Преди време Бог, Който е без форма или тяло, не би могъл да бъде изобразяван. Но сега, когато Бог е виждан в плът да общува с човеци (Варух 3:38), аз правя образ на Бога, Когото виждам. Не почитам материята; почитам Създателя на материята, Който стана материя заради мен, Който пожела да направи материята свое обиталище; Който изработи спасението ми чрез материята. Никога няма да спра да почитам материята, която донесе спасението ми! Почитам я, но не като Бога. Как може Бог да бъде роден от неща, които нямат съществуване в себе си? Тялото на Бога е Бог, защото е единено с Неговата ипостас в единство, което никога няма да отмине. Божествената природа остава същата; плътта създадена във времето е оживена от разумна душа. Поради това почитам цялата оставаща материя, защото Бог я е изпълнил със Своята благодат и сила.
Чрез нея моето спасение достига до мен. Не беше ли триблаженото и триблагословеното дърво на Кръста материя? Не беше ли свещената и възвишена планина на лобното място материя? Ами животворящия камък, светия и животворящ гроб, изворът на нашето възкресение, не са ли и те материя? Мастилото в книгата на светото Евангелие – не е ли материя? Не е ли животодаряващия олтар направен от материя? От него получаваме Хлябът на живота! Не са ли златото и среброто материя? От тях ние правим кръстове, потири и дискоси! И над всички тези неща, не са ли Тялото и Кръвта на нашия Господ материя?
Или премахни почитта и поклонението, които тези неща заслужават, или приеми преданието на Църквата и почитането на образите. Почитай Бога и Неговите приятели; следвай вдъхновението на Светия Дух. Не мрази материята, защото тя не е омразна. Бог не е направил нищо омразно. Да се мислят такива неща е манихейство. Само онова, което не идва от Бога е омразно, онова, което е наше собствено изобретение, нашия собствен избор да пренебрегваме волята Божия – грехът.
Св. Йоан Дамаскин, Апология за Иконите 1:16; PG42, 1242.
