11.06.2022_01:24 | Източник: Българска патриаршия 09.06.2022 15:53 |
Когато изпращаме скъп за нас човек на далечен път, ние при прощаването произнасяме различни слова. Спомняме си за това – какъв е бил този човек за нас. В съзнанието ни са скътани неговите добри качества, беседи, дела, сладостта от общението с него, а при прощаването със съжаление и скръб усещаме оная печална пустота, която остава при отшествието на близкия човек.
Изминаха 11 години от времето, когато тихо се упокои в Господа Негово Високопреподобие архимандрит Назарий (Терзиев) – наш духовен старец и дългогодишен игумен на Кокалянската света обител „Св. архангел Михаил“ край София.
Все по-трудно става в пустинята на съвременния свят да срещнеш човека. Мнозина загубват воля за живот вследствие на самотата и тъгата, които няма кой да облекчи, няма с кого да споделят. Хиляди пъти сме благодарни на Господа, че срещнахме човека в лицето на архимандрит Назарий. Бог понякога изпраща в нашия грешен свят изключителни личности, с особен духовен печат на челото, с прекрасно обаяние, което привлича към тях всички. Тези личности, където и да се явяват, внасят топлота, мир и любов.
Спомяме си времето в края на 80-те и началото на 90-те години. Това беше време на духовен подем в родната ни Българска православна църква. Много млади хора се обърнаха към Бога чрез светата Църква и тогава беше наистина важно, както особено важно е и днес, да намериш духовния наставник, който да те поведе, който със своя живот да ти покаже правилната насока, който да бъде живият пример за проповед, пастирско и монашеско служение. Архимандрит Назарий (Терзиев) помогна на изключително много човеци. Той беше блестящ изповедник. Беше строг монах – към себе си строг. Той не съдеше по лице и винаги можеше да каже на всички всичко, което би било полезно за духовното спасение на човека. Факт е, че той беше честен и нелицемерен човек. Винаги се стараеше да бъде снизходителен към ближните. Много направи за изграждането и утвърждаването на Кокалянската света обител. Беше молитвеник, прекрасно служеше светата Литургия. Изключително трудолюбив и упорит човек, безсребърник. В онова време множество духовници, семинаристи, богослови от цялата ни страна идваха при отец Назарий, всеки със своите проблеми. Бог със Своята благодат помагаше на отец Назарий в подвига на търпението и мъжественото носене на Кръста Христов в монашеския подвиг.
През II век свети Теофил Антиохийски, полемизирайки с езичниците, пише: „Ти казваш: покажи ми твоя Бог. А аз ще ти отговоря: първо ми покажи твоя човек и тогава ще можеш да видиш моя Бог“. Не можем да се наречем християни, докато не станем истински хора. Понякога казват, че християнството е твърде възвишено, че Божиите заповеди са твърде трудни, че Евангелието изисква от нас твърде много. На практика от всеки от нас се изисква само едно – да бъде човек. Ако ти си човек в пълна мяра на тази дума, значи ти си християнин; ако ти си недостоен да се наречеш човек, значи ти още не си съзрял за християнството… Най-лошото за съвременния човек е безчувствието, забравата и безпаметността. Ние никога не трябва да забравяме откъде сме тръгнали, още повече не трябва да забравяме хората, които са ни помагали в духовния път, които са били наши духовни наставници, които са били наши молитвеници, които и днес, имайки дръзновение пред Бога, не ни оставят в своите молитви!
Архимандрит Назарий (Терзиев) е бил постриган за монах на 9 юни 1960 година от Стобийския епископ Варлаам, игумен на Рилския манастир. На 9 юни 2011 г. – 51 години по-късно – се престави в Господа нашият скъп духовник. Той почина на датата на своето пострижение и живя 51 години в монашески подвиг. Монахът е човек, който два пъти е давал обет пред Господа – веднъж при светото Кръщение, втори път при монашеското пострижение. Тези свои обети покойният духовник дълбоко беше скътал в сърцето си. Като мислено сме застанали до гроба на нашия духовен старец, който е разположен в близост до южната стена на храма „Св. архангел Михаил“ в Кокалянската света обител, разбираме без всякакво съмнение, че гробът е най-трогателният проповедник в този свят! Колко повече гробът на близкия човек може да подбуди в нашето сърце много и много благи мисли и чувства!
Като последно слово пред гроба може да отправим пожеланието Господ да постъпи с починалия така, както Той постъпва с хората, които обича. Господ да прости и упокои в селенията на праведните нашия духовен старец архимандрит Назарий, заради неговата вяра и любов към Бога. „Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му“ (Прем. 4: 10 – 11). Благодарим на Господа, че ни дарува в нашия живот такъв човек, който не само не измени живота си към лошо, но извърши много добри дела!
Упокой, Господи, душу усопшаго раба Твоего Назария свещеноархимандрита! Амин!