Със задоволство уверявам досточтимите читатели на „Двери”, че този събор от 24 до 28 юли 2024 г. в град Индианаполис, щата Индиана, САЩ, беше очакван, радостен и плодотворен за всички ни в епархията. Повод за тази оценка дадоха двете патриаршески послания: първото – до попадиите и дякониците в епархията ни и второто – до делегатите на 46-ия епархийски събор, саморъчно написани и преведени на английски език от новоизбрания Български патриарх Даниил.
Всеизвестно е, че той беше 7 години наш викарен епископ преди да бъде избран за Видински митрополит и всичките ни делегати на 46-ия събор не бяха го забравили, както и той нас. Нашите 7 делегати за Патриаршеския избирателен събор в София взеха участие и в 46-ия епархийски събор, където ни подканиха заедно да провъзгласим и многократно заявим: Аксиос! Worthly! Достоин!
В духа на тази обстановка всички делегати изразиха и нашата благодарност към БПЦ, към Божията майка, покровителка на църквата-домакин „Света Богородица – Всех скорбящих радост”, и към св. Йоан Максимович, частичка от светите мощи на когото бяха измолени от митрополит Кирил от Руската православна задгранична църква, пренесени от Сан Франциско и подарени на църквата ни в Индианаполис от тогавашния наш викарен епископ Даниил.
В отговор също на патриаршеското и синодално послание до всечестното монашество, освещения клир и Божия народ по целия свят нашите епархиоти всесърдечно поздравиха и молитвено се помолиха за новоизбрания първосветител на Църквата ни: дните и годините на първосветителството на Негово Светейшество да бъдат дълги, мирни и благодатни, както и да бъдат време на още по-голям възход на БПЦ и на народа, за утвърждаване на нейното свидетелство и нейния авторитет, на нейната мисия и единство.
В рамките на събора бяха направени отчета за дейността на епархията, на отделните енории, на финансовото състояние на митропоията. Важен акцент бяха посланията на Негово Светейшество патриарх Даниил до задокеанското му паство.
В посланието си до участниците в събора той подчерта, че се присъединява към „хубавата традиция досегашните български патриарси Кирил, Максим и Неофит да ви поздравяват по повод на епархийските събори в Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия“. И продължава: „и аз бих искал да ви поздравя като новоизбран патриарх“. По-нататък патриархът молитвено благопожелава съборът да бъде „полезен и благодатен за всички участници в него“.
В посланието си Негово Светейшество казва още: „Първото нещо, което бих желал да ви кажа като бивш ваш викарен епископ, е да ви помоля заедно да поставим едно ново начало в патриаршеското ми служение. Като изразявам убеждението си, че нищо не се променя, ако не променим себе си.
Независимо дали човек е религиозен, дали е нравствен, дали се стреми към нещо възвишено или пилее дните си в празнота – на всекиго все нещо му не достига. Това неудовлетворение от себе си е копнеж на хората за промяна на душевното състояние. „Какво да сторя?“ – обикновено се пита човек при такъв случай.
В евангелието четем, че подобен въпрос бил зададен и на Иисус Христос, при това от младеж. И какво му отговорил Христос? „Опази заповедите!“. „Кои?“ – попитал отново младежът. Христос му изброил само част от десетте Божии заповеди: „Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си, обичай ближния си като себе си“ (Мат. 19:16-19).
Да. Така е наредено в живота, че всеки трябва да изпълнява някакви задължения: войникът – заповедите на началството, ученикът – заръките на учителя; работникът – наредбите на ръководителя; шофьорът –правилника за движението, гражданинът – конституцията на държавата; държавникът – международните договорености и т.н.
Така е и в духовно отношение. Без спазване на известни норми няма усъвършенстване. Затова Бог е дал заповедите не за да стоят те в храма или в музея, а чрез тях човек да урежда отношенията си в обществото, в което живее. Тия заповеди трябва да останат в сърцето на човека за вечни времена.
Такава е целта на моето послание до вас. Ако не сме чули за тия заповеди досега, да не вдигаме повече рамене с безразличие, а да ги запаметим. Ако пък ги знаем, както ги знаел евангелският младеж, да си ги припомняме и да ги изпълняваме. Да поставим ново начало в отношенията към себе си, към околните и към Бога. Да не вършим всичко според влеченията си, а според закона на съвестта, която Бог е вложил в душата на всекиго от нас.
Добре е да знаем, че не можем да заличим онова, което сме извършили досега. Но можем и трябва да поставим ново духовно начало във взаимоотношенията помежду си. Това ще стане със собствените ни сили и чрез вярата ни в Бога, Който е дал и спазва законите. Вярата в Бога е сила, която може да задържи престъпната ръка, да спре похотното чувство, да облагороди сърцето и на брачни, и на безбрачни, да насочи родителите към православно възпитание и да покори децата в обич и преданост.
Трябва да споделя с вас, че като патриарх се озовах в една непозната среда. Разбира се, познавах нуждите на клириците и като цяло проблемите на хората. Но с какво точно ще се сблъскам, не знаех. Тези дни, които изминаха, бяха време на проучване и на изясняване на проблемите. Работих много. Видях как се развиват енориите, разбрах мисленето на свещениците, но основно изслушах и проблемите на хората. Посетих места, където живеят „хора от периферията“, видях какво се случва. Не искам да кажа, че ще се справим с всички проблеми. Нямам илюзията за такова нещо, нито имам силите, но вярвам, че всички заедно можем да направим нещо. Защото, ако не можем да направим земята рай, то поне можем да предотвратим тя да се превърне в ад.
Така че идеалът на служението ми ще бъде: С вярност към миналото – с отговорност пред бъдещето!“.
Негово Светейшество изпрати послание и до попадиите и дякониците, които също организират своя среща в рамките на годишния събор на епархията. Патриарх Даниил ги нарича „достойни съпруги на нашите клирици в Българската източно-православна епархия в САЩ, Канада и Австралия“.
В посланието си до тях Негово Светейшество подчертава ролята на семейството за възпитанието и нравственото израстване на младите хора. А именно майките са тези, които посвещават своето внимание и сили в ежедневно общуване със своите деца. Затова патриархът съветва попадиите и дякониците, като майки на своите чеда и пример за хората от енорията, да полагат усилия за духовното възпитание на своите деца и за духовното развитие на всички членове на семейството и енорията. Патриарх Даниил отбелязва, че усвояването на ценностите на православната християнска вяра следва винаги да е съобразено с актуални морални проблеми на нашето време. Основните житейски въпроси да се разглеждат през призмата на евангелските послания, съветва патриархът.
„Надявам се, че вие, многочтимите попадии и дяконици, съпруги на нашите епархийски клирици, ще разберете нашето старание всички наши духовни чеда да имат за основа на живота си православните християнски ценности“, казва в заключение на своето послание патриарх Даниил.
Снимки: Фейсбук страница на Българската църква „Св. Георги“ във Флорида.
09.08.2024_12:56 | Източник: Двери на Православието 07.08.2024 |
Автор: На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф
