Слово на Великотърновския митрополит Григорий на панихидата за първойерарсите на Българската православна църква

Възлюбени в Господа,

Уверението, изречено в древните дни от богоречивия Псалмопевец, днес с особена сила звучи в умовете и сърцата ни, защото със самото си присъствие тук, с молитвеното си участие в последованието на тази света възпоменателна богослужба, ние вече ставаме и свидетели, удостоверяващи правотата на тези думи.

Тук, в богохранимата Бачковска света обител, събрани в молитва пред образите на двама всепризнати праведници, о Бозе почившите първосветители на Православната ни църква – Блаженейшият Български екзарх Стефан и Светейшият наш патриарх Кирил, ние наистина се докосваме до непреходното – до онова, което остава, за да пребъдва във вечността, независимо от преходния образ на света, в който живеем (срв. 1 Кор. 7:31).

Днес, когато сме се събрали, за да поменем с молитва и да почетем достойно тези двама наши архипастири, както и всички първойерарси на светата ни Църква, ние най-силно чувстваме нашето църковно и общностно единство и усещаме духовната си връзка с тях, с нашия Господ и Спасител Иисус Христос и с цялата Негова света Църква – земна и небесна, войнстваща и тържествуваща.

Църквата е общество на богообщението, на спасението и вечния блажен живот. И тъкмо затова тя е също така и пространство на паметта. Памет, която е винаги в Бога, но която е и в самите нас: живеещите днес и участващите днес в богочовешката история на спасението.

В тази именно общностна памет специално място е запазено за личностите, които като жалони бележат пътя ни в Христа: към Бога и към Царството, в което Той ни очаква, за да ни направи „наследници Божии“ и „сънаследници на Христа“ (Рим. 8:17). Такива личности са и нашите църковни предстоятели – избраните от Бога, чрез Неговия народ, наши архипастири, които и днес предстоят пред Бога заради нас, довеждайки при Него поверените им от Него чеда.

В този ден ние отново си припомняме всичко онова, което като църковни пастири те са сторили за православния ни народ и за неговата света Православна църква, всички онези златни страници от църковната ни история, които те са написали с делата си като хора, като християни и като архиереи. Помним ги и според силите си се опитваме да им подражаваме и да надграждаме върху положената от тях основа, която основа е Самият наш Господ Иисус Христос (срв. 1 Кор. 3:10-11), на Когото сме призвани да бъдем верни съработници.

Нека в този възпоменателен ден отдадем нашата истинска синовна почит, поклон и признателност пред светлите личности на Негово Светейшество Българския патриарх Кирил, Негово Блаженство Българския екзарх Стефан и всички предстоятели на светата ни Църква, да просим застъпничеството им пред Небесния престол за всички нас, както и самите ние да се молим за тях, изпросвайки за приснопаметните наши първойерарси блажено успение и вечен покой, мир и пълнота на радостта – в Царството на светлината и вечния живот, което Бог и приготвил за ония, които Го обичат.

Божията любов и Неговата неоскъдяваща благодат и велика милост, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