Снимка

На 24 декември, Неделя преди Рождество Христово, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави Златоустовата света Литургия в Митрополитския катедрален храм “Успение Богородично”. В съслужение с Архиерея бяха председателят на храма иконом Стефан Николов, иконом Йордан Найденов – секретар на Варненска и Великопреславска света митрополия и протойерей Михаил Манев.

С един глас множеството боголюбиви християни изповядаха Символа на вярата и произнесоха Господнята молитва “Отче наш”, водени от дякон Благой Иванов. Мъжкият църковен хор с диригент Валентин Кубратов украси песенно светата Литургия.

Църквата е наредила на тоя ден да се чете евангелието от свети апостол и евангелист Матей за родословието на Христа (Мат. 1:1–25) и апостола за пострадалите за вярата си мъже от Стария Завет (Евр. 11:9–10, 17–23, 32–40).[1]

В своето слово Негово Високопреосвещенство заяви:

“Празникът Рождество Христово, както и Празникът на празниците – Възкресение Христово – е празник, който се подготвя дълго време, с 40 дневен пост и това всъщност е единствен празник, който пък има две подготвителни недели. Миналата нeделя – Неделята на св. праотци, тези които послужиха в Стария Завет, а днешната нeделя пред Рождество Христово – на всички отци, които са дали своя дан за развитието на светата Църква и са прославили Господа.

Старозаветното Свещено Писание е обемно, сложно и не всякога се тълкува правилно, но то се осъществява в светата ни Църква. Важното е да знаем, че старозаветните хора са вярвали в Богочовека Христос, преди Той да се появи на земята. Възвестявали са Неговото идване векове преди да дойде Христос, затова и ние ще видим, че всички тези старозаветни хора – пророци, праведни мъже, патриарси, всеки в своето време е говорил за онова, което трябва да дойде и за което възвести св. ап. Андрей – “намерихме Месия (което значи Христос)” (Йоан 1:41). Това апостолско изповедание премина през всички векове и до ден днешен се свидетелства.

Има нещо интересно в тази нeделя. Прозвучаха всички имена от родовете, които подготвят идването на Иисус. Беше казано, че това са от Авраам до св. пророк и цар Давид 14 рода, от св. пророк и цар Давид до Вавилонското преселение 14 рода и от Вавилонското преселение до идването на Христос 14 рода. И днес ние се призоваваме да чуем, точно пред Рождество Христово, книгата за живота на Иисуса Христа и си даваме сметка, че тук няма никаква тайна преди Рождението, всичко е известно, всичко е ясно – Той ще дойде в света, а с идването Си в света Той направи така, че и след гроба всичко да бъде известно. Да, няма тайни и след гроба, да се знае, че там е Царството Божие и онзи стих, който винаги свидетелстваме, всеки един духовник, който е в йерархическата степен, когато изпраща свои скъпи духовници или близки хора, или покойници въобще, било на самото опело, било на панихидата, било в заупокойните служби, които в този период са отменени заради тържеството на празника. Думите, които казват са, че който е правил добро, ще възкръсне за живот, а който е вършил зло – за осъждане.

Ние сме отваряли много книги в живота си, обаче тази книга на Иисуса Христа ни дава изключително важно, не само като повествование, но и като значение, слово, защото то е благодатно и силно. Нашият живот е достатъчно сложен, той винаги е бил такъв, предизвикателен във всяко време и хората много пъти униват и губят своята радост и надежда за живот, и са смачкани от живота, и честно да ви кажа, когато човек се разхожда по нашите улици, където и да било, вижда много нерадостни хора. […] Затова и идването в света на Христос промени целия свят и Неговата книга промени целия свят – книга за живота на Иисуса, защото тя ни дава тази надежда, че каквото и да дойде в света, ние с Божията благодатна помощ ще трябва да го преживеем и то с молитва, с упование, с тихост, със скромност, без да се надяваме на много велики неща. Да благодарим на Бога, че сме в здраве и в сили, че можем да прекрачим прага на Дома Господен и че можем да бъдем и в човешкото общество, да общуваме помежду си, да споделим онова, което е в нашата вътрешност, защото православната религия е единствената, в която Бог гледа какво e във вътрешността на човека. Той знае нашето сърце, нашите помисли. […] Той търси доброволната изява на човешката вола, за да влезе в нашето сърце и да му дарува радостта и благодатта. Тази дума благодат употребяваме всеки път – силата Божия, нетварните Божи енергии, които снизхождат върху човека и лекуват неговите немощи и възпълват неговите недостатъци. Това значи благодат. И ние се надяваме на тази Христова благодат, защото с нея сме това, което сме, казва св. ап. Павел (вж. 1 Кор. 15:10)” – заяви Негово Високопреосвещенство.

Архиереят се обърна и към множеството пристъпващи към св. Чаша, за да се приобщят с Тялото и Кръвта Христови: “Много пъти ние казваме, че Рождеството Христово е било 2000 и повече години назад, обаче ние в нашите души всеки път и всяка година го изживяваме отново и отново, и се замислиме къде срещаме Христос. Срещаме Го в храма Господен, в светите Тайнства, срещаме Го в светата Евхаристия, на светата Божествена трапеза при претворяването на светите Дарове. Срещаме Го, когато се приобщим с Тялото и Кръвта Христови и ние чувстваме, че в нашите вени тече Кръвта на Христос. Ние срещаме Христос и при срещата си с всеки човек. […] “Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса” (Гал. 3:26) и ние ще видим Божия образ в човека. Затова е много мъчно, когато хората вършат много грехове, защото именно грехът отдалечава човека от Бога. Страданията в света са заради греха. Тази дума днес предизвиква странни усещания в много хора, но св. Йоан Богослов дава най-краткото определение: грехът е беззаконие. Беззаконието разрушава човешката личност – лъжа, убийство, коварство, злоба, прелюбодеяние, желаене на зли чувства и мисли към ближния”, изтъкна в проповедта си митрополит Йоан и припомни думите на един от най-добрите наши литургисти – протопрезвитер професор Благой Чифлянов, че когато гледаме на пръв поглед живота на Христос, като че ли, казва той, някой от нас може да стане непоправим песимист, даже мизантроп, обаче, когато се вгледаме във вътрешността и видим Неговата кротост, Неговото смирение, Неговата доброта, Неговата любов, снизходителност към всеки грешник, ние разбираме, че ние сме честити, че нашата надежда е именно упованието в Богочовека, затова и нашия живот е Христоцентричен.

В навечерието на празника Рождество Христово Негово Високопреосвещенество благопожела: “Сърдечно и искрено пожелавам през тази вечер, когато всички ще бъдете в своите домашни църкви с прекадената трапеза с постните ястия, със своите семейства, чеда и близки, взаимно да усетите радостта. Нашата религия е радостна, няма защо човек да бъде толкова смазан от злобата и лошотията, която е около нас. Христос идва за всеки човек и всеки път, когато ние идваме към този празник трябва да го чувстваме и да покажем на нашите млади хора, на нашите деца и близки, родители и деца да си поискат прошка”.

Цялото богослужение и проповед на Архиерея може да проследите на официалната страница на Варненска и Великопреславска света митрополия във Facebook: https://www.facebook.com/varnenska.mitropolia/videos/6674638232640646/.

[1] Протопр. Благой Чифлянов. Православна литургика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2008, с. 96.

Изготви: Екип на Варненска и Великопреславска света митрополия


25.12.2023_06:59 | Източник: Българска патриаршия 23.12.2023 18:31 |
Автор: Варненска и Великопреславска митрополия