Дуросторум е дал най-много достигнали с имената си до нас светци-мъченици през първите четири века, когато се е утвърждавало християнството в земите, заключени между Дунав и Стара Планина. За съжаление с малки изключения тяхната памет е потънала в забрава и за живота и мъченическата им смърт се знае малко или нищо. Дори имената на тези 14 верни следовници на Христос, просияли по нашите, български земи, в болшинството си са известни само на тесен кръг специалисти. Колко от нас са чували за св. Дасий Доростолски, св. Емилиан Доростолски, св. Квинтилиан Доростолски, св. Дадас Доростолски, св. Пасикрат Доростолски, св. Виталиан Доростолски, св. Валентиниан Доростолски, св. Юлий Доростолски, св. Никандър Доростолски, св. Марциан Доростолски, св. Максим Доростолски, св. Исихий Доростолски, св. Калиник Доростолски, св. Кирил Доростолски?
Българските историци и учени и до днес са в голям дълг към тези Христови светилници, тъй като досега няма нито едно сериозно българско изследване върху живота и подвига им. И все пак благодарение на западни изследователи като Le Quien, Delehaye, Zeiler, Halkin, Knopf, F. Cumont, обществото на Боландистите и др. житията им са събрани, отчасти обработени и популяризирани. Прави впечатление, че през последните години нашите северни съседи, румънците, също работят много усилено върху този изключително интересен период от историята, в който се е разпространявало и утвърждавало християнството по нашите земи.
Може би най-популярният и сравнително добре познат и на нашите читатели светец от тази епоха е първомъченикът на Дуросторум – св. Дасий (Dasius). Краткото му житие е включено в многотомното издание на Жития на светци на св. Димитрий Ростовски, което вероятно е спомогнало за популяризирането му сред славяните.
Св. Дасий бил по произход тракиец и служел като обикновен войник в римския ХІ Клавдиев легион, същият, който става причина за въздигането и утвърждаването на града Дуросторум. По време на съвместното управление на императорите Диоклетиан и Максимиан (периода 284-305 г.) срещу християните били издадени няколко едикта, станали причина за проливането на много мъченическа кръв.
Един от най-древните и почитани богове в Римската империя бил Сатурн (заимстван вероятно от етруските). В негова чест още през V век до Христа на Форума в Рим бил издигнат храм. Първоначално бил считан за бог на земеделието, на посевите. Някои съвременни изследователи отхвърлят това твърдение и го определят като хтонично божество – т. е. божество на подземния свят на мъртвите. Може би последните имат право, тъй като главното божество сред тракийците гети и даки е бил Залмоксис, който освен всичко друго е бил и господар на смъртта и основна фигура в божествените (тракийските орфически) мистерии. Не по-късно от ІІІ в. преди Христа започнали да се отъждествяват това божество с гръцкия бог Кронос. Времето на бог Кронос се считало за „златна епоха“ за човечеството, когато всичко било в изобилие и нямало бедни и богати.
Като спомен за този изгубен рай през месец декември (17-19 декември) са били организирали пищни тържества, наречени Сатурналии или Кронии. Правели се богати трапези, на които роби и господари си сменяли местата и господарите прислужвали на своите роби, освобождавани били затворници, а хората си подарявали свещи, чиято светлина имала магическото излъчване да подпомагат намаляващото зимно слънце. Цялата търговия по време на празниците замирала, училищата и съдилищата не работели. Войните също трябвало да бъдат преустановени в периода на празника. Тридесет дни преди празника бил избиран и карнавален „цар на крониите“ – красив юноша от войската, когото обличали в царски одежди и който имал пълната свобода да извършва каквото си поиска в продължение на няколко седмици, включително и да люби, която си пожелае от жените в града, където бил избиран. След края на този срок царят на крониите бил развенчаван и принасян в жертва на Кронос. Днес имаме сравнително вярна и пълна представа за „бесовствата“ през крониите благодарение на житието на свети Дасий.
Темата за Сатурналиите-кронии е достатъчно добре осветлена и доста експлоатирана. Джеймс Фрейзър в своето класическо изследване за магията и религията (Златната клонка) отделя доста място на житието на св. Дасий и описаните в него тържества. Обаче въпреки многобройните научни изследвания по въпроса, на болшинството учени като че ли им убягва един очевиден факт – съдебният процес срещу Христос е много идентичен със случващото се по времето на празника Сатурналии. Обличането на Христос в царска одежда от Пилат, подигравките на римските войници с „царя юдейски”, опитът Христос да бъде освободен според „обичая” на този празник да се освобождава един затворник (виж Йоан 19:1-3; Мат. 27:15-17; Йоан 19:14 и др.).
