Новини от православна България

Митрополит Йоан поздрави всички именници, изтъквайки важността на незаменимия за славянските народи труд на двамата равноапостолни братя Кирил и Методий, както и на техните ученици.

Цялата проповед на Архиерея може да видите на официалната страница на Варненска и Великопреславска света митрополия във Facebook: https://www.facebook.com/varnenska.mitropolia/videos/3424708104487009/.

[1] https://www.burgas.bg/bg/hramove/page/#post-10132.

13.05.2024_16:05 | Източник: Българска патриаршия 12.05.2024 14:40 |
Автор: Варненска и Великопреславска митрополия

Честваме паметта на светите мъченици Гликерия и Лаодикий, и на Георги Изповедник.

Гликерия живяла в град Траянопол (сега село, източно от град Александропол, до устието на река Марица в Гърция) през II век, когато император бил Антонин Пий (138-161 г.). Баща й бил виден човек в града, християнин, и я възпитал в спасителната Христова вяра. А по онова време християните периодично били преследвани от римската власт с обвинението, че са безбожници (не вярвали в езическите богове) и кощунници (не почитали държавните богове). Преследвания имало по преценка на местните управители и с оглед на някои политически обстоятелства.

Управителят на Траянопол Савин научил, че Гликерия е една от дейните християнки в града, която с поучения и с личен пример увличала и други млади хора да вярват в Иисус Христос. Затова заповядал да я доведат пред него. Девойката смело застанала пред управителя и с дръзновение изповядала своята вяра. Разяреният Савин я подложил на изтезания, за да се отрече от вярата си и да принесе жертва на идолите. Но Гликерия твърдо отстоявала убежденията си и оставала вярна Христова последователка.

Един от тъмничните стражари на име Лаодикий, като наблюдавал колко убедено девойката защитавала вярата си и била готова дори да умре за нея, също повярвал в Христос и заявил вярата си открито. Лаодикий веднага бил осъден на смърт и посечен с меч, като изпреварил Гликерия в мъченичеството. Управителят Савин тогава заповядал да хвърлят девойката на дивите зверове в цирка. За всеобща изненада те не я разкъсали, но един от лъвовете, нарочно раздразнен от палачите, я захапал и след няколко дни мъченицата предала духа си на Бог.

Свети Георги Изповедник живял в Цариград в началото на IX век и много пострадал от иконоборците заради православната си вяра. Но той оцелял от жестоките преследвания и се почита като изповедник на вярата.

13.05.2024_07:35 | Източник: БТА 13.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 13 май от 11 ч. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ за първи път ще бъде отслужен Молебен за православния здравен служител. По предложение на ген.-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски – началник на Военномедицинска академия – Св. Синод на БПЦ е взел решение всяка година на 12 май да бъде отслужван молебен за здравните служители. Това ще бъде включено в църковния календар и ще се извършва всяка година във всички епархии.

На молебена в катедралата ще присъстват ген.-майор проф. Венцислав Мутафчийски, проф. Воденичарова, декан на ФОЗ към МУ, Аделина Николова, зам.-министър на отбраната, Милка Василева, Асоциация на професионалистите по здравни грижи, главните сестри на болници в София, лекари и медицински служители.

Денят е избран в памет на Флоурънс Найтингейл, родена на 12 май, който ден се чества и като Световен ден на сестринството. Найтингел се смята за основател на милосърдното сестринско служение. Английската медицинска сестра е вярвала, че Бог ѝ е дал това призвание. По време на Кримската война тя се грижи за ранени войници, заедно с други помощници, между които монахини и милосърдни сестри. В резултат от това смъртността в лазаретите спада драстично. През 1860 г. тя поставя основите на първото светско училище за медицински сестри в света – Болница „Сейнт Томас“ в Лондон, сега част от Кингс Колидж. Международният ден на медицинската сестра, който се празнува по целия свят, е на датата на нейния рожден ден.

