На 20 май в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе семинар, посветен на дигитализацията на църковното културно наследство. Той се организира от катедра „Практическо богословие“ и е част от майските дни на културата на СУ.
Целта на проявата беше, от една страна, да се проучи направеното досега в полето на дигитализацията в манастири, епархии, църковни институции и др. От друга, да се видят перспективите пред това дело и възможностите за съвместна работа на специалисти от различни области. Участници във форума бяха хора, работещи в различни сфери, но обединени от усилията да се проучи, запази и популяризира църковното културно и национално богатство, да се направи достъпно както за българите, така и за интересуващите се от чужбина.
Семинарът привлече вниманието на учени, изследователи, историци, богослови, музейни работници, архитекти, геодезисти, специалисти по новите технологии и др.
Семинарът беше открит от гл. ас. д-р Полина Спирова, която очерта темите в срещата и главните ѝ цели. Тя подчерта, че създаването на сътрудничества ще помогне на специалистите от различни научни области да работят съвместно на полето на дигитализацията на църковното наследство.
Форумът започна с представяне от гл. ас. д-р Янис Каминис от БФ на СУ на проекта по Erasmus+ „Narrate – дигитализиране и описване на църковното културно богатство в манастирите и храмовете в района на Тракия“. Това е международен проект, който обединява усилията на учени от България, Гърция и Турция. БФ на СУ координира неговата дейност в нашата страна. От самото начало организаторите на проекта се съсредоточават върху съвсем нова концепция при дигитализацията на църковното наследство, отбеляза д-р Каминис. Вместо този процес да се извършва от държавни служители, академични и музейни работници, целта е да бъдат обучени и подготвени църковни кадри, които сами да обработват дигитално и да преценяват какво и как да бъде изложено в интернет от църковното наследство, което се намира под тяхна опека. Не по-малко важна цел на проекта е обаче електронното каталогизиране на църковните артефакти, за да не бъдат те обект на кражби и набези от иманяри и търговци на антики.Д-р Каминис описа етапите в дейността на проекта, както и митрополиите, с които се работи по него, и очакваните резултати при завършването му.
Д-р Вера Атанасова от Националния исторически музей в София представи дигиталната експозиция на музея и възможностите за по-пълна информация, които цифровите технологии позволяват. Тя разказа за различните устройства, използвани в НИМ: QR-кодове, витрина с прожекционни апарати, добавена реалност, екрани с кратки филми и др. Същевременно д-р Атанасова обърна внимание както на добрите, така и на отрицателните страни на дигитализацията, като подчерта, че в тази сфера има опции за развитите и подобряване.
Тя представи и опита на френските музеи и технологиите, които се използват там.
С кратка презентация беше представена дейността на д-р Татяна Николова-Хюстън от Университета в Остин, столица на щата Тексас, САЩ, сега независим изследовател, за първите опити за дигитализиране на част от ръкописите в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. Г-жа Николова-Хюстън отправя апел да се работи активно за дигитализирането на църковното културно наследство с цел неговото запазване, описване и популяризиране. Тя посочва примери за изчезване и унищожаване на ценни артефакти вследствие от бедствия, пожари, кражби, военни конфликти и други събития. Чрез дигитализацията те могат да бъдат съхранени за бъдещето, както и да бъдат достъпни за по-широк кръг изследователи от целия свят.
Милен Бакалов, завеждащ културно-просветния отдел на Русенска митрополия, разказа за два проекта за дигитализация на книжния фонд на библиотеката към митрополията, осъществени съвместно с градската библиотека в Русе. Сред сканираните в рамките на проекта издания са седемдесет и две стари богослужебни книги, старопечатни ценни екземпляри от музея към митрополията, местни църковни периодични издания, както и други експонати. Почти напълно е дигитализиран архивът на блаженопочиналия Български патриарх Неофит от времето, когато управляваше Русенска епархия. Продължава работата по цифровизиране на част от библиотеката на епархията и предстои да се разширят дейностите по дигитализацията на манастирското църковно наследство на Русенска митрополия.
