки митрополит Наум. Материалът със заглавие „Да бъдеш и да имаш” е под рубриката „Духовна съкровищница”.

На стр. 6 под рубриката „Богословие” публикуваме статията на иконом Емил Паралингов „Божествената литургия и мир нам” с пастирските му разяснения на някои от възгласите и молитвите от чинопоследованието на светата Литургия.

По темата за преподобния наш отец Йоан, пустиножител Рилски Чудотворец, но насочен към децата, е и разказът на Боянка Делчева под заглавие „Рилската пустиня на Чудотвореца”, който можете да прочете в рубриката „За децата” на стр. 7.

На стр. 8 под рубриката „Църковно изкуство” сме подбрали за вас информация за два хорови фестивала за църковна музика, които се провеждат под егидата на Българската православна църква – „Панайот и Любомир Пипкови” в Ловеч и „Николай Триандафилов – Сливненец” в Сливен.

На стр. 8 е и „Колонката на редактора”. Александра Карамихалева този път разсъждава на тема „Благодатен мир или духовна безчувственост” или как да различаваме тези душевни състояния.

Отговорен редактор на броя е Александра Карамихалева, гл. редактор на „Църковен вестник”.

Абонирането се извършва на адреса на издателството: София 1000; ул. „Оборище” №4; Синодално издателство или на e-mail: sinizdat@gmail.com с точно упоменаване на адреса на получателя.

Средствата се превеждат по пощата или по банкова сметка: УниКредит Булбанк – София; IBAN BG97UNCR96601018147018; BIC код: UNCRBGSF

01.11.2024_08:13 | Източник: Българска патриаршия 31.10.2024 |
Автор: Българска патриаршия

Свети Козма и Дамян били родом от римската провинция Азия, Западна Мала Азия. Майка им рано останала вдовица, но посветила всичките си средства и усилия на християнското възпитание на двете си деца Козма и Дамян.

Братята били умни и трудолюбиви младежи, изучили много науки, но с голямо желание се посветили на медицината. От любов и милосърдие към страдащите лекували болестите им без да взимат пари (сребърници), поради което били наречени безсребърници. Когато излекуваните болни искали да им се отблагодарят с пари или стоки, те решително отказвали, както Иисус Христос учил апостолите Си: „Проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте!“. Така свети Козма и Дамян цял живот смирено служили на ближните си и се упокоили в мир.

Свети Яков е роден в костурското българско село Горенци (днес Корисос в Гърция) през втората половина на XV век. Бил заможен човек, скотовъдец, но след среща с бившия цариградски патриарх свети Нифонт решил да раздаде на бедните всичко, което притежавал и се оттеглил в Света гора. Станал монах в манастира Дохиар и се подвизавал в труд и молитва. След известно време се върнал в родния си край и започнал да проповядва на народа, който имал голяма нужда от християнска просвета. Скоро обаче след клевета на някои клирици, че бунтуват народа, Яков и двама от учениците му, йеродякон Яков и монах Дионисий, били заловени от властта и изпратени в Одрин. Там били измъчвани жестоко и накрая ги осъдили на смърт чрез обесване. Но Яков умрял още в затвора и османците обесили трупа му, а после и другите двама мъченици на 1 ноември 1520 г.

01.11.2024_07:56 | Източник: БТА 01.11.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний взе участие в провелия се днес еднодневен семинар в Министерството на външните работи на тема: „Заедност на религиите и общностите в България: измерения на публичност и дипломация с универсална приложимост“, организиран от Дипломатическия институт към министъра на външните работи на Р България и Дирекция „Външнополитическо планиране, информация и координация“ на министерството.

В началото на събитието митрополит Антоний прочете приветствие от името на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил, в което се казва: „През цялата европейска история от Реформацията до днес въпросът за веротърпимостта (толерантността) и за гарантирането на религиозната свобода е основен проблем за европейския Запад. Смеем да твърдим, че нашата света Православна църква има особено ценен принос в създаването и утвърждаването на съзнание на веротърпимост, уважение към избора на другия и на правото му свободно да практикува и изповядва своята религия. Така например се обяснява и отсъствието в Православния изток на такива печални явления, каквито са религиозните войни. Нашият Господ Иисус Христос ни поучава:

Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си и мрази врага си“. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят (Мат. 5:43-44).

Това означава, че нашата позиция като православни християни и граждани на Република България не е просто пасивното приемане на другия и понасяне на неговата другост, на различието му от нас. Ние сме призвани не просто да понасяме нашите ближни, но – нещо много повече – призвани сме да ги обичаме. За нас, православните християни, заедността не е пасивно отношение, а е активна позиция на грижа и саможертва. Заедността означава преди всичко истинска грижа и евангелска любов към другия, независимо от неговия произход, цвят на кожата, политически или верски убеждения“.