В България видната софийска възрожденка и общественичка Йорданка Филаретова организира медицинска сестринска помощ в Освободителната и в Сръбско-българската войни. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. става милосърдна сестра и е първата жена в България, наградена с почетния знак на Българския червен кръст – „Голям червен кръст“, учреден от княз Александър Батенберг. Медицинският колеж в София, който носи нейното име, е най-старото по рода си гражданско училище в България.

Молебенът за духовна подкрепа на православните медицински служители е част от грижата на БПЦ към медиците у нас – Бог да ги укрепи в нелекото им служение, но и да помогне за преодоляване на задълбочаващата се криза за кадри при медицинските сестри. По време на пандемията от коронавирус в отделенията и реанимациите бяха направени маслосвети, през двете години на пандемия на 25 март, Благовещение – денят на християнската жена и майка, всички лекарки и медицински служителки на първа линия в двете болници с най-големи ковид-отделения – Военномедицинска академия и Болница „Пирогов“ – получиха цветя от клириците на БПЦ в знак на подкрепа и уважение към техния жертвен труд. На 1 юни децата на медиците от Спешната помощ, Александровска болница, „Пирогов“ и ВМА получиха подаръци.

Българската православна църква се присъединява към общата загриженост за това, че все по-малко млади хора избират професията на медицинската сестра. В същото време средната възраст на кадрите непрекъснато се увеличава. С въвеждането на специален ден за молитвена подкрепа на медицинския персонал Св. Синод се надява да измоли Божията помощ и да привлече повече млади хора да поемат по пътя на това трудно, но човеколюбиво служение.

* Вижте още: Милосърдното служение като дякония

12.05.2024_16:25 | Източник: Двери на Православието 12.05.2024 |
Автор: Двери на Православието

На 11 май – Светла събота и ден, в който Българската православна Църква чества деня на Светите братя Кирил и Методий, своя патронен празник отбелязват Пловдивската духовна семинария и Пловдивската духовна академия, които носят тяхното свято име.

В празничния ден храмът бе преизпълнен със семинаристи, студенти, учители и миряни, които посрещнаха Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който възглави светата Литургия за празника.

С Владиката съслужиха: архимандрит Максим, йеромонах Петър Еремеев – клирик на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом д-р Добромир Костов – ректор на ПДСиА „Свв. Кирил и Методий“, свещеноиконом Любомир Траянов – архиерейски наместник на Пещерска духовна околия, йеромонах Дамян – ефимерий на семинарията, свещеници от града и митрополитският протодякон Илиян Александров.

Празничните песнопения бяха изпълнени антифонно от митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев на дясната певница и семинаристи – на лявата.

На богослужението присъстваха: областният управител на Пловдивска област инж. д-р Илия Зюмбилев, началникът на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, офицери от Българската армия и общественици.

Накрая Пловдивският митрополит Николай се обърна към всички с всепобедния и спасителен поздрав „Христос воскресе!“, и честити на всички учащи и учащи се празника на светите равноапостолни Методий и Кирил от името на Св. Синод на БПЦ-БП.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

Снимки

12.05.2024_16:15 | Източник: Българска патриаршия 12.05.2024 08:42 |
Автор: Пловдивска митрополия

Днес е осмият ден след Възкресение Христово (независимо на кои дати се падат тези празници в различните години) и първата нeделя след Великден (в църковния календар се води втора). Нарича се Томина неделя и е празник, посветен на уверяването на Тома в чудото на чудесата – Христовото възкръсване.

Тома, един от дванадесетте ученици на Христос, отсъствал, когато Той в деня на Своето възкресение се явил на учениците Си в къщата в Йерусалим, където те стоели заключени „поради страх от юдеите“ – да не бъдат преследвани и те самите. Учениците се слисали от това явяване и затова Учителят им показал раните на ръцете, нозете и ребрата Си, за да се уверят, че е Той. Предал им Светия Дух и им дал власт да прощават греховете на хората. А когато след това те казали на Тома, че са видели възкръсналия Иисус, той заявил, че иска също да Го види и да се увери в истинността на възкресението.

