Слово на Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод на Панихидата в Четиридесетия ден от блажената кончина на Българския патриарх Неофит

„Аз съм възкресението и животът;

който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“ (Иоан 11:25)

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

УЧАВАЖЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА, ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ,

БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ,

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

В Петата нeделя на Великия пост, във време покайно, възпоменавайки паметта на един от най-високите образци на покаяние в светата Църква, преподобна Мария Египетска, отбелязваме и Четиридесетия ден от земната ни раздяла с òбичния наш отец и Светейши патриарх Неофит. Събрани днес пред неговия последен земен дом, за последованието на Панихидата, още веднъж измолваме от Всемилостивия Бог Царство небесно и вечен живот за Негово Светейшество, прошка на греховете му – волни и неволни, вечен покой и небесно блаженство в светлината на Божието присъствие: там, където пребъдват всички праведници.

За всички нас Светейшият Български патриарх и Софийски митрополит Неофит беше истински образец за човек, монах и християнин, за архиерей и за първосветител на Православната ни църква. Паметта за него ще бъде памет за един любящ баща, готов винаги и всекиго да прости и да приласкае към Христа и Църквата – с благо слово и мъдро наставление. Пословичната му чистота и скромност, добросърдечие и милосърдие ще се помнят поколения наред в светата ни Църква. И макар временно разделени от него, всички ние винаги ще усещаме отеческата му любов и подкрепа, като знаем, че сега, когато той вече не е сред нас, имаме в негово лице още един любящ молитвеник и ходатай пред Божия престол.

В тези великопостни дни на светла тъга, когато все повече се приближаваме към неизказаната радост на Празника на празниците, светлото Възкресение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, още по-ясно усещаме и разбираме, че в Него, Богочовека, наистина „смъртта биде погълната с победа“ (1 Кор. 15:54) и вече няма власт и над онези, които са Христови. Защото Своята победа над смъртта Господ извоюва не за Себе Си, а заради нас и нашето спасение. „Ако… сме умрели с Христа, – казва свети апостол Павел – вярваме, че и ще живеем с Него“ (Рим. 6:8), потвърждавайки казаното и от Господа, че „… който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот“ (Иоан 5:24).

Такъв е сладкият плод от Възкресението и този плод вкусват всички, които вярват в Христа Спасителя, Нему се уповават и живеят според Неговия Нов Завет с човеците. А затова и ние днес – при все че по човешки продължаваме да тъгуваме – не скърбим обаче безнадеждно (1 Сол. 4:13), защото нашата светла надежда е в Този, Който е Победителят на смъртта и Който свидетелства: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“ (Иоан 11:25).

Нека имаме и ние вярата и упованието на Светейшия наш патриарх Неофит. Нека всякога да ни води оставеният ни от него пример за смирение и кротост, състрадателност и снизходителност, чиста и безкористна любов към Бога и човека. Да помним и да пазим неговите завети към нас, пребъдвайки в единство на вярата, странейки от разногласия и препирни, от всяка корист и злосърдечие, следвайки пътя, по който вярно и неотклонно в дните на земния си живот вървеше сам той и по който водеше и нас, своите възлюбени чеда, защото само този е пътят, който води към спасение и живот вечен.

По молитвите на Пресвета Богородица, на светия мъченик Неофит, на преподобна Мария Египетска и всички Свои дивни угодници, Човеколюбецът Бог да прости и да упокои в селенията на праведните Светейшия наш отец Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски, да му въздаде за всички негови трудове и обич към светата Църква и повереното му паство, като му дарува Своето вечно спасение, а нас да помилва!

Вечна и блажена да пребъде светлата му памет!

Бог да го прости!