Във форума участваха с доклади представители на Римокатолическата църква у нас, Обединени евангелски църкви в България, Арменската Апостолическа православна църква в България, Главното мюфтийство, Централния израилтянски духовен съвет, както и преподаватели от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. От името на Българската православна църква доклад на тема „Заедност на религиите и общностите в България: измерения на публичност и дипломация с универсална приложимост“ прочете митрополит Антоний.

„Днес живеем в епоха, която няма аналог в миналото. Разделенията в обществото, новопоявилите се военни конфликти, липсата на предвидимост отново поставят на дневен ред изконните въпроси за ценността на човешката личност, правото на живот, свободата на религиозно изповедание. Въпросите за взаимодействието на общностите и малцинствата (религиозни и етнически) и ролите им в обществото отново са актуални. Въпреки нарастващото обществено недоверие в институциите, гръбнакът на демократичната държава –  Българската православна църква – Българска Патриаршия, се ползва с най-голямо доверие в обществото според социологическите проучвания. В различните изследвания то варира между 61% (2021 г.) до 43,1% (2024 г.), което я нарежда на първо място сред най-одобряваните институции в държавата. Това доверие, формирано от ролята на Българската православна църква, а именно – да бъде обединяващо звено, да представлява своеобразен мост между обществото, държавните институции, различните религии и общности –  формира здрава основа за хармонично съжителство на различните етноси и общности“, каза митрополит Антоний.

Негово Високопреосвещенство изтъкна, че „Църквата, като изразител на християнската религия, предпоставя толерантност и разбирателство, култивира характерните български добродетели като гостоприемство, солидарност, трудолюбие, спомагащи за културата на общуване и създаването на атмосфера на уважение между различните общности. Следователно ролята ѝ за оформянето на ценностите и мирогледа като неделима част от идентичността на човека е съществена. Църквата оформя културата и отношението към света и другия човек, възпитава в милосърдие и възпира враждебността, която е основа за екстремни явления в обществото. Моралните принципи и ценности, които тя възпитава, като солидарност, любов към ближния, прошка и справедливост, сплитат социално и морално рамка, която насърчава хармоничното съжителство на различията и общностния дух, създава чувство за принадлежност и споделена идентичност“.

„В съвременната история на България присъстват редица примери на религиозни водачи, както и на общественици и държавници, които са заявявали ясно и категорично подкрепа за различни етноси и религиозни групи, припознавайки ги като органична част от българската нация. По повод проекта на Закона за защита на нацията на 12.11.1940 г. митрополит Стефан Софийски настоява, че „строго погледнато в България не съществува еврейски въпрос“ и че евреите са „добри, лоялни, коректни граждани и с гордост и родолюбие носят и отстояват българското поданство… пред чуждия свят те са доказателство за българската толерантност, а на фронта на държавата се явяват като истински патриоти“. Ето как думите на Христос за любовта към ближния, независимо от неговата религия, се изпълват чрез акта на осъждане на този антисемитски законопроект от страна на Българската православна църква. Светият Синод знае, че законопроектът цели узаконяване на злото, т.е. тежки репресии срещу българските евреи. В това смутно военно време Българската православна църква повлиява върху цялото общество и периодично въстава срещу случаите на насилие срещу евреите от страна на държавната власт“, подчерта в доклада си митрополит Антоний.

В заключение Негово Високопреосвещенство допълни, че „нуждата от близост и пълноценно общуване е присъща за човека. Поради това познаването на автентичните религиозни доктрини, които сме наследили от предците си, както и познаването на религията на другите, е необходимо, за да познаем първо себе си, а след това културата на другия човек. Защото разбирането на основните аспекти на различните религии позволява да приемем и ценим разнообразието и е в помощ на създаването и утвърждаването на хармонична среда, в която всеки, независимо от културно-религиозните различия, е пълноценна част от обществото“.

Основната цел на семинара бе да популяризира нравствените добродетели на българския народ, както и положителния, и привлекателен образ на България на международната сцена, като подчертае нейния значим принос в контекста на европейското многообразие. Събитието събра на едно място представители на ръководствата на основните вероизповедания в България, водещи експерти от академичния и неправителствения сектор, както и утвърдени изследователи и дипломати.

31.10.2024_09:15 | Източник: Българска патриаршия 30.10.2024 |
Автор: Българска патриаршия

Държавният глава Румен Радев удостои днес в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 с Почетния знак на президента Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим по повод неговия петдесетгодишен юбилей, както и по повод изпълването на 130 години от учредяването на Неврокопска епархия към Българската екзархия.

На церемонията присъстваха Негово Светейшество Българският патриарх Даниил, Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий, Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим – гл. секретар на Св. Синод, Негово Преосвещенство Адрианополския епископ Евлогий – игумен на Рилската света обител, архим. Епифаний – протосингел на Неврокопска света митрополия, архим. Теофил – игумен на Хаджидимовския манастир „Св. Георги Победоносец“, архиерейските наместници от духовните околии на Неврокопска епархия, общественици, научни работници и православни християни.

