Храмов празник тържествено отпразнува столичния храм „Възнесение Господне“

В богослужбата взеха участие архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, иконом Валентин Тупаров, предстоятел на тържествуващия храм, иконом Методий Корчев, предстоятел на храм „Св. Николай Мирликийски“, иконом Илиян Алексиев, предстоятел на храм „Рождество Богородично“, свещеник Климент Тупаров от храм „Св. Климент Охридски“, свещеник Иван Тодоров от храмовото духовенство, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.

Въпреки работния ден църквата събра множество християни от цяла София, дошли да почетат Господския празник. Дълбоко съдържателните песнопения на утренята и светата Литургия бяха изпълнени от софийски псалти, ръководени от доцент д-р Любомир Игнатов. В края на богослужението епископ Поликарп поздрави множеството вярващ народ с празника Възнесение Господне и прочете патриаршеското слово по повод празника. В него се казва:

„С Възнесението на Христос нашата природа веднъж и завинаги достигна до своето крайно предназначение, намирайки място в Царството на вечния живот, което е Царство Божие – Царство на любовта, светлината и живота. Такъв е смисълът на Христовото богочовешко дело: да бъде съединено земното с небесното, да може човекът, който е бил сътворен по Божи образ, да достигне и до богоуподобяването, да осъществи своето крайно предназначение. Същевременно, макар и възнасяйки се, Господ не остави света и човеците, и това е другата важна истина, която не бива да забравяме и с която следва да живеем в земните си дни.

За съжаление, понякога ставаме свидетели на събития, които подлагат на съмнение вярата ни в Божието присъствие в живота ни и оставаме с усещането за крайна богооставеност – сякаш Господ вече не благоволи към света и човечеството. Това усещане се възприема и днес, когато виждаме тържествуването на злото, което води до това брат да вдигне ръка срещу брата си, което наблюдаваме през последните месеци в братска Украйна. В такива моменти е много трудно да съхраним вярата си чиста и силна, но знаем и сме убедени, че Господ допуска всички изпитания и изкушения в живота ни не за да направи от нас маловерци, а тъкмо обратното, за да укрепи и усили вярата ни. Тогава, когато най-силно се съмняваме в смисъла на живота и съществуването си, от нас, като християни, се очаква най-много да утвърждаваме този смисъл и да работим за неговото постепенно осъществяване.

Затова, възлюбени, нека в деня на светото Възнесение да се възрадваме с радостта и удивлението на първите Христови ученици и да бъдем и ние верни свидетели за това, че „Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава“ (1 Тим. 3:16). Нека в този свят и светъл ден да се възнесем високо над всичко онова, което ни отдалечава от Христовата любов, което помрачава вътре в нас Божия свят образ, според който сме били сътворени. Да страним от греха, да следваме Господнята свята и съвършена воля и във всичките си помисли, думи и дела да търсим не човешката, а Божията правда. Това е, което очаква от нас и на което се радва Господ Иисус Христос, заедно с цялата небесна и земна Църква. Божията всеопрощаваща любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!“

Владиката също така благодари на отец-предстоятеля, на основния ктитор г-н Лъчезар Николов, който продължава да обогатява и разкрасява храма, така че той да се превърне в една от най-красивите софийски църкви, и пожела Бог на всеки да въздава за добротворството, което върши.

След гръмко многолетствие празничното богослужение завърши, а епископ Поликарп преподаде архипастирския благослов на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и благопожела на всички здраве, благодатна помощ и да имаме онази радост, която донесе Спасителят на света.

Текст: Весела Игнатова

Снимки: протойерей Костадин Тренев