След осем дни Христос отново се явил на Своите ученици, вече в присъствието и на Тома, и го подканил да опипа белезите от раните по тялото Му. Но Тома, без дори да помисли да проверява раните Му, Го познал и Го изповядал за Господ и Бог. Защото възкръсване от мъртвите и съществуване в друго измерение на материята е по силите само на Бог.

Според преданието апостол Тома след Петдесетница проповядвал благовестието на Христос сред парти, перси, мидийци и индийци, и умрял мъченически във втората половина на I век.

12.05.2024_08:26 | Източник: БТА 12.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 10 май се изпълват седемдесет и една години от възстановяването на Българската патриаршия, случило се през 1953 г. с избирането на Пловдивския митрополит Кирил за Български патриарх. По този повод в ПКСХП „Св. Александър Невски“ бе отслужена архиерейска света Литургия и молебен.

Бoгослужението бе предстоявано от Негово Преосвещенство Мелнишкия епископ Герасим, гл. секретар на Св. Синод, който бе в съслужение с Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, архим. Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставр. ик. Костадин Гаврилов, столични свещеници и протодякон Иван Петков.

След светата Литургия бе отслужен и молебен по повод годишнината. Епископ Герасим прочете и слово, в което каза: „Днес ние молитвено си спомняме и от дълбочината в сърцата си отново благодарим на всички онези колоси на православния български дух – йерарси и свещеници, монаси и просветители, които през дългите и мрачни столетия, последвали закриването първом на славната Търновска патриаршия, а сетне и на Охридската българска архиепископия, извървяха целия дълъг и трънлив път до събитието, което честваме днес. Които с чиста вяра, достойна за похвала непримиримост и пословична последователност изковаваха и утвърждаваха духовното и културното израстване на православния ни народ, с упование в Бога и Неговата вечна правда. Тази година светата ни Православна църква отбелязва Деня на възстановяването на своя патриаршески статут осиротяла, с овакантен патриаршески престол. За всички нас земната ни раздяла с нашия обичен отец и патриарх Неофит беше тежка загуба – загуба, която ние продължаваме да преживяваме с много мъка и болка. Достоен приемник на достойни предци – о Бозе почившите и приснопаметни наши екзарси  Антим, Йосиф и Стефан, и Светейшите ни патриарси Кирил и Максим – Негово Светейшество Българският патриарх Неофит утвърди и ни завеща най-важното, което беше възприел и научил от тях: да пазим единството на Църквата и да следваме Христовия закон и Завет на любовта, милостта и дълготърпението. Божието благоволение и велика милост да бъдат всякога над нашата обща майка и духовна кърмилница, светата и богохранима Българска Патриаршия! Христовият мир и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!“

Свиканият съгласно Устава Трети църковно-народен събор (8-10 май) от 1953 г. възстановява патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избира Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за патриарх Български и митрополит Софийски. Интронизацията станава непосредствено след избора в Патриаршеската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски“ в присъствието на представители на правителството и културната общественост, чуждестранните делегации и многочислен вярващ народ.

11.05.2024_08:06 | Източник: Българска патриаршия 10.05.2024 12:14 |
Автор: Българска патриаршия

Христос воскресе!

Ваши Преосвещенства,

Боголюбиви отци,

Обични в Господа братя и сестри,

И тази година в десетия ден на май тържествено отбелязваме и празнуваме едно от най-паметните събития в най-новия период от историята на Православната ни църква – възстановяването на нейния древен и славен патриаршески статут. По своята значимост, по своите измерения и последствия това събитие се равнява единствено на учредяването на Българската екзархия и на вдигането на схизмата през 1945 г. Освен повод за заслужена радост, днешният ден е, разбира се, и повод за равносметка – за внимателно вглеждане в изминатия от Патриаршията ни и от православния ни народ нелек път. Път на съзидателен труд, укрепване и утвърждаване на постигнатото в далечната 1953 година от нашите достойни предци.

Днес ние молитвено си спомняме и от дълбочината в сърцата си отново благодарим на всички онези колоси на православния български дух – йерарси и свещеници, монаси и просветители, които през дългите и мрачни столетия, последвали закриването първом на славната Търновска патриаршия, а сетне и на Охридската българска архиепископия, извървяха целия дълъг и трънлив път до събитието, което честваме днес. Които с чиста вяра, достойна за похвала непримиримост и пословична последователност изковаваха и утвърждаваха духовното и културното израстване на православния ни народ, с упование в Бога и Неговата вечна правда.

