Двери / 08 Февруари 2020
В края на отминалата 2019 г., във връзка с честванията на предстоящата 150-годишнина от издаването на султанския ферман за Българската екзархия, в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия (ЦИАИ) е открит неизвестен досега документ, принадлежал на първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий. Документът представлява берат за назначаването на митр. Мелетий от османската власт и е намерен от доц. д-р Христо Темелски – дългогодишен директор на ЦИАИ и водещ изследовател на историята на БПЦ.
Както и всички други такива документи, бератът на митр. Мелетий е бил неговата легитимация пред местната власт в София, съдържал е ясни указания за границите на епархията (обхващала тогава три кази: Софийска, Брезнишка и Берковска), правомощията му като кириарх и др. Първоначално документът се съхранява в библиотеката на Св. Синод, където се пази част от екзархийската архива, а през 1921 г. постъпва в колекцията църковноисторически документи, събирани в създадения тогава Църковен историко-археологически музей. Там е заведен под № 9099 от първия директор на музея, акад. прот. Иван Гошев, със следната бележка: „Турски ферман, неразчетен. Из екзархийската архива. Да се разчете“.
С помощта на османиста проф. Стефан Андреев документът е преведен и така става ясно, че в случая става дума не за ферман, а именно за берата на първия Софийски екзархийски митрополит Мелетий. От текста става ясно, че бератът е издаден на 4.3.1873 г., независимо от избора на митр. Мелетий още на 15.10.1872 г., което се обяснява с обстановката в София по онова време – съдебния процес срещу дякон Игнатий (Васил Левски), завършил с неговото обесване през февруари 1873 г. Така, от османската столица митрополитът се отправя за София едва на 12 март, а пристига в престолния си град на 29 март с. г. А ето и някои от по-интересните положения от текста на берата, в превод на проф. Андреев:
„Никой няма право чрез застъпничество и просба да насилва и оскърбява митрополита като му казва „направи този калугер епископ“ или „уволни този свещеник и предостави църквата му на онзи поп“.
Митрополитът има право да забрани на онези отшелници калугери и свещеници, които без разрешение обикалят от място на място в епархията му и причиняват безредие да ги изпровожда обратно в манастирите, в които са пребивавали по-рано, както и да им налага наказания в съответствие с църковните разпоредби…
Никой да не се намесва, когато митрополитът лично изпраща писмено афоресмо за да вразуми и превъзпита някой от християните.
Да не се противостои на митрополита в случаите, когато реши да провери сметките на пълномощниците на църквите и манастирите, когато злоупотребяват с получените доходи, както и в случаите, когато ги уволнява и назначава…
Никой да не го възпрепятства, когато държи в ръце жезъла си.
Никой няма право насилствено да прави някого мюсюлманин, а за онези, които в действителност искат да приемат исляма, служителите на моята височайша държава следва да внимават да извършват потребното съгласно установените норми и предписания“.
От тези и други положения в берата става ясно, че османската власт не се е месила пряко в делата на Църквата, а митрополитът е имал правата да се разпорежда с християнското население както повеляват църковните канони.
Документът е с размери 82 х 56.5 см., като в средата на най-горната си част има т. нар. императорска „тугра“ – стилизиран подпис или монограм на султана, поставян върху документи, издадени лично от неговата канцелария. Бератът съдържа шестнадесет реда текст, написани през ред с червено и черно мастило. Изписването му с два вида мастило е признак за особената важност на този документ.
Предстои документът да бъде публикуван от своя откривател в Известия на държавните архиви, заедно с друг новооткрит и много интересен документ: „Синодно послание по избора на митрополит Мелетий за Софийската катедра“ от 24.10.1872 г. Освен тези два документа, доц. Х. Темелски е открил и част от кореспонденцията на митр. Мелетий с първия Български екзарх Антим I, които също предстои бъдат публикувани.
Доц. д-р Христо Темелски е автор и съставител на над 40 книги, над 600 научни и научно-популярни студии и статии, над 40 сценария на документални филми, осъществени от различни телевизии и др. Докторската му дисертация е върху манастирите във Великотърновско през епохата на Възраждането. Освен изследовател на църковното ни минало и директор на ЦИАИ той е преподавал история на БПЦ в Православния богословски факултет на ВТУ и във филиала на Пловдивския университет в гр. Кърджали.
Първата му научна публикация е от 1975 г., когато е студент по история в СУ, и е свързана с живота и дейността на Търновския патр. Йоаким I. Писал е за манастирите по времето на св. княз Борис-Михаил и други теми от живота на Църквата ни през Средновековието, но най-много по въпросите на Българската екзархия и особено личността и делото на Българския екзарх Йосиф I, чийто служебен дневник той открива и издава през 1992 г., последван от обемен том със събрани и публикувани 110 спомена за екзарха от негови съвременници – духовници, политици и общественици.
За повече подробности по темата виж: „След 100 години бе открит ценен исторически документ за първия Софийски митрополит от създаването на Екзархията“ – тук.
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,32/catid,18/id,69212/view,article/
