Ваше Преосвещенство,
Преосвещени Епископ Матей,
Господ Иисус Христос ни призова чрез своите апостоли да Му служим с думите „не вие Мене избрахте, нο Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод и плодът ви да пребъдва, та каквото и да поискате от Отца в Мое име да ви даде. (Йоан 15:16)
Вие послушахте гласа на Господа, Който чрез Своята благодат и велика милост споделя „както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам” (Йоан 20:21).
На Лазарова събота, както всеки ден, е редно винаги да възгласяме, че „Христос на живеещите на земята се яви със Своята благодат и стана образ на Възкресението, даващ на всички Божественото опрощение (из кондака на Лазаровден).
Намираме се в древнопросиялия Търновград, на Божествена Литургия.
По единодушно благословение на целия Свети Синод на БПЦ, в съборно съслужение с нашите Високопреосвещени и Преосвещени събратя Архиереи, най-вече по благодатта на Всесветия и Животворящ Дух и воля Божия – сме в радостта на Вашата епископска хиротония. Апостолското приемство и съборността в Светата Православна Църква са дар Божий, верен лакмус и непоклатима основа на благодатното свещенство.
Епископът, носейки на плещите си най-високото призвание и отговорност, винаги пренебрегва своите човешки нужди и потребности и бди денонощно над повереното му от Бога паство. Трудовете са безкрайни, Божията нива необятна, предизвикателствата и пречките са зад всеки ъгъл. Впрочем така е било в земния живот със Самия Господ Иисус Христос и неговите свети апостоли; така е било с нашите предшественици, така ще бъде и до края на света. Всичко това не ни отчайва, Преосвещени братко Матее, защото макар и на високо поставени в църковната йерархия, ние вършим нашето смирено послушание към Кормчията на спасителния кораб. Кормчията е Господ Иисус Христос, а корабът – Светата Православна Църква. Уверявам Ви, че Той Господ Иисус Христос не закъснява (а често предваря) за да ни помогне в изпитанията и да превърне скръбта в утеха, да ни направлява премъдро и правилно в съработничество по съзиждане на Божието домостроителство.
Познаваме Вашето битие на изряден и боголюбив монах. Не се съмняваме в искренността на Вашата любов към Бога и Църквата. В годините се доказахте като съвестен изпълнител в закона на Божията любов – състрадателна любов към Животворящия Кръст Господен; любов към Пастиреначалника, който полага душата Си (Йоан 10:11) за онези, които са се отдалечили от Него, за да ги спаси. Вижадайки благоволението на Вашето сърце, Господ Ви призова към епископски подвиг. Върху Вас се постави омофорът – изгубената овца, която Вие с цената на своя живот ще трябва да намерите и спасите от погибел.
Ставате надзорник на Църквата, но помнете коя е тази Църква: не подчинена на силите на деня; не Църква, която да Ви даде Ваш специален живот, а Христовата Църква, която Сам Господ придоби за Себе Си, чрез Своята кръв (Деяния 20:28). Грижете се ежедневно, непрестанно да спасявате човешките души; живейте живота на стадото си – страдайте с техните болести, носете немощите им. Помнете, че стадото поверено на епископа, е Божие и ние не сме призовани да господстваме над Божието наследство, а да дадем пример на вяра, молитва и благочестие.
Най-красноречивият език, най-възвишените думи няма да намерят отклик в сърцата на онези, които Ви слушат, ако говорите не от личен духовен опит, а наставлявате в това, което сами не сте придобили. Да говорите едно и да правите друго е лицемерие. Стадото ще слуша гласа Ви – не толкова с ума, колкото с дълбините на сърцето си. Там в глъбините на човешкото битие ще се отсее истината. Преди да се обърнете към Вашето паство, помолете се Господ да вложи правилните мисли и думи в устата Ви, да Ви напътства, да Ви просвети; да Ви даде способност да говорите с любов към хората и искрено желание да ги водите към спасение. С Вашето служение като Никополски епископ, докажете своята вярност към единството на Светото Православие.
Титлата на Никополската древнопросияла епископска катедра, която приемате днес, е чест за Вас, но и висока отговорност. Съвременният Никопол е достоен наследник на античния град Никополис ад Иструм още от времето на Римския император Марк Улпий Траян (началото на втори век). Още през късната Античност, градът е седалище на епископ. Като доказателство са и двете раннохристиянски базилики през втората половина на пети век и през шести век – голяма трикорабна и по-малка еднокорабна, открити при археологически разкопки.
През IV век християнските общини изграждат административната си система по аналогия на гражданската, което определя, щото столиците на провинциите да са и главните епископски центрове. Провинция Долна Мизия, ръководена от Архиепископа на Марцианопол включва епископските центрове: Одесос, Нове, Апиария, Доростол, Абритус, Никопол, Палейстинис и др. Така Никопол, възстановен от византийците през V-VI век, след големите варварски нашествия, заедно с други крепости на север от Стара Планина, се изявява като епископско седалище поне от началото на V век. Първият известен епископ на Никопол е Поликарп, преместен от седалището на Сексагинта Приста (Тутракан) преди 430 г. Вторият известен епископ Марцел, подписва през 458 г. писмото на епископите от Втора Мизия до император Лъв I след убийството на Патриарх Протерий и изборът на новия – Тимотей. Последният известен епископ е Аманций, който подписва актовете на събора, проведен в Константинопол през 518 г.
След покръстването, българският св. Княз Борис I създал седем съборни църкви, учредил седем епархии на мястото на унищожените по времето на варварските нашествия раннохристиянски духовни центрове. Първото обстойно изброяване на епископските центрове на БПЦ намираме в трите грамоти на император Василий II (Българоубиец). Втората и третата грамота се явяват допълнение на първата, което показва, че е имало спорове за обхвата на диоцеза на Охридската Архиепископия. Там са посочени епископските центрове: Силистра, Видин, Никопол и други.
В град Никопол резидира и последният ни Търновски цар Иван Шишман, няколко години след падането на столицата ни под турско робство. В 1469 г. на път от Търновград към Рилския манастир, Никопол е благословен от мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец.
В сегашно време организирахме, щото отново – от 01.07.1999 г., по случай 530 години от тогава, да се чества възвръщане честните мощи на преподобния св. Йоан Рилски Чудотворец. Тогава целият Св. Синод, во главе с приснопаметния Патриарх Максим, след св. Литургия, с осветена специална плащаница (пребила няколко месеца в саркофага на великия Светител – неговият Рилски манастир) от този храм, от същото място тук поехме по „Светия път”. През този преход се спирахме на много места, но особенно се отбелязва Никопол. От тогава и досега този поход, този „Свети път” се извършва всяка година без прекъсване, а някои поклонници вече много години посрещат в Никопол групите от този поход (някои от посрещачите и сега присъстват тук на тази радост).
Преосвещений епископ Матей,
Голяма е отеческата ни радост и сега, защото почитаемият Св. Синод на БПЦ благослови да продължите служението си като наш викарий във В.Търновска епархия. Уверени сме, че във Ваше лице ще намерим незаменим помощник; усърден както и досега Божий послушник, мъдър съветник и обичан от епархиотите Преосвещен събрат. От опит потвърждаваме, че дето са двама или трима, събрани в Божие име там е и Господ Иисус Христос посред тях (Матей 18:20). Имайки живата вяра, че Господ е сред нас и ни помага, ще можем сами да засвидетелстваме, че всъщност игото Му е благо и бремето – леко (Матей 11:30). В подвига, който ни предстои помним, че не сме изоставени нито от Господа Иисуса Христа, нито от Пресветата Му Майка Богородица и Приснодева Мария, нито от неизброимия сонм просияли мъченици и светии на Светата ни Църква. С нас са всички християни-епархиоти, свещенството и монашеството, цялото изпълнение на Епархийската ни и на БПЦ. Това ни радва и утешава, но и ни задължава да бъдем наистина светило и квас, способни със скромния ни труд и по Божия благодат, да водим и вдъхновяваме духовенството и паството. Да не допускаме сами да ставяме съблазън и изкушение, защото врага на човешкото спасение не спи и би се възползвал от всяка наша погрешна стъпка. Ние сме Божии слуги и нямаме привилегията да избегнем обещаното ни от Господа: „ако Мене гониха и вас ще гонят” (Йоан 15:20). Но пък имаме дадена силата, по-мощна от всичко на света – Божието слово: „ако Моето слово спазиха и вашето ще спазят” (Йоан 15:20). Доколкото се приближаваме и освещаваме от Евангелските премъдри слова, дотолкова сме плътно свързани с това вечно живо Божие откровение, дотолкова ще бъдем автентични духовници, призвани да водят и надзирават Божието стадо. Добрият Пастир е сам Христос, а ние имаме в дълг да Го следваме в благочестиво съработничество.
Ваше Преосвещенство,
Останете с твърда надежда, че чрез закрилата на ревностния Ходатай на целия християнски род – Господа Нашего Иисуса Христа и молитвите на светиите, просияли в Никополската и цялата Българска земя, Господ ще Ви помогне да извършвате новото Ваше служение за слава Божия, за добро на Църквата и Отечеству на пользу.
Вашата хиротония по Божия воля се случва в деня на чудото във Витания – Възкресението на Лазар. Господ възкресява Своя приятел и тръгва по пътя към Голгота. Нека епископското служение бъде възлюбено от Вас така, както Христос е обичал Лазар. Бъдете като Лазар – жилище на Светия Дух и извор на духовна благодат. Бъдете и Вие „любим приятел” на Господа! Вашето епископство да изгасява омразата за да осветява с Христовата светлина онези, които все още ходят в тъмнината, за да можем с една уста и едно сърце да пеем слава и хвала на Господа Бога Създателя на всичко. Да възкликваме от радост утре и дай Боже през щастливото православно дълголетие към Господа Нашего: „Благословѐн грядӹй во úмя Госпóдне, благословúхом вы из дóму Госпóдня, Бóгъ Госпóдь, и явúся нáмъ.”
Този Архиерейски жезъл да бъде за Вас не само символ на приобщаване към апостолската власт, но осезаемо и видимо напомняне за необходимостта от неизменно следване на православна традиция, в истините на светата Вяра и Предание. Приемете го и Бог да Ви помага в предстоящото епископско служение. Бъдете добър пастир, полагащ душата си за Христовите поклонници. Показвайте се винаги като образец „в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота” (I Тимотея 4:12).
Многая и благая лета!
27.04.2024_12:54 | Източник: Българска патриаршия 27.04.2024 12:10 |
Автор: Великотърновска митрополия