Тази година светата ни Православна църква отбелязва Деня на възстановяването на своя патриаршески статут осиротяла, с овакантен патриаршески престол. За всички нас земната ни раздяла с нашия обичен отец и патриарх Неофит беше тежка загуба – загуба, която ние продължаваме да преживяваме с много мъка и болка. Достоен приемник на достойни предци – о Бозе почившите и приснопаметни наши екзарси  Антим, Йосиф и Стефан, и Светейшите ни патриарси Кирил и Максим – Негово Светейшество Българският патриарх Неофит утвърди и ни завеща най-важното, което беше възприел и научил от тях: да пазим единството на Църквата и да следваме Христовия закон и Завет на любовта, милостта и дълготърпението.

Божието благоволение и велика милост да бъдат всякога над нашата обща майка и духовна кърмилница, светата и богохранима Българска Патриаршия! Христовият мир и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Христос воскресе!

† Мелнишки епископ ГЕРАСИМ

11.05.2024_07:57 | Източник: Българска патриаршия 10.05.2024 11:40 |
Автор: Българска патриаршия

На 9 май, Светли четвъртък, Църквата празнува Пренасяне мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец и Събор на св. Новоселските мъченици. В този ден столичният храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в кв. „Връбница“ чества своя храмов празник. Тази година се навършват 100 години от полагане основите на храма.

Летният празник на св. Николай Мирликийски бе отбелязан с тържествена архиерейска света Литургия. Тя бе възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, и в съслужение с: архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, иконом Методи Корчев, предстоятел на храма, иконом Валентин Тупаров, иконом Николай Пешов, протойерей Венцислав Тонев, протойерей Желязко Симеонов, свещеник Атанас Забаданов, протодякон Иван Петков и дякон Юлиан Периклиев.

Църковните песнопения на пасхалната утреня бяха изпълнени от храмовите певци, а литургийните – от камерен смесен хор, с диригент Мария Димитрова.

В края на литургията, в чест на св. Николай бе осветено благоукрасено коливо, което бе раздадено за здраве и благословение на всички присъстващи. С празнична проповед към верния народ се обърна епископ Поликарп. В своето слово той припомни житието на св. Николай Мирликийски и каза:

„Днес се прекланяме на Христовото Възкресение и си припомняме за тези, които в свое време и място, със своите трудове, направиха вестта за Възкресението да бъде чута, та Христос да достигне по чуден и благодатен начин до всяко човешко същество. Честваме свети Николай, когото всички обичат и имат за свой закрилник и пътеводител. Днес си припомняме не само за неговите дела, но и неговата силна вяра и неговото отношение към човеците, към Бога, и проявата му на чиста и истинска любов“ – каза владиката и благопожела на вярващите да се изпълнят с примера на светите мъже като свети Николай и да възрастват пред Бога достойно, чисто и свято.

„Днес се отбелязват и 100 години от построяването на този храм, а догодина, 100 години от неговото освещаване. Благодарим молитвено днес и се молим за всички, които построиха този храм, за тяхното упокоение и за прощаване на греховете им. Нека Бог да ги прости и да дава сили и благодат на тези, които го поддържат, служат в него, които се грижат за неговото благоукрасяване и на всички, които прекрачват неговия праг и просят от Бога велики милости за себе си и ближните. Нека застанали в съзерцание пред Бога да Го виждат, да Го чувстват, да тупти в сърцата им Христовата любов, вяра и надежда и да имат живот за пример за тези, които са след тях“ – каза още владиката и поздрави храмовото духовенство за тяхната енорийска работа и за това, че сеят в душите на хората Христовото слово, което преобразява и спасява човека.

