Снимка

 

За поредна година заедно с общото Патриаршеско и синодално послание българските митрополити отправиха към своите пасоми Рождественски послания, в които разглеждат евангелското събитие на Христовото Рождество в контекста на съвременните проблеми и предизвикателства.
 
Американският митрополит Йосиф сложи акцент върху негостоприемството на света, в който се е родил Христос и който и днес отделя твърде малко място за Спасителя: „С тъга четем в св. Евангелие, че в страноприемницата нямаше стая“… Бог бе избрал скромната Дева Мария да Го носи в утробата си, но когато настъпило времето Той да се роди, всички врати на Витлеем се оказали затворени за Светото семейство, с изключение на обора и там сред сламата и животните, в яслите Бог дойде при нас. Тъжен е фактът, че и днес се намира твърде малко място за Христос, Който е живото въплъщение на истина, чистота, добрина, прошка, мир, любов и грижа за бедните – добродетели толкова рядко срещани в човешката история“.

Пловдивският митрополит Николай подчерта, че и Христос се е родил във времена на кръвопролития и войни, но никой не може да отнеме радостта от раждането на Спасителя: „Макар че живеем в тежки и трудни времена, каквито са били и времената, когато се е родил Иисус Христос, времена на войни, на кръвопролития, на болки, на страдания, на страх, на смърт, на ужас. Въпреки че и днешните времена приличат на онези, никой и нищо не може да заглуши и да отнеме от човешките сърца оная радост, която ангелът възвести на целия свят, като каза: „Ето, благовестих Ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото в града Давидов ви се роди спасител, който е Христос Господ.“

Западно-и Средноевропейският митрополит Антоний постави акцент върху проблемите на българската емиграция в Западна Европа, като подчерта, че европейската култура има християнски корени: „Съзидателна, силна и красива Европа не трябва да губи мощния си стремеж към хармонията и непоколебимото съзнание за присъствието на надеждата, светлината и мира, за непоклатимите си традиции, пазени през вековете, за топлината и уюта на общия ни дом. Отговорността за това е съвместна!“

Варненският митрополит Йоан задава в своето послание въпроса, какво е значението на Рождеството Христово за всеки един от нас. Идвайки на земята, Божият Син срещнал не само любящата Си майка Мария, вярата на пастирите и източните мъдреци, но и злобата на Ирод, погубил хладнокръвно множество невинни младенци. „Той срещнал убийството, веднага усетил противопоставящия се на Него човешки грях. … Днес ние живеем между две водещи се войни, а сянката от ужаса им е надвиснала над човечеството. Гордостта със своите две дъщери – завистта и злобата – са достигнали голяма широта сред човешкото общество, а егоизмът е завоювал човешката душа“. Митр. Йоан призова християните да се огледат, да бъдат будни, така че да могат да срещнат Христос – да Го срещнат тайнствено в молитвата, в светата Евхаристия, във всички тайнства на Църквата, в нашите ближни, във всекидневния живот, когато сред многото шум чуем Неговия призивен глас.“

Неврокопският митрополит Серафим отбелязва, че „днес, когато празнуваме великото и мироспасително Христово Рождество, светът се разтърсва и разкъсва от войни и враждебност, преситен е от човешката греховност. Нищо, обаче не може да ни попречи да се поклоним и прославим родилия Се Богомладенец, нито да помрачи радостта от Неговото въплътяване, защото Той е истинската Светлина, която „в мрака свети, и мракът я не обзе” (Йоан 1:5). Безгранична е любовта и крайно е снизхождението, проявени от нашия Творец Бога към нас, неговото създание. Христос е нашият мир! Нека усърдно Го молим да умири и укроти световните бури, да укрепи вярата ни, да утвърди надеждата ни за спасение и вечен живот и да ни даде възможност да Го обикнем от цялото си сърце“.

Русенският митрополит Наум казва, че „мирът, който ни остави Господ Иисус Христос (срв. Йоан 14:27) и който още в нощта на Неговото Рождество възвестиха небесните ангели (срв. Лука 2:14), винаги е оставал повече идеал, отколкото реалност, а в дни и години като последните неговата коренна противоположност, войната като начин за решаване на проблемите между хората и като принцип на техните взаимоотношения, получава непонятно надмощие и приема характер на истинска пандемия. Войната е и се води на всички равнища – както между цели страни и народи, така и в отношенията между отделни хора и общности. А всички призиви на Църквата и на здравия разум за мир и блага воля между човеците се възприемат често като добри пожелания, но не и като насъщна необходимост за човека и обществото. … Всичко това не може да не ни угнетява, но от самите нас зависи да не стигаме до отчаяние, защото като християни добре знаем, че във всичко – включително и в човешката история – последната дума винаги има Бог, Който е Човеколюбец и „Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4). Нашата християнска и чисто човешка съвест е най-верният ни помощник при различаването между добро и зло и отново тя е, която ни предпазва от това да не оставаме безучастни пред лицето на неправдата“.

Старозагорският митрополит Киприан също акцентира върху мира между хората, като посочва, че „Христос се ражда, за да възстанови мира между нас и Божията святост, мира със собствената ни съвест. Мирът не може да съществува без благоволението помежду ни. Това небожителите го знаят и призовават: „Между човеците благоволение!“. Само Христос може да ни го дари стига да Му се отдадем, както Той ни се отдава. „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение!“ (Мат.3:17,17:5), казва Бог Отец при Кръщението и Преображението на Иисус Христос, приканвайки ни да осъзнаем, че човеците стават съпричастни с това благоволение, заради въплътяването на Сина Божий, Който съединява човешкото естество със Своето Божествено, Който с великото Си смирение покрива нашата гордост, а с послушанието Си премахва греха от непослушанието на нашите прародители“.

Врачанският митрополит Григорий призова Христовата помощ, за да се спрат войните и враждите между хората: „Нека с едно сърце и едни уста да отправим своята молитва към Богомладенеца Христос да прекрати бушуващите войни и вражди в света, да спре разделенията и омразата сред човеците, та в единомислие, в мир и радост да възкликнем заедно с ангелите и пастирите: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14)“.

Видинският митрополит Даниил посочва: „Дори в многотрудното време, в което живеем, време на тревоги, кризи, войни, убийства, смутове, неизвестност, страхове, чрез вярата в Христос, ние побеждаваме всичко това и за нашето избавление прославяме Бога, Който с крепката си сила пази нашите души за спасение (Петр 1:5)“.

27.12.2023_08:22 | Източник: Двери на Православието 26.12.2023 |
Автор: Двери на Православието