ГЛАВА 1.
1. Видение на Авдйя. Тъй казва Господ Бог за Едома: вест чухме от Господа, и пратеник е пратен да яви на народите: „ставайте, и да излезем против него на война!“
2. Ето, Аз те направих малък между народите, и ти си в голямо презрение.
3. Гордостта на твоето сърце те е заблудила: ти живееш в скални пукнатини, на високо място, и говориш в сърце си: „кой ще ме свали на земята?“
4. Но макар и като орел да се издигнеш високо и сред звездите да устроиш гнездото си, и оттам ще те сваля, казва Господ.
5. Дали крадци не са идвали при тебе, дали не нощни грабители, та си толкова разорен? Но те щяха да откраднат, колкото им е нужно. Да бяха навлезли у тебе гроздоберци, не щяха ли и те да оставят баберки?
6. Как е обрано всичко у Исава и как са претършувани скривалищата му!
7. До границите ще те отпратят всички твои съюзници, ще те измамят, ще те надвият живеещите с тебе в мир, ония, които ти ядат хляба, ще ти нанесат удар, без да забележиш това.
8. Няма ли това да бъде в оня ден, казва Господ, когато ще изтребя мъдрите в Едом и благоразумните – в планината Исавова?
9. Поразени ще бъдат от страх твоите юнаци. Темане, та всички в планината Иса-вова да бъдат изтребени с убийство.
10. Задето притесняваше брата си Иакова, срам ще те покрие, и ти ще бъдеш изтребен завсякога.
11. В деня, когато ти стоеше насреща, в оня ден, когато чужденци отвеждаха в плен войската му, и другоплеменници влязоха в портите му и хвърляха жребий за Йерусалим, ти беше като един от тях.
12. Не трябваше ти злорадно да гледаш на братовия си ден, на деня на неговото отчуждение; не трябваше да се радваш за синовете Иудини в деня на тяхната гибел, нито да разтваряш уста в бедствения ден.
13. Не трябваше да влизаш в портите на Моя народ в деня на злочестината му и дори да гледаш злополучието му в деня на неговата гибел, нито да се допираш до имотите му в бедствения му ден,
14. нито да стоиш по кръстопътища да избиваш неговите бежанци, нито да предаваш оцелелите от него в бедствения ден,
15. защото близък е денят Господен за всички народи: както си ти постъпвал, тъй ще се постъпи и с тебе; каквото си вършил, ще падне върху главата ти.
16. Защото както вие пихте на светата Моя планина, тъй всички народи всякога ще пият, ще пият, ще гълтат и ще бъдат – като да не са били.
17. А на планина Сион ще бъде спасение, и тя ще бъде светиня; и домът Иаковов ще получи във владение своето наследие.
18. И домът Иаковов ще бъде огън, домът Йосифов – пламък, а домът Исавов – слама: ще го запалят и ще го изтребят, и няма никой да остане из дома Исавов, защото Господ каза това.
19. И ония, които са на юг, ще завладеят планината Исавова, а ония, които са в долината – филистимците; и ще завладеят полето на Ефрема и полето на Самария, а Вениамин ще завладее Галаад.
20. И преселниците из войската на синовете Израилеви ще завладеят Ханаан-ската земя до Сарепта, а преселниците из Йерусалим, които се намират в Сефарад, ще получат за владение южните градове.
21. И ще дойдат спасители на планина Сион, за да съдят планината Исавова, – и царството ще бъде Господне.