В приветствието си към митрополит Серафим президентът Радев подчерта, че той има важна роля в духовния живот на Неврокопската епархия, както в духовно отношение, така и в запазването и популяризирането на църковно-историческото ни наследство. „В многовековната история на нашия народ, българската държава и Православната ни църква винаги са имали достойни духовни водачи, които всеотдайно и неотклонно са отстоявали свободното и независимо развитие на нацията и на Църквата. Днес, сред плеядата радетели на българщината и православието, Вие заемате своето достойно място и е значим приносът Ви за издигането на авторитета на Българската православна църква, за развитието на Неврокопска епархия, за единението на българския народ. По Ваши идеи и под Ваше ръководство неуморно и всеотдайно се изграждат нови храмове и се полагат настойчиви грижи за възпитанието и духовното развитие на учениците, на младите хора, на миряните и гражданите в красивия край на Югозападна България“, каза в словото си президентът Румен Радев и подчерта, че са значими заслугите на Неврокопска митрополия и на нейния духовен водач за укрепването на диалога между Българската православна църква и останалите поместни Православни църкви, както и с другите религиозни общности в страната. Президентът подчерта и важната роля на Неврокопския митрополит Серафим за инициативите за приобщаване на младите хора към вярата и към Църквата.

„В навечерието сме на светлия празник на Народните будители – 1 ноември и този ден винаги ни дава повод да си спомним и почетем множеството себеотдадени труженици на полето на духовността и просветата през дългия, повече от хилядолетен път на българската държава и Църква. Много от тях са просияли в святост, мнозина са вграждали своя принос тихо и незабележимо. В близките предстоящи дни ще отпразнуваме и 130 години от учредяването на Неврокопска епархия към Българската екзархия. Тази бележита годишнина ни дава възможност отново да се вгледаме и да осмислим делото на архиереите, оглавявали Неврокопската митрополитска катедра, както и на множеството духовници и миряни, чийто принос заслужава внимание и уважение.

Искрено и от сърце Ви благодаря за вниманието, което днес ми оказвате, зачитайки толкова уважително 50-годишния ми юбилей. Високото държавно отличие, с което днес удостоявате Неврокопския митрополит е най-ярък израз на Вашето уважение към мен, засвидетелствано многократно през всички години на управлението Ви като държавен глава. Бих искал смирено да споделя, че такава висока почит привежда душата на приелия монашески образ и живот в известно смущение. В същото време, обаче, епископът или епархийският митрополит, освен че ръководи епархията си, той представлява своето духовно паство. В тази връзка искам да споделя, че връчвайки ми Почетния знак на президента на Република България, Вие господин президент, изразявате най-високо признание за общо епархийското ни дело в развитието на духовната просвета и култура, на благотворителността. В изграждането на устои в младите хора чрез вечните непредходни православни и християнски ценности, в отстояване на единството на светата Православна църква и нашия мил народ“, каза в словото си митрополит Серафим.

Той благодари за подкрепата на своите духовни братя в монашество, на свещениците, монасите и монахините, на сътрудниците при светата митрополия, както и на всички православни християни, като подчерта и дълбоката си благодарност към приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил, чийто духовен градеж митрополит Серафим продължава и развива и днес.

31.10.2024_09:07 | Източник: Българска патриаршия 30.10.2024 |
Автор: Българска патриаршия

На 29 октомври, ден преди празника на свети крал Стефан Милутин, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи света божествена Литургия в митрополитската катедрала „Света вмчца Неделя“. След богослужението бе извършен чин по преобличане на нетленните мощи на светия крал, последван от празнична лития.

В съслужение с Негово Светейшество бяха Негово Преосвещенство Браницкият епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, Негово Преосвещенство Знеполски епископ Мелетий – ректор на Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Василий – председател на катедрален храм „Света вмчца Неделя“, архимандрит Януари, архимандрит Евтимий, както и гостите: архимандрит Мардарий – игумен на Погановския манастир „Св. Йоан Богослов“ (Сърбия), архимандрит Серафим – игумен на Суковския манастир (Сърбия), йеромонах Натанаил и йеромонах Йосиф (Масачузетс, САЩ), йеромонах Климент от Зографския манастир (Света Гора), храмовото духовенство и свещеници от Софийска епархия, както и протодякон Иван Петков и дякон Юлиян Периклиев. Църковните песнопения на утренята и на светата Литургия бяха благолепно изпълнени от хор „Св. Наум Охридски” с ръководител д-р Андрей Касабов – секретар на Софийската света митрополия. Храмът беше преизпълнен с богомолци от страната и Сърбия.

