Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Боголюбиви отци,
Обични в Господа братя и сестри,
Днес, прекланяйки своята глава пред престола на Всемогъщия Бог, не заради чест и слава; не заради личен интерес и обогатяване, влизам със смирение към сонма на епископите на Христовата Църква. Спомняйки си думите на св. ап. Павел (1 Тим.4:14), всячески ще се старая да пазя дара, който днес ми бе преподаден от вас при ръкополагането ми, тази моя лична огнена Петдесетница. Всичко, което ми се случва в този паметен ден, се извършва с благодатта на Пастиреначалника, а не по мои заслуги.
Сърцеведецът Бог ме призова към това отговорно дело и ми връчи жребия на епископството, за да бъда ревностен и безстрашен водач на словесното Христово стадо.
Призован към апостолско служение ясно разбирам своя дълг – това да бъдa в жертвено служение на ближния с любов, усърдие и пълна отдаденост на тези, които Бог ми е дал; на нуждаещите се от подкрепа; на тези, които се лутат в тъмнината, за да открият Истината.
Днес над мен Господ постави кръста, да бъда пастир на своите по-малки братя – особено към онези, които са загубили надежда; онези, в които любовта е пресъхнала. Заради всички Господ извърши подвига на изкуплението на Кръста, заради всички поемам с любов службата на епископското служение да споделя плодовете на тази велика жертва с всеки човек по всяко време – бидейки грижовен баща, духовен наставник, търпелив учител, стараейки се да давам пример на достоен служител на олтара Господен и вдъхновяващ другите към християнски дела и пламенна вяра.
Всемилостивият Бог днес ми даде дял от Своето земно лозе, на което усърдно да се трудя. И тази Негова благодат получих даром по Негово безкрайно човеколюбие, така че даром и аз ще даря себе си в полза на спасението на повереното ми словесно стадо. Този дар не ще скрия в земята, а таланта, даруван ми от Господаря, ще се старая да преумножа, за да не загубя животворните течения на благодатта и да не стана като безплодната смоковница.
С пламенна вяра, непоклатима надежда и искрена любов ще се подвизавам в усърдната и плодотворна дейност на църковния виноград, който ми е поверен, за да вкуся колко щедър и милостив е Господ (Пс.102:8).
Смирено изказвам своята благодарност към Св. Синод на Българската православна църква и най-вече към моя епархийски митрополит – дядо Григорий Великотърновски, за това, че ме призова да бъда негов викарен епископ. Осъзнавам, че съгласно думите на св. Василий Велики епископът трябва да бъде опора на отечеството, украшение на Църквата, стълб и утвърждение на Истината. Затова с търпение и упование в Божията помощ ще вървя по отредения ми спасителен път, като не опозорявам вашия избор и извършеното над мен ръкоположение за епископ на древнопросиялата Никополска епископия.
Умолявам всички Вас, да се молите за мене грешния, за да вървим заедно в пътя, който ни води към спасение. И при свършека на своя живот по Неговата милост да получа наградата на мъдрите и верни служители. Амин.
27.04.2024_13:06 | Източник: Българска патриаршия 27.04.2024 12:24 |
Автор: Великотърновска митрополия
