На 2 и 3 септември поклонническа група, водена от доц. д-р Павел Павлов, посети Сърбия. Двудневното пътуване е част от програмата поклоннически пътувания, организирани от Поклоническо-просветния център „Св. Йоан Рилски“ към Софийската света митрополия, и с участието на енорията на храм „Св. св. Кирил и Методий“ (кв. „Красно село“), чийто предстоятел протоиерей Стефан Стайков беше и духовен надзорник на групата.
Пътуването мина под покровителството на св. Милица – съпруга на св. княз Лазар, чийто живот и дела са свързани с местата, които групата посети. Въпреки краткото време поклонниците имаха възможност да видят много светини в братска православна Сърбия, да контактуват с близките до нас и по вяра, и по език сърби, както и да участват в архиерейската богослужба в неделния ден. Добрата организация на пътуването и топлото гостоприемство на съседите ни позволиха на гостите не само да видят и научат много нови неща, но и да станат част от живота на посетените епархии.
Първият обект на пътуването беше манастирът Любостиня край град Тръстеник. Светата обител е основана от св. княгиня Милица в края на 14. век. След битката на Косово поле (15 юни 1389 г.), в която загива сръбският княз, и след като най-големият ѝ син става пълнолетен, тя се оттегля от светския живот и отива в основания малко по-рано от нея манастир. Приема монашество под името Евгения и събира около себе си вдовици на православни воини, загинали в битката срещу османските нашественици. Прекрасната съборна църква е посветена на Успението на Пресвета Богородица и е типичен пример на храм, построен в моравски стил. Край северната стена на притвора, вляво от входа, е гробът на св. Милица, където и досега се покоят нетленните ѝ мощи. В манастира Любостиня се замонашва и вдовицата на серския деспот Углеша, с монашеското име Ефимия. Тя е смятана за най-видна представителка на средновековната сръбска книжовност, автор е на няколко средновековни поетични произведения, най-известното от които е химнът в похвала на св. княз Лазар. Св. Ефимия е и основна фигура при спасяването на мощите на св. Петка от османските нашественици и пренасянето им от Търново през Видин в Сърбия след завладяването на българската столица. Светата княгиня Милица също участва в това богоугодно дело. Поклонниците от България бяха топло посрещнати от една от монахините, която разказа за обителта и за живота на светиците.
Следващата спирка беше манастирът Жича – сръбска царска лавра от началото на 13. век, разположен в покрайнините на град Кралево. Светата обител е изградена от първия сръбски крал – св. Стефан Неман Първовенчани, и е седалище на неговия по-малък брат, първия сръбски архиепископ – св. Сава. Дълго време Жича е традиционно място за коронация на сръбските владетели, а днес девическият манастир е и седалище на жичките епископи. Съборната му църква е изградена в рашки стил и е посветена на Възнесение Христово („Св. Спас“). В нея са запазени два живописни слоя: по-старият е от 13. век – т.нар. „Златен век“ на сръбското църковно изкуство, а по-новият е от 14. век и носи характерните особености на т.нар. Палеологов ренесанс. Манастирът Жича е чудесен пример на християнското разбиране за синергия, на взаимодействието между духовно и светско. Докато другите големи сръбски манастири, основани от Неманичите, като Студеница и Хилендар, са изцяло ориентирани към монашеското отшелничество и откъсването от света, Жича, като център на сръбската архиепископия и място за коронация на светските владетели, е съчетавал в едно двете страни от живота на православните. Характерно за князете и кралете от династията на Неманичите, а и за техните съпруги, е, че в определен момент от живота си всички приемат монашество и се оттеглят в своите „задужбини“ – обители, построени от тях, за спасение на душите им.
С историята на манастира поклонниците се запознаха от презентация, прожектирана в притвора на храма. Към св. обител за неговата 800 годишнина е изграден огромен паркинг за големия поток поклонници от цяла Сърбия, както и голям магазин за църковни книги и сувенири.
Обедната почивка на групата беше в град Кралево, след което всички посетиха новопостроения катедрален храм, посветен на св. Сава Сръбски.
Последният манастир, посетен от поклонниците в съботния ден, беше Велуче – малък, девически манастир, разположен край река Сребреница, недалеч от гр. Тръстеник. Там гостите бяха посрещнати топло от сестрите, една от които първо разказа за св. обител, а след това почерпи всички с кафе в двора на манастира.
Църквата на манастира е в моравски стил и е посветена на Въведение Богородично. Построена е в края на 14. век от ктиторите Оливер, Деян, Братан и Константин, чиито портрети са изобразени на западната стена на наоса. Има още запазени прекрасни стенописи от 15. век, а иконостасът и иконите на него са от началото на 19. век.
В края на деня, преди настаняването в хотела, поклонниците посетиха за кратко църквата „Лазарица“ в град Крушевац. Този храм е най-старият, изграден в моравски стил, и е построена от св. княз Лазар между 1377 и 1380 година в рамките на крепостта в тогавашната му столица. Посветен е на св. първомъченик Стефан. Няма запазени стенописи вътре, но външната каменна украса с характерните розети е уникална и сравнително добре запазена. Тук се съхраняват и частици от мощите на св. княз Лазар. Според местните предания именно тук воините, тръгнали към Косово поле, получават благослов и последно причастие преди да поемат срещу османските нашественици
В неделния ден групата от София имаше прекрасната възможност да присъства на архиерейската св. Литургия в храм „Св. Иоан Кръстител“. Тази нова църква е издигната на хълма Багдала, над Крушевац, на мястото, където комунистическата власт избива много сръбски свещеници и монаси в средата на 20. век. Св. богослужба беше предстоявана от Негово Преосвещенство Крушевацкия епископ Давид, а в съслужение с него бяха ставр. ик. Живан Коич, ставр. ик. Слободан Пешич, българският протойерей Стефан Стайков и протодякон Андрий Йелич. След литургията поклонниците от България бяха не само щедро нагостени от домакините, но имаха възможност и да си поприказват с тях. Изключително приветлив беше и епископ Давид, който освен владика на епархията, е и професор по Християнска етика в Богословския факултет на Белградския университет, специализирал е в Атина и Париж.
По съвет на крушевацките свещеници след още едно посещение на църквата „Лазарица“ и обедна почивка в Крушевац, групата посети манастира Наупаре, който иначе не е част от програмата. И определено отклонението си струваше – църквата (посветена на Рождество Богородично) в малката обител, основана през 14. век, е с може би най-красивата фасада – богато орнаментирана, с изключителни розети, особено двете големи от западната страна. Гостоприемен и приветлив се оказа и игуменът, отец Дамаскин, който разказа на гостите историята на манастира.
Последно поклонническата група посети манастир Каленич в Шумадийска епархия, чийто храм „Въведение Богородично“ е изключително красив представител на моравската школа. Построен е в началото на 15. век от протовестиарий Богдан, един от велможите на деспот Стефан, син на св. Лазар и св. Милица. Отново прекрасни розети и богата каменна пластика на фасадата, както и добре запазени стенописи вътре в храма.
Натрупали красиви впечатления, доволни, духовно обогатени, поклонниците се прибраха в София късно вечерта, благодарни и на организаторите за пътуването, и на прекрасните домакини за посрещането.
Вижте и видеозапис на богослужението в Крушевац (камера: Соня Анкова)
Текст и снимки: Мартин Митов и Албена Раленкова
