Блажена си ти, жено, черпеща обикновена вода, която си се оказала водочерпец на живата вода. Ти намери Съкровището, Източника, от Когото произтича потоп от милост. Изворът бил пресъхнал, но Той го подновил и ти дал да пиеш. Той е бил беден, но попитал теб, за да може да те обогати. Великият Извор, Който седеше до кладенеца, като Подател на питие на всички, излива за всички спрямо волята Си – различни извори, спрямо онези, които пият.
От кладенеца всеки път излиза едно и също питие, за онези, които са жадни, а Живия Извор разлива различна благодат и дарове за различните хора.
Блажена си ти, на която Той даде жива вода да пиеш и не си ожадняла, както каза.
Защото Той нарича истината „жива вода“, тъй като всички, които я чуят няма да ожаднеят отново. Блажена си ти, която научи истината и не ожадня, защото Един е Месията и няма други. Блажена си ти, жено, защото не сломи преценката си, след като откри търсеното. Твоята любов бе безспирна да споделиш всичко, което си научила с целия ти град. Ти остави съда си, но изпълнена с разбиране ти даде на хората да пият. В тебе, жено, виждам чудо като при Богородица. Защото тя, в своята утроба във Вителеем роди Неговото тяло като дете, но ти като зрял човек чрез устата си го яви в Сихем.
Блажена си ти, жено, защото чрез устата си донесе светлина на онези в мрак.
Св. Ефрем Сирин