В онази далечна 292 г. се случило така, че жребият отредил св. Дасий да бъде поредният „цар на крониите”. Той бил таен християнин и не искал да отдаде своя живот в жертва на едно езическо божество. Ето защо той решил да разкрие своята вяра и, ако трябвало да умре, то единственият, за когото си заслужавало това да стане, бил Христос. Вместо веселие, пиршества и разюзданост, той предпочел да изобличи идолослужителите.
Вдъхновен от Светия Дух, св. Дасий започнал смело да проповядва Троицата и да убеждава всички да повярват в Отец и Син, и Св. Дух. За тази си дейност той бил изправен на съд и съден от Басус (Bassus) – легата на легиона. Пред съда Христовият мъченик отново смело изобличил езическите вярвания и с горещи слова изповядал вярата си в Светата Троица: „Аз изповядвам, че съм християнин, както много пъти изповядвах, и не се покорявам на никого, освен на единия безгрешен и вечен Бог – Отец, Син и Свети Дух в трите имена и начала, но в една същност.“
Св. Дасий бил подложен на жестоки мъчения, които твърдо понесъл. Безсилни да сломят волята и духа на светеца, на 20 ноември 292 г. палачите му го обезглавили. Присъдата била изпълнена от някой си Йоан от Доросторум.
Житие било написано много скоро след мъченическата му смърт. Вероятно още през ІV-V в., тъй като и най-старият ръкопис на това житие, който е достигнал до нас (гръцки манускрипт, публикуван от проф. Франц Кумонт в Analecta Bollandiana, vol. XVI, 1897) и който се съхранява в Парижката национална библиотека, е датиран в този период. Култът към мъченика придобил широка известност, за това свидетелства включването му в историята на мъчениците на бл. Йероним (V в.), в Синаксара на Цариградската патриаршия (ІХ в.), в Минология на имп. Василий ІІ (ХІ в.) и др.
Най-ранното изображение на светеца, достигнало до нас, е от Минология на Василий ІІ. Мъченикът е изобразен като мъж на средна възраст с брада и посребрена коса, в синя туника, застанал прав пред своя палач, който държи меч в ръката си. Сцената се развива на равнинно място в подножието на четири хълма, което ни дава основание да считаме, че екзекуцията се е състояла извън града. Светецът се споменава и в един надпис от Аксиополис (дн. Черна вода, Румъния) от VІ в. заедно с мъчениците Кирин, Киндеос и Тасиус.
Известен е и в други градове на империята – Хераклея, Путеоли и др. Това отразява широката популярност на светеца през V-VII в., в чест на когото в различни градове са издигани храмове или параклиси.
Друго солидно свидетелство за мъченичеството на св. Дасий е един саркофаг, съхраняван в епархийския музей (Museo Diocesiano) в италианския град Анкона. На саркофага има гръцки надпис: „На това място лежи св. Дасий, пренесен от Доростол”. Интересното е, че тук имаме гръцкото название на града, което, както вече се писа по-горе, се променя от Дуросторум на Доростол при възстановяването на града от имп. Юстиниан (VІ в.).
Няма съмнение, че в този саркофаг са лежали светите мощи на Христовия мъченик Дасий, пренесени от Доростол при бягството на обитателите на града вероятно при аваро-славянските нашествия в края на VI в. Можем да предположим, че в този период мощите на светеца са извадени от мартириума и положени в този саркофаг, който е бил поставен в някой от храмовете в Дуросторум. Към края на века е бил пренесен може би първо в Константинопол, а след превземането на града от кръстоносциге през 1204 г. е отнесен подобно на много други светини в Анкона.
При посещението си в България през 2001 г. папа Йоан Павел ІІ дари на Силистра част от мощите (дясната раменна кост) на св. Дасий, положени в мраморна мощехранилница, която е приблизително копие на саркофага от Анкона. Днес те се съхраняват в катедралния митрополитски храм „Св. ап. Петър и Павел“ в Силистра. Самият храм „Св. Петър и Павел“ е паметник на културата, построен след Кримската война от водещата в България през Възраждането Дряновска архитектурна школа.
Автор: доц. д-р Венцислав Каравълчев