Евгения Иванова, библиотекар на Рилската св. обител, която съдържа над шестдесет хиляди тома и е най-голямата органична манастирска библиотека у нас, разказа за продължаващия процес по дигитализация на ръкописите и старопечатните книги, съхранявани там. Те са над девет хиляди, а сред тях има музикални ръкописи, уникални пергаментни листове на глаголица от 10 и 11 в. и много други безценни произведения.
Г-жа Иванова показа специално оборудваното студио за дигитализация на ръкописите, разположено в хранилището на библиотеката. Тя обясни каква техника се използва за качествено заснемане на текстовете, която да щади уникалните ръкописи и книги.
Евгения Иванова обясни какви са изискванията за използване на дигиталните копия на ръкописите от манастира, какъв е достъпът до тях и сподели личното си мнение, че работата с реални ръкописи носи повече вълнение и усещане за истинско общуване с текста и неговия създател, отколкото дигитализираните копия.
Евгения Иванова разказа и за музея на Рилския манастир, чиято първоначална сбирка се датира от края на 19 в. Съвременният музей на св. обител е изграден и подреден според най-новите изисквания. Той е ремонтиран и модернизиран през 2007 г. при сегашния игумен, разказа г-жа Иванова. Освен музейната сбирка посетителите могат да разгледат други части на експозицията: иконната галерия, манастирското стопанство, етнографските гостни стаи, сбирките с етнографски артефакти, Хрельовата кула.
Проф. Андрей Бояджиев, ръководител на катедра Кирилометодиевистика към факултета по славянски филологии на СУ, представи работата по описване, каталогизиране и дигитализиране на библиотечния фонд на Зографската св. обител. Той разказа подробности от работата на Света гора и вълнението от общуването с древните текстове.
Участниците в семинара бяха запознати от Георги Балджиев и неговите колеги с конкретни хардуерни и софтуерни продукти за съхранение, описание и представяне пред широката публика на църковното културно наследство. Той разказа за съвместната им дейност с о. Серафим Янев, и. д. игумен на Кремиковския манастир, свързана с идеята за създаване на информационен център в св. обител и запознаване на поклонниците и с другите манастири от т. нар. Софийска Света гора. Г-н Балджиев представи възможностите за популяризирането на дейностите на манастирите в интернет чрез социалните мрежи, онлайн-търговията на манастирски продукти, създаването на електронни игри, които да стимулират децата и младите хора да се запознаят с манастирите около София др. под. Бяха демонстрирани устройства, които могат да се използват в манастирски музейни сбирки, като холограмна пирамида, 3D-реалност с VR-очила, добавена реалност и др.
Г. Балджиев отбеляза големите технологични възможности, които се разкриват пред дигитализирането на църковното наследство, както и отварянето на нови европейски и регионални проекти за финансиране на тази дейност.
Участниците в семинара активно се включваха с въпроси към презентаторите, възникнаха дискусии и обсъждания. Създадоха се полезни контакти и бяха очертани нови теми за разработване.
В края присъстващите се обединиха около мнението, че темата за дигитализацията е актуална и в сферата на църковното културно наследство, а форумът в БФ на СУ даде възможност за създаване на много нови сътрудничества.
Създадените чрез дигитализацията електронни продукти могат да се използват в много сфери: от богословието, останалите науки, образованието и изкуството до туризма и търговията. Работата в това направление е в самото начало, но съвместните усилия могат да доведат до създаване на забележителни продукти, които да съхранят църковното наследство за поколенията, да дадат възможност то да бъде по-добре изучено и осмислено.
Снимки: Елена Дюлгерова
Зрителите бяха заинтригувани от презентациите:
23.05.2024_10:24 | Източник: Двери на Православието 22.05.2024 |
Автор: Двери на Православието
