„Нараства тъгата ни по отсъстващата любов“: акценти в рождественските послания на българските митрополити

В Патриаршеското и синодално послание се казва: Днес, когато нашият свят продължава да бъде разкъсван от междуособни борби и противоречия, когато благоволението между хората все повече отстъпва пред враждата и непоносимостта към другия, когато военните конфликти като средство за разрешаване на споровете ни не само не намаляват, но възприемат все по-застрашителни размери и съсипват милиони човешки съдби, ние отново имаме една единствена истинска надежда и тя е нашата вяра и упованието ни в Божията благост и Божията всеопрощаваща любов. Тази любов, която накара Самия Бог да възприеме човешката природа, да влезе в нашия свят и да живее сред нас като човек; която Го доведе до Кръста и разпятието, страданията и смъртта, и дори до бездната на ада, за да извърши така нашето изкупление и спасение.

Врачански митрополит Григорий: Днес, когато трудностите в света неимоверно са се умножили, когато все по-често ставаме свидетели на проявата на безчувствие към човека до нас, особено се нуждаем от Спасителя Христос, от Неговата правота и истина! Все по-осезаемо нараства тъгата ни по отсъстващата любов – чиста и свята, непринудена и съвършена, която ни завеща Родилия се Богомладенец.

Любовта Христова надвишава всяка мисъл и всеки грях. Ето защо, днес, когато сме свидетели на тържествуването на греха в света и достигане на такъв краен предел, в който човек посяга и отнема от своя ближен дарувания му от Твореца живот, сме призовани да се задълбочим и вникнем в посланието на днешния празник. Няма друга мъдрост, нито друга цел в света освен заповяданата ни от Самия Христос Господ заповед за съвършенство: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният Ваш Отец” (Мат. 5:48). Няма друг път, по който можем да вървим и да стигнем до духовното съвършенство, освен чрез изпълняването на Христовата заповед за любовта!

Ако във всеки човек не припознаем наш по-малък брат, ако не видим в негово лице образа на Христос и не изпълним завета за любовта, няма да чуем с духовния си слух славословието, с което небесното войнство възвести на света Раждането на Младенеца: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14). Това е условието, което ще проясни духовния ни взор и ще даде възможност на Светлината на познанието да ни озари и да посрещнем „Отроче младо – Предвечен Бог”, а сърцата ни с благодарност да откликнат на радостната вест: „Христос се ражда – славете Го! Христос идва от небето – посрещнете Го! Христос е на земята – възнесете се!“.

Сливенски митрополит Йоаникий: Както най-много ценим водата, когато сме жадни, а почивката е най-сладка, когато сме уморени, така и в дните, когато светът ни се разтърсва от страшна война, за нас става жадуван повече от всичко покоят на мира .С особена сила звучат евангелските слова: „На земята мир, между човеците благоволение!“

От преданието е известно, че когато Ангелите благовестили на пастирите раждането на Богомладенеца Христос, в този наистина най-централен момент за човешката история, по цялата земя не се водила нито една война. И това било знамение, че идва Предсказаният от пророк Исайя „Княз на мира“ (Ис.9:6),че Той се ражда, за да донесе на земята най-важния мир – примиряването на човеците с Бога. Понеже грехопадението на първите хора направило и тях, и потомците им „чеда на гнева“ (Еф.2:3) и врагове Божии (Рим.5:10). А с раждането си обещаният Спасител Иисус Христос, Когото св. ап. Павел нарича „нашия мир“, “благовести мир на далечни и близки“ (Еф.2:14,17).

Има ли нужда някой да бъде убеждаван колко велико благо и какъв Божествен дар е мирът?

Русенски митрополит Наум: В тихата нощ на Рождество Христово, когато десетки милиони наши братя и сестри както в раздираната от ужаса на войната братска Украйна, така и по целия свят, преживяват неописуеми страдания, мъки и болки, нека да се помолим и, според силите и възможностите си, да се погрижим за тях – в името на божествения Младенец, Който и днес продължава да ни припомня от страниците на светото Евангелие, че всяка милост и благодеяние, всяко добро, което „сте сторили… на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40).

По този начин дните на нашата споделена рождественска радост ще бъдат дни за осъзнаване и на нашето християнско съзнание и призвание. Ще бъдат дни, когато в умовете и сърцата ни с особена сила ще звучи и ще действа предупреждението: „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен“ (Мат. 7:21).

Варненски митрополит Йоан: Чрез този празник е унищожена продължителната вражда и дългата война и настъпил мир, отдавна очакван от ангелите и желан от праведните люде, и Павел възклицавал, говорейки: „Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред, като с плътта Си унищожи враждата, а с учението – закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир…“ (Еф. 2: 14 – 15). Чрез Него е въздигнато блестящото и славно знамение на кръста – придобивка Христова, начатък на нашата природа, въоръжение на нашия цар!“ – възкликва св. Йоан Златоуст. Господ казал на своите апостоли и ученици: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава“ (Йоан 14: 27). Христос преди всичко ни дарува мир на човека с Бога, със съвестта – мир изпълнен с любов. Този, който носи в себе си истинска християнска настроеност, той знае какво значи мир.

Неврокопски митрополит Серафим: Великият празник на Рождество Христово заема особено място в църковния календар. Той е своеобразно начало на всички празници. Във времето, в което живеем, всеки от нас несъмнено е изправен пред изпитанието да избере и следва своите духовни ориентири и ценности. За хората, които търсят спасение и вечен живот, изборът е ясен. Най-висшата ценност е Богочовекът Иисус Христос. Св. ап. Павел ни насочва ясно:„Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване – живот и мир” (Рим. 8:6). Мирът е онова добро, което винаги е желано и необходимо, и чието отсъствие от нашия живот носи скръб и болка. Постигането на мира е дело духовно. Най-напред е необходимо всеки човек да бъде в мир с Бога.

Доростолски митрополит Яков: Точно както сега в света има неразбирателства, противоборства между човеците, войни, омраза, страдание, мъка и болести, така беше и във времената, когато Бог изпрати своя Син сред нас – конфликти, робство, насилие, смърт.

И тогава Бог избра далеч от човешките очи, далеч от суетата на този свят, в една пещера, от Дева да се роди Неговият Син. Тази пещера, стоплена от любов, дълбоко осветена от истинния мир, стана сърцето на вселената. В тази пещера се роди Животът за целия човешки род. Там се роди Този, Който дойде за всеки човек поотделно и за всички хора заедно. Той се роди да донесе мир, да покаже кой е Бог и кой е и трябва да бъде човекът.

Видински митрополит Даниил: Дори в многотрудното време, в което живеем, време на тревоги, кризи, войни, убийства, смутове, неизвестност, страхове, чрез вярата в Христа, ние побеждаваме всичко това и за нашето избавление прославяме Бога, Който с крепката си сила пази нашите души за спасение (Петр 1:5). 

Нашето славословие от чисто сърце е също тъй драгоценен принос, както благоуханния тамян, който мъдреците принесоха на Христа, изповядвайки Го за Всевишен и Всесилен Бог, Творец на небето и земята. Хвалата към Бога е истински дар и жертва Богу (Евр. 13:15), с който засвидетелстваме и нашата любов. Но тази любов живее в нас, доколкото от своя страна я споделяме с човеците около нас: „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 26:40) ни казва Спасителят.