Слово на св. Григорий Богослов за Неделя Кръстопоклонна

Имахме нужда от Въплътен Бог, Бог, който да бъде умъртвен, за да можем ние да живеем. Ние бяхме умъртвени заедно с Него, за да можем да бъдем очистени; възкръснахме с Него, защото бяхме умъртвени с Него; бяхме прославени с Него, защото възкръснахме с Него. Наистина много са чудесата от онова време: Бог разпнат; слънцето помръкна и отново се разпали; тъй като беше подобаващо творението да страда със своя Творец; завесата се раздра; Кръвта и Водата се проляха от Неговата страна; едното като от човек, другото като над човек; скалите се срутват в името на Скалата; мъртвите възкръсват като обещание за окончателното Възкресение на всички хора; Знаменията при Гроба и които следват погребението, които никой не може достойно да пoчете; и въпреки това нито едно от тях не е равно на Чудото на моето спасение. Няколко капки Кръв сътворяват наново целия свят и стават за всички хора това, което е сирището за млякото, събирайки ни заедно и сплотявайки ни в единство.