Сред официалните гости бяха г-н Димитър Главчев – служебен министър-председател на Р. България и г-н Желко Йович – посланик на Р. Сърбия.

След отпуста на светата Литургия мощите на св. крал Стефан Милутин бяха изнесени от традиционната рака и внесени през Царските двери, след което – положени върху светия Престол. Там бе извършен чинът по преобличането им и мощите бяха отново поставени в празнична рака в централната част на храма. Последва тържествена лития.

В слово си преди шествието Негово Светейшество отбеляза:

„Седемстотин и три години ни делят от времето, когато св. крал Стефан Милутин преминава от земния временен живот в небесното Христово царство, към което се е стремял. От векове жителите на този богоспасяем град София с благоговение почитат св. крал Стефан Милутин, дал вдъхновение и опора във вярата на хиляди българи, сърби, гърци, румънци, и особено през тежките години на турското робство, когато мнозина са пострадали мъченически за вярата си. За всички нас е събитие днешният празник на св. Крал, който ни събра от близо и далеч, за да се зарадваме и да прославим Бога, дивен в Своите светии.

Удивително е как през превратностите на времето, когато сред балканските народи са се случвали неразбории, междуособици, паметта на светиите обединявала всички. Именно те ни сочат къде е истинското единство и полза, как се осъществява братолюбието. Нека извлечем поука от миналото и да се стремим да не допускаме нищо, което да ни разделя, да пазим тази заедност в Христа, за да може и политици, и отговорни лица, и фактори в обществата, да намират това, които води към единство, братолюбие, особено днес.

По време на своето управление, освен войните и битките, които е водил, св. крал Стефан Милутин претърпява множество изпитания – първо родният му брат, после и синът му, въстават срещу него. Но всичко това той претърпява благодарение на своята вяра в Христа. Построил е и е възстановил четиридесет и два храма и е дал възможност във времето преди завладяването на земите ни от турците да се опазят онези светини, които впоследствие ще съхранят жив духа на Христовата вяра сред българи, сърби и гърци.

Бог, по молитвите на св. Крал Стефан Милутин, да ни събира винаги така – с едни уста и едно сърце да славим Бога; да държим на единството на вярата, защото от разделението и враждата има полза само дяволът, който е враг на човешкото спасение. Но да се слави Божието име чрез любовта ни в Христа!

Тази година одеждите, които преоблякохме, ще се отправят към Норвегия за почит и прослава на светеца в сръбската община там, където е и г-н Анастасий, който от дълги години подготвя новите облачения на светеца. Нека се разнася благословението и благодатта на св. Крал навсякъде, където се почита неговото име“.

Литията започна от бул. „Витошка“, продължи по ул. „Алабин“, зави по ул. „Княз Александър I“ и продължи до едноименния площад, след което стигна до пл. „Независимост“ и завърши в митрополитската катедрала. Мощите бяха положени за поклонение в центъра на храма и Негово Светейшество отправи коленопреклонна молитва за мир и духовно благопреуспяване на българския и сръбския народи.

В словото си след литията патриарх Даниил каза:

„Господ Иисус Христос ни е заповядал да бъдем едно. Нека се вслушаме и да се борим с всичко, което руши единството помежду ни. По този начин ще дадем пример. Това е светлината, която свети на човеците и по която всички ще познаят, че сме християни – ако любов имаме помежду си.

Свети крал Стефан Милутин имал благочестието и милосърдието към нуждаещите се и страдащите, защитавал вярата, като устоял на натиска да се присъедини към унията. В своето земно царство се стараел да оделотворява Христовите заповеди, така че да се въдворява Божието царство сред народа. Често заради греховете ни Господ изпраща изпитания, но те са именно, за да отправим взор към небесното, да вървим към Бога и да живеем с Божията правда тук на земята. Това е истинското благо, към което да се стремим, за да намерим истинска радост и благоденствие както за себе си, така и за народите ни, пък и за всички човеци“.

Текст: Михаил Тасков

Снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

31.10.2024_09:02 | Източник: Българска патриаршия 30.10.2024 |
Автор: Софийска митрополия

С благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан на 29 октомври, когато се изпълват 110 г. от рождението на блаженопочиналия Български патриарх и Софийски митрополит † Максим (1914 – 2012), в морската столица се състоя свещеническа конференция. Паметният ден беше допълнен от ръкоположението на г-н Георги Нейчев в първата степен на свещенството – дяконската.

Денят започна с божествена света Литургия в Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“, която беше възглавена от Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан. С него съслужиха архиерейските наместници на Шуменска, Търговищка, Добричка и Провадийска духовна околия, както и председателите на варненските храмове.

Следвайки чина на хиротония на дякон, пристъпващият към тайнството Ръкоположение (Свещенство) застана пред иконата на Господ Иисус Христос с покрита с кърпа глава.

Ръкоположението е тайнство, при което чрез епископско ръковъзлагане на главата на правилно избран кандидат и чрез измолване на благодатта на Свети Дух над него, последният се въвежда в една от трите степени на свещенството: дяконска, презвитерска и епископска. Тайнството Ръкоположение има божествен произход. То се извършва от самото начало на Църквата. Господ Иисус Христос е избрал и поставил за апостоли своите ученици. Апостолите са ръкополагали дякони (Деян. 6:6), презвитери (Деян. 14:23) и епископи (1 Тим. 4:14). Чрез това тайнство ръкоположените стават служители на Христа, разпоредници на Божиите тайни, посредници между Бога и човеците и обладатели на власт в св. Църква.[1]

Практиката, народът да казва „достойн“ при обличането на отделните одежди, е засвидетелствана от св. Симеон Солунски. Древните извори говорят за възглас на народа „достойн“ преди ръкоположението и при интронизацията или при заемането на местослужението си, когато архиереят казвал: „Благословен Бог (името) стана дякон на светата (името) църква в името на Отца и Сина, и Святаго Духа“.[2]

Митрополит Йоан представи желаещия да се посвети на служба Богу пред множеството духовници и християни, изпълнили варненската катедрала.

По време на светата Литургия прозвучаха заупокойни прошения за приснопаметния Български патриарх и Софийски митрополит Максим.

Негово Високопреосвещенство произнесе слово, в което отбеляза, че светата Църква пази жива паметта за покойните първойерарси, йерарси, свещенослужители, църковнослужители и за всички православни християни.

„Затова и свети апостол Павел в своето последно, четиринадесето послание – до Евреите – казва: Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им (Евр. 13:7). Ние, до голяма степен, всички сме ръкоположени по времето на патриаршеското служение на патриарх Максим, което започна на 4 юли 1971 г. и завърши на 6 ноември 2012 г.“, изтъкна митрополит Йоан, благодарейки Богу за възможността да бъде до приснопаметния първойерарх.

Архиереят допълни, че Негово Светейшество патриарх Максим е бил свързан с Троянската света обител „Успение Богородично“ и чудотворния образ на Божията Майка „Троеручица“, което е имало важно значение в неговия живот.

Цялото слово на Негово Високопреосвещенство вижте на официалната страница на Варненска и Великопреславска света митрополия във Facebook: https://www.facebook.com/varnenska.mitropolia/videos/537903612319565.

Веднага след светата Литургия се проведе свещеническа конференция, по време на която бяха обсъдени важни въпроси за епархията.

Фотогалерия:
https://www.flickr.com/photos/201597754@N06/albums/72177720321568520/.

[1] Чифлянов, Благой, протопр. Православна литургика. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2008, с. 269.

[2] Пак там, с. 272.

31.10.2024_08:54 | Източник: Българска патриаршия 29.10.2024 |
Автор: Варненска и Великопреславска митрополия

Днес си спомняме в молитва за няколко от апостолите, които са в числото на седемдесетте Христови ученици. Това са Стахий, Амплий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул. Живели през първи век, те по думите на апостол Павел били „Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват“. В църковното предание е запазен споменът за тяхната дейност като проповедници на Христовото учение, за предаността и всеотдайните им трудове за просвета на различни народи с истините на спасителната ни вяра.

Свети Стахий бил сътрудник на светия апостол Андрей, който го поставил за епископ, т.е. ръководител на християнската община в град Византион (в IV век преименуван на Константинопол, а от българите и другите славяни наричан Цариград). Така Стахий станал пръв в поредицата от предстоятели на тази църква, сега наричана Цариградска (вселенска) патриаршия. Той създал християнска община и в град Аргиропол, на другия бряг на Златния рог, където са днешните квартали Пера и Галата. Усърдно учил хората на Христовите заповеди и като се трудил така шестнадесет години, починал в мир.

Свети Амплий бил епископ на град Диосполис (във византийско време наричан Лида, а сега носи древното си еврейско име Лод, югоизточно от Тел Авив), свети Урбан бил поставен за епископ в Македония (няма сведения точно в кой град бил), а свети Наркис станал епископ в Атина. И тримата положили много усилия да изобличават суетната вяра в идолите и затова пострадали мъченически.

Свети Апелий също бил епископ на град Ираклия в Източна Тракия, на брега на Мраморно море (днес Мармара Ереглиси). Бил и в Рим за известно време, починал в мир в Смирна. За Аристовул се знае, че е стигнал до Британия. Всички тези достойни мъже много допринесли за успешното разпространение на християнството в първи век.

31.10.2024_08:39 | Източник: БТА 31.10.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил на 28 октомври се проведе извънредна беседа в зала „Екзарх Стефан“ на Софийската света митрополия. Темата бе свързана с наближаващия Ден на народните будители и актуалните настроения сред младежта: „Будни на Хелоуин или будители за 1 ноември?“.

Гост-лектори на беседата бяха Негово Преосвещенство Знеполският епископ Мелетий, ректор на Софийската духовна семинария и проф. дбн Клара Тонева, преподавател в катедра „Систематическо богословие“ в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а модератор бе д-р Пламен Михайлов, главен редактор в Културно-информационния отдел на Митрополията.

След изложенията на гост-лекторите се проведе и дискусия по темата, с въпроси и коментари от множеството присъстващи, изпълнили митрополитската зала.

Запис на двучасовата беседа можете да откриете в официалната фейсбук страница на Софийската света митрополия, където тя бе излъчвана на живо и проследена от десетки последователи, както и в прикаченото видео по-долу.

30.10.2024_09:44 | Източник: Българска патриаршия 29.10.2024 |
Автор: Софийска митрополия

Перистерският митрополит Григорий (Папатомас) е роден на 9 септем­ври 1960 г. в гръцкото планинско село Намата (бълг. Пипилища), област Кожани, където завършва и началното си образование. Гимназиално об­разование получава в гр. Птолемаида. Завършва Богословския и Юри­дическия факултет на Солунския Аристотелев университет. Отбива военната си служба през 1983 г. През 1988 – 1989 г. завършва магистърска програма в Сорбоната (Париж XI) със специалност „Канонично право“. По същото време завършва още една магистратура в Сорбоната (Париж IV) по специалността „История на религиите и антропология на рели­гията“. През 1994 г. му е присъдена докторска степен по канонич­но право за успешно защитената дисертация на тема: „Константино­полската вселенска патриаршия, православните автокефални църкви на Кипър и Гърция и монашеската държава Света Гора според единния европейски правноканоничнен подход“ (974 с. текст + 650 с. при­ложения), за която получава награда от Френската академия. През 1997 г. защитава постдокторски труд на тема: „Как е установено мо­нашеството в каноните на Църквата и законите на Римската империя (III – VII век). Принос към каноничноправното изследване на установяване­то на монашеството“ (260 с.).

От 1985 г. преподава в системата на гръцкото средно образование, а от 1992 г. е преподавател по богосло­вие и новогръцки език в гръцките училища в Париж, Естония и Литва. От 1994 г. преподава канонично право в Православния институт „Свети Сер­гий“ в Париж. В периода 1998 – 2000 г. е директор на Църковното учи­лище в гр. Килкис (Кукуш). През 1998 г. приема монашество в манастира „Св. Георги“ край гр. Килкис. Същата година е ръкоположен за йеромонах. Малко по-късно е назначен за игумен на манастира. От 2001 до 2004 г. е протосингел на Светата митрополия на Франция (Вселенска пат­риаршия) и председател на катедралния храм „Св. Стефан“ в Париж. От 2008 г. е редовен професор по канонично право в Богословския факултет на Атинския национален и Каподистриев университет. Бил е лектор в множество университети в Европа, Азия и Африка. Автор е на много книги, както и на стотици студии и статии в областта на канонич­ното и църковно право и религиознанието. През 2021 г. е избран за митрополит на Перистери (многолюден район на Атина).

По време на последната фаза на българския разкол оказва решаваща екс­пертна помощ в защита на каноничността на Българската православ­на църква. На своето редовно заседание на 10 септември 2024 г. Свети­ят Синод взе решение да награди митрополит Григорий (Папатомас) с най-високото си отличие – ордена „Свети Йоан Рилски“, първа степен, в знак на признателност и за особени заслуги към БПЦ. По този повод ре­шихме да се обърнем към него с няколко въпроса.

Ваше Високопреосвещенство, наскоро бяхте в България по повод предста­вянето на книгата „Гражданскоправен статус на Българската православ­на църква“ (Зографска света обител, 2024, поредица „Каноничен пътепоказател“) от доц. д-р Мария Кьосева, в която се раз­глежда мястото на БПЦ в българския правен ред. Какви са вашите впечат­ления от срещите, които проведохте в България и как оценявате място­то на БПЦ? 