Като предстоятел на храма иконом Методий Корчев благодари на владиката за архиерейската богослужба и запозна църковното изпълнение с тридневната програма, която църковното настоятелство е организирало по повод 100-годишния храмов юбилей. Той представи за първи път специално изсечения в Монетния двор на БНБ юбилеен медал с образа на св. Николай Мирликийски, изработен от мед, сребро и злато. Отец Методий подари за молитвен спомен на епископ Поликарп новоизработения медал и чрез него и на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол.

Последва връчване на грамота и медал на всички, които повече от останалите са спомогнали през последните години за реставрационните и строителни дейности, извършени в храма, както и на тези, които със своите финансови дарения са спомогнали за благолепието на църквата.

След празничното богослужение, пред храма бе извършено водоосвещение за здраве и благословение на вярващите, както и освещаване на благословено ястие и различни приношения в чест на св. Николай Чудотворец.

Текст и снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

11.05.2024_07:51 | Източник: Българска патриаршия 10.05.2024 11:26 |
Автор: Софийска митрополия

Светла събота е, чества се и паметта на светите солунски братя Константин-Кирил и Методий, славянски просветители. Двамата живели в IX век. Наричаме ги славянски просветители, защото дали просвета на славянските народи, като създали азбука за славянския език. Тяхното дело било успешно продължено и развито от учениците им сред българските славяни и постепенно се разпространило сред други славянски народи.

Просветата, предложена от тях на славяните, имала ясна цел: да подпомогне усвояването от славяните на християнското учение на техен роден език, а не на употребяваните тогава латински и гръцки. През изминалите дотогава столетия християнството създало богата книжнина, чието усвояване изисквало преводи на език с развита граматика и богат словник. Затова веровата дейност вървяла успоредно с развитието на славянския език, а свети Константин-Кирил и Методий станали славянски просветители както в християнското учение, така и в книжовността.

Родени в Солун, двамата братя получили високо образование в родния си град, а сетне в Цариград. Методий станал монах в манастир на планината Олимп, южно от Мраморно море, а Константин се задълбочил в науките и бил пращан от патриаршията и двореца на църковни и държавни мисии сред други народи.

Когато дошъл ред на мисия сред славяните в Моравия, Константин помолил да изпратят с него и брат му Методий. Те предварително създали азбука на славянския език и направили първи преводи на най-нужните християнски книги. Последвали години на плодотворна работа, но и на много трудности, ходили дори при папата да защитят делото си. Там свети Константин се разболял и приел монашество с името Кирил преди смъртта си на 14 февруари 869 г.

Свети Методий продължил общото дело, срещнал още много изпитания, бил и в църковен затвор в Германия. Починал на 6 април 885 г. в Моравия. Днес е съвместната им памет (честват се и по стар стил на 24 май).

11.05.2024_07:33 | Източник: БТА 11.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

В петъка на Светлата (следвеликденска) седмица се почита празникът Живоприемен източник в чест на света Богородица. Той е установен, за да не остане непочетена по време на пасхалните дни и тази, която стана майка на въплътилия се Божи Син – възкръсналия Спасител на света.

Името на празника е старинен превод на гръцкото му название и е свързано с целебен извор в гората край стените на Цариград. Този район сега е зает от обширен гробищен комплекс, предимно мюсюлмански, но около самия извор Живоприемен източник има християнско гробище. Изворът е останал на около два метра под терена и в него плуват малки златни рибки, затова мястото и околността от векове носят турското название Балъклъ – „рибно (място)“.

Има две древни легенди за появата на това название. Те отнасят появата на свещеното място към V или VI век, съответно към времето на различни императори. По-известното сказание говори за Лъв I Тракиец. Когато отивал като обикновен войник в Цариград, в гората недалече от градските стени той срещнал слепец, който го помолил за вода. Тогава един глас му посочил извора. След като пил от водата и си измил очите, слепият прогледал и предсказал на воина, че ще стане император и ще построи църква до извора. Така се появила почитта към света Богородица край този извор, а постепенно празникът станал известен и почитан по целия православен свят.

Чества се и възстановяването на Българската патриаршия, и паметта на свети апостол Симон Зилот.

10.05.2024_08:13 | Източник: БТА 10.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев