Който, виждайки и чувайки тези неща, ще бъде подтикнат от това възвръщане на собствените си грехове, които ще посеят съмнение в ума му: „Дали Бог, ако Го попитам, ще ми прости тези неща, които принасят страдания и паметта за които ме измъчва, неща, които макар и да ме отвращават, непрестанно се връщам към тях. Дори и след като те са се случили, болката от тях е по-голяма от жилото на скорпион. Макар и да ме отвращават, още съм посред тях, и когато се кая за тях злочестиво се връщам към тях отново.“ Така мислят много имащи страх Божий хора, които насърчават благодетели и са убождани със страданието на угризенията, които оплакват своя грях; но човешкото благоденствие ги притиска да издържат връщането назад, което произлиза от това. Те живеят между греха и покаянието непрекъснато. Нека не се съмняваме, скъпо човечество, относно надеждата за спасението ни, виждайки Този, Който понесе страдания за нас и Който е много загрижен за спасението ни; Неговата милост е много по-голяма, отколкото можем да си представим, Неговата благодат е повече, отколкото можем да измолим. Защото десницата на Господа е простряна нощ и ден, докато той търси да помогне, утеши и окуражи всички (особено да види дали ще има някой, който да може малко страдание и тъга да понесе, та да са му простени греховете) хора, които са мъчени от малката им праведност.“
Св. Исаак Сирин (CSCO, SP, 40:1-2)