С особена радост приех поканата да участвам в представянето на този научен труд. Става дума за едно юридическо изследване, работата по кое­то започна преди повече от едно десетилетие. Тогава приснопаметният Неврокопски митрополит Натанаил ме запозна със своето духовно чедо Мария Кьосева. Тя, като млад учен, се нуждаеше от методологична помощ и напътствия. Опитах се да дам насоката, да очертая траекторията, коя­то според мен трябваше да следва едно подобно изследване, посветено на Българската православна църква като субект на правото. С Мария Кьосева имахме поредица от срещи – в Солун, в Неврокоп (Гоце Делчев) и в София (на Всеправославната среща през 2009 г.), по време на които обсъждахме раз­лични аспекти от нейната докторска дисертация. Работата по подобно научно изследване в условията на посткомунизъм, в една постсхизматична ситуация, в каквато се намираше Българската църква тогава, беше трудна и отговорна задача, с която Мария Кьосева се справи отлично. Запознах се с една млада жена с вяра в Бога и с любов към Църквата Христова, която пре­живяваше въпроса за преодоляването на разкола в БПЦ като своя лична кауза. Разколът в БПЦ беше повод за това авторката да се занимае с тази тема и по един научно обоснован начин да изясни всички аспекти на правосубектност­та на БПЦ. Последната фаза от преодоляването на разкола в БПЦ съвпада по време с началото на работата по този научен труд. В основата на книгата стои каноническият принцип за едната и единствена (уникална) Българска православна църква – Българска Патриаршия с едно-единствено наименова­ние, с една-единствена канонична йерархия. Стои принципът, според който юридическото следва каноническото, а не обратното. Действително ней­ните дългогодишни усилия дадоха много добри плодове. Новопубликуваният научен труд е единствен по рода си в българската и международната юриди­ческа литература. Това се доказва на практика и от изключителния интерес към премиерата в препълнената зала на Българската академия на науките, на която присъстваха много клирици, учени, богослови, юристи и държавници.

Какви са накратко основните приносни моменти в книгата? 

Мария Кьосева заслужава да бъде поздравена за това, че съумя да съчетае в ед­но три равнища на анализа: богословско (христологично и еклисиологично), каноническо-юридическо (отношения държава – Църква) и чисто юридическо (гражданскоправен аспект). Става дума за един синтез, който ни позволява да разберем както църковния, така и държавноправния аспект на въпроса, при това с един строго научен подход. Заслужава си човек да се запознае вни­мателно с този научен труд и да се задълбочи в тези въпроси, които са от жизнено значение за миналото, настоящето и бъдещето на Българската пра­вославна църква.

В деня на представянето на книгата Светият Синод на БПЦ взе единодуш­но решение да ви награди с най-високото си отличие – ордена „Свети Йоан Рилски“, I степен, „за особени заслуги за преодоляване на разкола в БПЦ – БП“. Как оценявате това отличие? 

Както казах в началото, поводът да дойда в България беше премиерата на гореспоменатата книга. Предложението да бъда удостоен с това високо от­личие от Светия Синод на БПЦ ме свари неподготвен. Това за мен беше изне­нада, една радостна изненада. Орденът, който носи името на покровителя на българския народ – великия отшелник преподобни Йоан Рилски – за мен е още едно свидетелство за това, че всички православни сме едно, част сме от една Църква. Неслучайно в издадената преди няколко години на български език книга с мои студии и статии „Съвременни и бъдещи предизвикателства пред Православната църква“ написах в началото като посвещение нещо, в кое­то дълбоко вярвам: „На Българската църква, която – бидейки също Христова Църква и Негово Тяло – е и за мен моя Църква, за добрия подвиг, който осъ­ществява в Историята“.

Прочетох с интерес мотивацията на Светия Синод за награждаването ми с това голямо отличие, която по много точен начин описва и моята особена – бих казал, благословена от Бога – връзка, която имам с БПЦ вече повече от десетилетие и половина: „В резултат от разкола в БПЦ – БП (от 1991 г. и след това: 1992 – 1998 – 2009 г.) и предявените произволно материални и имущест­вени претенции от страна на отделилите се от единството на Църквата клирици, след дълъг 20-годишен времеви период те напуснаха българските държавни граници и достигнаха вече до най-висшия съд, който съществува в Европейския съюз за такива или подобни на тях казуси – до Европейския съд по правата на човека. Поради недостатъчната осведоменост на членове­те на ЕСПЧ относно църковноканоничните особености на Православните поместни църкви схизматиците спечелиха на първата инстанция. По това време (2009 г.) Българската патриаршия се нуждаеше от едно канонично екс­пертно мнение, което би могло да изясни въпроса пред европейските съдии от църковноканонично гледище, и така тя се обърна към архим. Григорий Папатомас в качеството му на експерт канонист, професор по канонично право в Богословския факултет на Атинския университет и в Православния богословски институт „Свети Сергий“ в Париж. Експертната помощ от страна на архим. (сега митрополит) Григорий Папатомас е била винаги на­пълно безвъзмездна. Предоставеното канонично експертно мнение от ар­хим. Григорий Папатомас заедно с неговото по-късно допълнение (относно термина „източноправославна църква“) послужиха за оправдаването на БПЦ – БП в гореспоменатия съдебен процес и станаха една от предпостав­ките за по-сетнешното пълно преодоляване на разкола в БПЦ – БП. Заслугата на архим. (сега митрополит) Григорий Папатомас за БПЦ – БП, за признаване на нейната каноничност е безспорна. Той подкрепи БПЦ – БП в изключително труден за нея и за българската държава момент“.

Действително точно такава беше последователността на събитията пре­ди петнайсет години. Контактът от страна на Светия Синод на Българската църква и по нареждане на приснопаметния патриарх Максим беше осъщест­вен тогава от гръцкия възпитаник – Неврокопския митрополит Натанаил, който поиска от мен, в качеството ми на акредитиран специалист, едно канонично експертно мнение, понеже бях участвал и като представител на Гръцката църква в официалната Всеправославна среща на представителите на Православните поместни църкви в София (март 2009 г.). В случая бях помо­лен да съставя експертното мнение директно на френски език (т.е. на офи­циалния език на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), за да бъдат избегнати случайни двойни преводачески недоразумения (в случай че експертизата би била съставена първо на гръцки, както в началото беше поискано, да се преведе след това от гръцки на бъл­гарски, а после – от български на френски език, за да бъде изпратена в ЕСПЧ). Така експертното мнение беше съставено същия месец, непосредствено след Всеправославната среща в София, организирана от Българската патри­аршия (11 – 12 март 2009 г.), както и след първоинстанционното решение, кое­то Европейският съд по правата на човека прие против канонична­та БПЦ и в полза на българските разколници (22 януари 2009 г.). Експертното мнение беше официално изпратено тогава на патриарх Максим и до Светия Синод в София, който от своя страна – със синодно решение – заедно с офи­циално придружително писмо го изпрати в ЕСПЧ в Страсбург в началото на лятото на 2009 г.

При своето произнасяне Европейският съд по правата на човека взе предвид решително експертното мнение по време на съдебния процес по де­лото за Българската църква с ответник схизматичната така наречена (със същото наименование) „Българска православна църква“ и се опря – в църков­но отношение – върху аргументите за правноканоничност, които бяха изло­жени в обширния му текст, за да отсъди по този казус. Накрая петчленният състав на ЕСПЧ оправда тържествено Българската църква пред разколници­те и издаде окончателното си решение на 22 юни 2010 г. в полза на историчес­ката и канонична Българска църква.

В края на юни т.г. беше избран нов предстоятел на БПЦ – Негово Светейшество патриарх Даниил. Какви са вашите впечатления от пър­вата ви среща с него? 

Най-важното нещо при всяка първа среща – и това се отнася до всички – е човек да подхожда без предубеждения. През двудневния си престой в София на няколко пъти имах възможността да разговарям с Негово Светейшество Българския патриарх Даниил. При нашите разговори с него по време на награждаването ми, след премиерата на книгата, както и на следващия ден в сградата на Софийската света митрополия, установих, че става дума за един предстоятел на Българската църква, който живо се интересува, преживя­ва и страда за православното единство – както във вътрешен, така и във външен план. Тоест той осъзнава отговорността по съхраняване и укреп­ване както на вътрешното единство в своята Църква, в самата Българска патриаршия, така и за единството на междуправославно равнище. Що се отнася до вътрешното единство, при разговорите си с патриарх Даниил ус­танових, че у него има доброто желание за сътрудничество с членовете на Светия Синод на БПЦ. Това според мен по най-очевиден начин стана ясно от факта, че заедно с моето награждаване Светият Синод в София е взел едино­душно решение за награждаване със същото отличие и на Вселенския патриарх Вартоломей в качеството му на носител на отговорността за координацията – винаги и задължително по един съборен начин (συνοδικῷ τῷ τρόπῳ) – на всеправославното единство. Освен това, що се отнася до вът­решното единство в БПЦ, мога да кажа, че премиерата на гореспоменатия научен труд на Мария Кьосева се превърна също така в израз на това толкова ценно и важно за Църквата вътрешно единство. Всички се обединиха около факта, че подобна книга, в която се разглежда фундаментален въпрос като този за правосубектността на БПЦ, е важно събитие. Защо? Защото става дума за самата Църква Христова, за нейния статус като лице на правото. Това означава, че в България има немалко хора, които желаят тяхната по­местна Църква да бъде с активно присъствие в обществото, да има своето законово гарантирано място в него, да има всички онези обективни предпос­тавки, които са необходими за нейната спасителна мисия.

В кръга на шегата нека споделя и следното. След премиерата патриарх Даниил ме покани на кок­тейла по повод на представянето. Мигновено обаче той беше заобиколен от множеството, буквално окупиран от присъстващите, което не му позволи да се освободи дори за минутка. Това показва още веднъж, че нашите братя и сестри в България имат живата потребност да имат пред себе си пред­стоятел, който да ги обединява, да общува, да съдейства за това всички да бъдат едно в Христа. Това е и моето пожелание: да пазим единството! Това единство е твърде скъпо, за да бъде рискувано или разрушавано. Защото Църквата означава събор и общение.

30.10.2024_07:45 | Източник: Българска патриаршия 29.10.2024 |
Автор: Софийска митрополия