На древния и прославен Патриаршески български престол Негово Светейшество наследява достойни и именити архипастири, сторили много за православния ни народ, за неговия духовен и културен живот и за неговите исторически институции. В най-ново време той е четвърти поред патриарх на светата ни Църква, след приснопаметните наши първосветители о Бозе почившите Кирил, Максим и Неофит. Всеки един от тях, в своето време и с даруваните му от Бога сили и таланти, предстояваше Православната ни църква с твърда вяра и упование в Пастиреначалника Христа Иисуса – „добрият пастир“, Който „полага душата си за овците“ (Иоан 10:11). Всеки от тях има своя принос в съзиждането на светата ни Църква, като добър съработник на Онзи, „от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите ѝ, нараства, за да се съзижда в любов“ (Еф. 4:16).
Вярваме, че Господ ще благоволи и сега към светата Българска Патриаршия и към нейния нов първойерарх, който беше избран от Патриаршеския избирателен църковен събор, проведен в София на 30 юни т. г., та стореното досега да не бъде пропиляно, но да бъде умножено стократно. Отсега и занапред Негово Светейшество ще се моли за всички нас, а неговото име ще се споменава на всяка света Божествена литургия, отслужвана от неговите събратя – епархийските митрополити, както и във всяка ставропигия на светата ни Църква, а също така и от предстоятелите на православните сестри-църкви.
В нашето време на продължаваща духовна криза, на все повече задълбочаващи се противоречия и конфликти, на все по-трудно различаване на „добро и зло“ (Евр. 5:14), Православната ни църква отново е онази единствена сигурна духовна опора, която е била за богодарувания ѝ народ винаги във времето на своето съществуване. И днес в Църквата се извършва тайнството на човешкото спасение и чрез нея се благовести Евангелието на Царството Божие. Светлината, с която Църквата просвещава, не може да бъде обзета от мрака (срв. Иоан 1:4-5) и на Църквата „портите адови“ все така не могат да „надделеят“ (Мат. 16:18) – защото тя е Църква Божия, която в дълбоката си същност е богочовешки организъм, ръководен от такива, които Сам Бог избира и поставя в нея (срв. 1 Кор. 12:28).
Всякога във вековната история на Православната ни църква нейният предстоятел е бил обединителна и сплотяваща фигура за нашия народ. С особена сила това е валидно за Светейшите ни патриарси от всички времена, а това може само да означава, че и днес всички ние сме призовани да се обединим около Негово Светейшество, та водени от него да вървим заедно по пътя към спасението. Да няма помежду ни разцепления, а да бъдем „съединени в един дух и в една мисъл“ (1 Кор. 1:10), защото този е единственият път, по който ще изпълним добре светата и съвършена Божия воля, с надеждата да достигнем и до „пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13). Такова е свидетелството на Господа Иисуса Христа и Неговите свети апостоли, така са разсъждавали и най-големите имена на светоотеческото богословие, един от които – богоносният наш отец свети Йоан Златоуст, тълкувайки Първо послание на свети апостол Павел до коринтяните, настоява: „Името на Църквата не е име на разделение, а е име на единение и на съгласие“.
Въплъщаването в живота на тази вечна и непреходна истина зависи от всички нас – като църковно общество. Нашето единство е залогът за пребъдването ни и като Църква Божия, и като православен народ – със свое лице и своя идентичност, в съвременния свят на все по-голямо взаимно отчуждение между човеците и все по-силно задълбочаваща се криза на ценностите, приоритетите и перспективите. Православната вяра е съхранявала нашите предци и в най-мрачните периоди от историята ни, във времената на най-тежки беди и изпитания. Тази спасителна вяра е вярата на Църквата, която затова и съществува в нашия свят – за да благовести Евангелието на спасението, та както още в апостолските времена, към нея постоянно да се прибавят такива, които да се спасяват (срв. Деян. 2:47). Сигурен водач в тази наша отеческа вяра е нашето духовенство, начело със Светия Синод, председателстван от Светейшия ни патриарх, а затова и неговият избор днес е тържество и празник за цялата ни света Църква.
Нека всички заедно споделим това тържество и да влезем в радостта на празника, като синовно благодарим на Бога задето е благоволил светата ни Православна църква да се радва на най-високото в православния свят достойнство – патриаршеското, защото то е ярко свидетелство за смисъла на нейното съществуване и за нейната роля в живота на поверения ѝ от Бога народ, за успехите на нейната благовестническа и просветна мисия, за плодовете от нейния труд в миналото и днес.
По молитвите и небесното застъпничество на Пресвета Богородица и всички Свои дивни угодници от православния български род Всещедрият наш Бог да благоволи към светата Българска православна църква – Българска Патриаршия, да я предпазва от греха на разделението и да я съхранява като „славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но… света и непорочна“ (Еф. 5:27).
Отечески приветстваме и поздравяваме всечестнòто монашество, освещения клир и Божия народ на светата Българска Патриаршия с избора и интронизацията на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, с архипастирски благопожелания за мир и радост в Светия Дух и нека сред нас „благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ“ (Рим. 5:21).
За много и благословени години!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† ДАНИИЛ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Доростолски митрополит ЯКОВ
† Сливенски митрополит АРСЕНИЙ
01.07.2024_22:34 | Източник: Българска патриаршия 01.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия
