Слово на Врачанския митрополит Григорий в Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност

Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, молете Владиката на всичко да утвърди всички славянски народи в православието и единомислиeто, да умири света и да спаси нашите души! (Тропар, гл. 4)

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

УВАВАЖЕМА Г-ЖО ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ Г-Н КМЕТ,

ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО, ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ,

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА АКАДЕМИЧНАТА ОБЩНОСТ, УВАЖАЕМИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, КУЛТУРНИ ДЕЙЦИ,

СКЪПИ ДЕЦА, ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Празникът на нашата азбука и на израсналата благодарение на нея наша просвета, книжовност и култура е особено скъп за всяко българско сърце. Радостта ни в този светъл ден е израз на дълбоко вкоренения в народностния ни дух стремеж към просвещението и познанието, към високото и святото. Днешният празник ни сплотява и укрепва, прави ни по-уверени и силни, възкресява в съзнанието ни спомена за най-доброто, което сме дали на света през хилядолетната и превратна българска история.

Този празник е бил винаги скъп и за Православната ни църква. Макар и в най-ново време той да е отделèн от богослужебната прослава на равноапостолните братя Кирил и Методий, той обаче отново остава празник на Църквата, тъй като онова, което празнуваме днес, е родено, отгледано и утвърдено в нейните недра. Просвещението на нашия народ, неговото въздигане от мрака на езичеството към светлината на просветата, която светлина е Сам Христос Бог наш (срв. Иоан 1:4-9), е и остава дело на Църквата.

Църквата е не само духовна майка и кърмилница на православния български род, но също и негова просветителка, и тя остава такава и до днес, защото и днес тя продължава да учи своите верни на истините на вярата и на богопознанието, което е най-съвършеното познание и най-високата просвета. Защото всяко човешко знание е и остава несъвършено и безплодно, ако не се стреми и не води към съвършенството на богопознанието.

Водена от това разбиране и убеждение, светата ни Църква всякога се присъединява към всенародната радост на този светлопразничен ден и в гореща молитва към Всевишния Бог отново изпросва от Него великата Негова милост и щедрост към нашия народ, мирни и благодатни дни и години на съзидателен труд – за прослава на Неговото свето име и за утвърждаването ни в Неговата вечна истина.

В този ден мислите и молитвите ни са по-специално с всички неуморни дейци на попрището на образованието и науката, на книжовността и културата, които с апостолска ревност, отдаденост и себежертвеност, независимо от трудностите, съпътстващи тяхното служение, с чувство за отговорност продължават и днес равноапостолното дело на нашите първоучители – богомъдрите Константин-Кирил Философ и Методий Славянобългарски. Делото на просветата е свято и свещено. То е висока чест и привилегия, а неговите плодове са непреходно богатство за целия ни народ и залог за пребъдването му през вековете.

По молитвите на светите равноапостолни братя Кирил и Методий – всебългарски и всеславянски просветители – Човеколюбецът Бог да укрепва православния ни народ със Своята неоскъдяваща благодат и да бъде с нас във всяко наше добро начинание!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!