Изповедта на Тома дойде бързо, когато, осем дни, след като беше показал своето нежелание да повярва Христос му показа белезите от гвоздеите и премахна всяко възможно съмнение.
Нашият Господ Иисус Христос чудно влезе в стаята, когато вратата беше заключена. Тъй като това би било невъзможно за обикновено, земно тяло Той уверил Тома и чрез него останалите ученици, като му дал да види ребрата Му и раните в Своята плът.
Само за Тома ни е предадено, че казал „Ако не видя на ръцете му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.“, но донякъде всички ученици били виновни поради неверие. Съмнение останало в тях дори и след като казали на Тома, че са видели Господа. Св. Лука ни казва, че „понеже от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тука нещо за ядене? Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. И като взе, яде пред тях.“ (Лк. 24:41-44)
Това със сигурност показва, че не само в ума на Тома още се спотайвали съмнения, но и в другите ученици също. Самото им учудване ги направило мудни по сърце да вярват, но когато станало невъзможно да не вярват това, което могли да видят със собствените си очи, блажения Тома направил своята изповед: „Господ мой и Бог мой!“
Иисус им казал: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.“ Зад тези думи на Спасителя имало чудно провидение и те могат много да помогнат и на нас. Те ни показват отново колко Го е грижа за нашите души, защото Той е благ и, както Писанието казва „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.“ (Тим. 2:4) И дори тогава тези Негови думи ни учудват.
Както винаги, Христос трябваше да прояви търпение към Тома, когато той казал, че няма да повярва и със другите също, когато те си мислели, че виждат дух. Заради желанието Си да убеди целия свят, той нарочно им показа белезите от гвоздеите и раната на ребрата Си, защото искаше онези, които имат нужда от такива знамения за укрепване на вярата си да нямат никаква причина да се съмняват и даже прие храна, дори и да нямаше нужда от нея. Но, когато някой приеме онова, което не е видял, вярвайки в думите на учителя си, вярата, чрез която почита Онзи, Когото учителят му проповядва е достоен за похвала. Блажени, тогава, всички, които вярват в посланието на Светите Апостоли, които, както Лука казва, бяха „очевидци и служители на словото“ (Лк. 1:2)
Ако желаем вечен живо и копнеем за жилище на небето, трябва да ги слушаме.
– Св. Кирил Александрийски, Тълкувание на Йоановото Евангелие, Книга 12, 706
